неделя, 20 юни 2021 г.

„Островът Уикенд“ и добрите ветрове

 


Преди един месец, на 20 май 2021 г., бяха готови първите бройки от сборника ми с разкази „Островът Уикенд“. Те бързо се изчерпаха и в началото на тази седмица получих първата допечатка.

С други думи, над Острова Уикенд повяха добри ветрове!

Не се учудвам. Писала съм разказите в книгата с много хубаво чувство, а доброто обикновено се връща. Когато я прочете в ръкопис преди 3 години, литературният критик и мой дългогодишен приятел франкофон доц. Георги Цанков ми изпрати съобщение, което за мен имаше стойността на рецензия: "Първото, което ми идва на ум е, че този остров е колкото прекрасен, толкова и  истински. Твоето потапяне в "пролуките в пространството и времето" е изпълнено с поезия и със зряла житейска философия. Да, ти ни повеждаш из вълшебните спомени за своя над 30-годишен брак... Влязох заедно с тебе и със сина ти в кукления театър на "Заимов", където много пъти съм бил някога и си помислих, че също като тебе "обичам хората, които вярват дълго и безрезервно в нещо". Макар да си натрупала и горчив опит през годините, ти също си такава. Възхищавам се от образите, изваяни в "Морски триптих" и особено от новелата "Къщата в полумрака" - изпълнена с мистика и с чувство за духовна свобода. "Загадката Полша" също е необикновен текст - малко хора са усетили толкова вярно неповторимостта на полския дух и трудността да проникнеш под черупката на поляка. Новелите "Инертност" и "Нейният марокански филм" също са впечатляващи - в тях има много от твоя опит, но и от умението ти да градиш образи, да откриваш драматичното във всекидневното. "Братът" с "красивия юноша с чуплива тъмноруса коса и аристократично-фини черти", който всъщност е измислица, е поредното доказателство, че умееш да намираш тайните в на пръв поглед обикновените неща - така е и с темата за двойника в "Един непознат". Чудесни са и "Преродената Джейн Остин", както и "В нощта на музеите" - мигове от действителността, която въображението ни създава, обитатели на твоя уникален Остров Уикенд. Поздравявам те с чудесната книга!“

Впоследствие доц. Георги Цанков прие да стане редактор на книгата и след излизането й писа за нея в своите станали изключително популярни четвъртъчни литературни обзори на новоизлезли заглавия (Доц. Георги Цанков за „Островът Уикенд“)

Веднага след публикуването на сборника „Островът Уикенд“ се появиха и други отзиви за него (Първи отзиви за "Островът Уикенд")

Трогна ме обаче и младата ми приятелка във Фейсбук Мария Вълева, която ме покани през следващата учебна година, за да се срещна с нейни ученици, за да разговаряме за книгата.  

„Островът Уикенд“ става причина да се роди и едно ново приятелство! С журналистката Розалина Евдокимова, която работи в сайта на СБЖ, се познаваме от години, виждали сме се на всякакви събития, но не сме били близки. И ето, че открихме духовна близост, след като на Пролетния базар на книгата сред заглавията, които бе подбрала, бил и моят „Остров...“, а след прочитането му js сподели публично хубавите си впечатления от разказите.

Разбира се, както всеки автор, бих искала книгата ми да стигне до повече читатели. Заслужават поздравления пишещите, които умеят ефективно да се саморекламират. За съжаление, не бих казала, че съм от тях. Все пак, ако трябва да кажа какво е особеното в сборника „Островът Уикенд“, то е, че той със сигурност е подходящо лятно четиво! На Острова вълните на грижите от работната седмица само леко се плискат в краката ви, но няма опасност да ви залеят и измокрят до кости. С други думи, Островът е добро място за отмора, където е спокойно, но не и скучно.

Има и още нещо характерно за книгата: тя е писана от жена, която не смята себе си за красива. Посланието е, че каквато и да е външността ни, всеки от нас има шанса да срещне голямата си любов. Цялата книга „Островът Уикенд“ го доказва!     

   

 

четвъртък, 10 юни 2021 г.

Малко метеорология


Днес, 10 юни 2021 г., е националният празник на Португалия и реших да споделя този откъс от книгата ми „Откриването на Дагоберта“, в който Лисабон заема ключово място. Книгата излезе през 2012 г. във Военно издателство - то май вече не съществува. За основна илюстрация към откъса използвам своя снимка на паметника на Откривателите в Лисабон. Избрах я, защото в далечината вдясно се вижда като малка точица паметникът на Христос Спасителя, същият като в Рио де Жанейро, но по-малък. За мен Лисабон беше като предчувствие за онова, което години по-късно изживях в Рио. Този откъс от книгата ми обаче ми е скъп и защото ми припомня и за други любими за мен градове.

МАЛКО МЕТЕОРОЛОГИЯ

Направих си лична страница в полския сайт iGoogle. Предпочетох полския вариант, за да поддържам и обогатявам знанията си по този език - учих го две години и нямам никакво намерение да го забравя.

         Обзаведох виртуалната си страница с всички възможни рубрики, които ме интересуват: он-лайн издания на полски вестници, репродукции на картини от Леонардо да Винчи, Ван Гог, Салвадор Дали и Едуард Хопър, снимки на котета, хороскоп, вицове, три вида виртуални речници, информация за полските имени дни и още доста неща, така че да се чувствам уютно на тази страница.

         Подбрах си старателно изображението, което стои най-отгоре. Измежду десетки варианти се спрях на снимки от Великата китайска стена, покрита със сняг. Изборът ми се оказа особено сполучлив, защото тези снимки се сменят четири пъти в различните периоди на денонощието:  в ранната сутрин, деня до обед, следобеда и вечерта.

         Накрая добавих и рубриката: Време. Можех да реша сама в кои градове по света ме интересува метеорологичната ситуация. На първо място избрах Варшава. Не само защото сайтът е полски, а и защото Варшава се оказа ключов град в живота ми. Неочаквано там открих една къща, която години наред, още от ранната ми младост, виждах във въображението си и бях убедена, че е само моя измислица, а изненадващо я разпознах на площада Ринек в полската столица. Но тази история съм я описала подробно в друга книга... И още - във Варшава преди година и половина попаднах, макар и за кратко, в ролята на студентка, защото съм привърженичка на ученето през целия живот - това също съм го описала в онази книга - а когато човек искрено се вживее в една роля, той напълно се слива с нея, така че аз се върнах в младостта си и като че ли животът ми тръгна отново от началната точка, когато човек завършва университет и оттук нататък всичко му предстои. Много важно място се оказа за мен Варшава.

         Следващият град в метеорологичната рубрика на моята лична интернет страница е, разбира се, София. Нужно ми е да знам какво ще бъде времето всеки ден, за да се обличам подходящо и т.н.

          Добавям... Страсбург. Защо Страсбург? Преди всичко, защото след седмица заминавам там за сесията на Европейския парламент. Но и по други причини. Когато преди пет години за първи път пристигнах в този град, си казах: „Е, хубаво, но не е като Париж!” По улиците се чуваше говор на различни езици - чужденци отвсякъде работят в европейски институции тук. Често долавях руска реч - в Брюксел това е рядкост... Бих могла да кажа, че неусетно започнах да харесвам Страсбург заради многоезичието му... Но не е само заради това. Страсбург - защото е на границата с Германия и носи духа на нейната култура наравно с френската... а аз имам слабост и към Германия... И още - в Страсбург винаги спокойно са съжителствали католици и протестанти. Тук, влизайки ту в католически, ту в протестантски църкви, за пореден път почувствах, че ми е по-близък католицизмът - макар да не съм религиозна. Просто усещане, което долових за първи път в катедралата „Свети Петър” в Рим, а по-късно - и в Полша... Има и нещо съвсем лично. Кой знае защо, когато съм в Страсбург, понякога чувствам присъствието на майка си. Напълно необяснимо усещане, защото мама никога не е идвала в този град. Веднаж пък ми се стори, че видях на една от улиците моя починал братовчед Митко и наивно си казах: „А ако всъщност починалите просто отиват да живеят в друг град и можеш да ги срещнеш, стига да знаеш точно къде са заминали? Само че това е изключително трудно, защото градовете по света са много...” Глупави размишления. Но, да речем, Страсбург е градът, в който ми се струва, че бих срещнала мои близки и познати от други измерения... Затова искам да знам какво е времето там.

         Накрая допълвам метеорологичната си рубрика и с... Лисабон! Лисабон с дългата му палмова улица Авенидъ дъ Либердад, с устието на река Тежу и паметника на португалските мореплаватели, и с кулата Белем... и с всичко онова, което сега изниква в паметта ми. Първото ми впечатление от Лисабон леко ме разочарова. Очаквах веднага да ме грабне неповторима атмосфера, а от летището до хотела ми покрай прозореца на таксито се нижеха съвсем обикновени сгради. После градът започна да се разтваря пред мен, като човек, когото опознаваш постепенно и скоро усещаш, че започваш много да го харесваш, а едва след като се разделите, разбираш, че всъщност, онова, което изпитваш към него, е любов.

         Обичам Лисабон заради палмите, които ме карат да се чувствам на друг, далечен континент. Обичам го заради пъстроцветните му жители - в него ще срещнеш всички нюанси на черното и бялото и тази пъстрота на човешките лица ми е близка, вълнува ме, опиянява ме... Искам да знам какво е времето в Лисабон! Дали се задава дъжд и смуглите продавачи на сувенири прибират бързо дребната си стока от тротоарите, свиват я на вързоп и се втурват да се спасяват от първите капки... или ще грее слънце над хълмовете, по които малкото туристическо трамвайче разхожда любителите на необичайното из криволичещите тесни улички на стария квартал - трамвайчето минава толкова близо до фасадите на ниските къщи, че може да докоснеш прането, простряно под прозорците!...

         Днес, 28 февруари 2010 г., 21 часа... във Варшава температурата е 6 градуса, облачно е... но вероятно става за разходка. В кафенетата по улица „Нови швят” посетителите се наслаждават на часовете преди новата работна седмица... може би...

         ...по улицата тича красиво снежнобяло куче, силното му гъвкаво тяло се устремява към Ринек...

         По същото време в София е 8 градуса и също е облачно... Синът ни гледа по телевизията българския финал за Евровизия, пита ни дали ще гласуваме за някоя от песните, ние се колебаем... баща ми си прави чай... мисля дали съм купила достатъчно мартеници за утре.

         В Страсбург е 10 градуса, частична облачност. По улиците в този час едва ли са останали много хора - там е така, прибират се по домовете по-рано. Сградите на европейските институции заспиват, а в катедралата сенки от минали векове свирят беззвучно на орган...

         Учудващото е, че в момента температурата в Лисабон е почти същата, както и в Страсбург - 11 градуса. И също е облачно. Като че ли над цяла Европа има облаци... или поне в подбраните от мен градове... Мислено тръгвам към брега на река Тежу... там, откъдето в далечината се вижда голямата статуя на Христос, разперил ръцете си - същата, както в Рио де Жанейро, но по-малка...  отивам и още по-нататък, където реката се влива в океана... някога ще го прекося... но не сега, има време до тогава...

         28.02.2010 г.

От романа в разкази "Откриването на Дагоберта", Военно издателство, 2012 г.