Превод на стихотворение от Марина Цветаева за котарака й

 

Сестри Цветаеви в град Феодосия, 1914 г. Марина е с котарак на рамото. Някои допускат, че точно той се появява в стихотворението на поетесата "Под плюшеното одеяло...":

"Кой бе ловец и кой преследван?

Как всичко се обърка пак!

Загадъчно преде и гледа

сив котарак."

След като преведох това нейно стихотворение (Превод на "Под плюшеното одеяло..." от Марина Цветаева), попаднах на статия, в която беше изказано предположението, че котанът от снимката се е промъкнал и в стихотворението. Снимката по-горе е от въпросната публикация. (Кот Марины Цветаевой). В нея открих и стихотворение на поетесата, посветено на нейния котарак, и с голяма радост го преведох:

"   "   " 

Навънка кучета подскачат

и бродят злите сили.

Спи, малкото ми котараче,

Котанчо мили!

 

Свий на оранжево кълбо

предящото си тяло,

Спи, мое котенце добро,

рижаво-бяло!

 

От козинката ти лъхти

на вълна и на зима.

Каква утеха си ми ти,

къделя фина!

Муцунката ти във възторг

с целувки ще покрия!

Дано да те опази Бог

и  вси светии!

Превод: Гергина Дворецка

 При превода доста се колебах върху третия куплет. Имам и втори вариант за него:

Ухае твоят мек кожух

на вълна и на зима,

в къделята на твоя пух

утеха имам.

Ето и оригинала на Марина Цветаева:

"  "  "

Собаки спущены с цепи
И бродят злые силы.
Спи, милый маленький мой, спи,
Котенок милый!

Свернись в оранжевый клубок
Мурлыкающим телом,
Спи, мой кошачий голубок,
Мой рыжий с белым!

Ты пахнешь шерстью и зимой,
Ты — вся моя утеха,
Переливающийся мой
Комочек меха.

 

Я к мордочке прильнула вплоть.
О, бачки золотые! —
Да сохранит тебя Господь
И все святые!

19 марта 1914 г."