четвъртък, 11 октомври 2018 г.

Проблемите ни с една ветеринарна клиника




Всеки собственик на домашен любимец в даден момент има нужда от ветеринарен лекар. Нашата котанка Гуни и четирите котета, които тя роди на 3 юли т.г., едва навършила една година, са под постоянното наблюдение на д-р Милен Иванов. Редовно ги водим за обезпаразитяване, на 10 септември им беше направена първата ваксина.  
Котешкото попълнение на семейството ни дава огромна радост не само на нас, но и на много приятели и познати котколюбци, които с интерес следят какво се случва с нашите котарчета мускетарчета: Лео-Атос, Фери-Портос, Бачи-Арамис и Роналдо-д’Артанян. Двойните им имена се появиха, защото, още преди да се родят, си бяхме намислили как да се казват, но след като на бял свят дойдоха 4 мъжки котета, нямаше как да не се сетим за героите на Александър Дюма, затова на всеки добавихме и по едно литературно име.
 Нашата котешка история обаче се разви по свой оригинален и на моменти драматичен сюжет. Мама Гуни, която преди да я осиновим на 7-8-месечна възраст, е живяла из дворовете на Божурище, след като синчетата й навършиха 2 месеца, все по-често настоятелно изискваше от нас да я пускаме навън. Слава Богу, в къщата, където я отглеждаме с домочадието й, имаме двор. Скоро забелязахме, че тя има желание да изведе и децата си на чист въздух. Ние държахме това да стане чак след втората им ваксина, но в един есенен ден Гуни буквално вдигна Септемврийско въстание (интересното е, че беше точно 23 септември) – размяука се под прозореца, от който я гледаха котарачетата, вдъхновени от призива й, те се втурнаха към вратата, заподскачаха нетърпеливо пред нея. Роналдо-д’Артанян дори ме тупна с лапичка по крака, като че ли да ме укори: „Защо не ни пускаш при мама!“ И ние отворихме вратата.
Навън настана голямо веселие. Котетата се гонеха, мама Гуни ги увлече да се катерят по вишната. Лео-Атос стигна до самия й връх и дори скочи оттам на покрива. Не можеше да слезе сам и се наложи мъжът ми да го свали през капандурата. Котешката фиеста продължи до вечерта. А тогава захладя...
На следващата сутрин Лео ни изглеждаше изтощен. Мислехме си, че е от стреса, който изживя на покрива предишния ден и го оставихме да си почива. Когато обаче и на другата сутрин го видяхме отпаднал, го грабнахме и го заведохме в най-близката ветеринарна клиника до нас – „Добро хрумване“ на ул. „Княз Борис I” 125. Там ни прие д-р Мила Кисьова, на която представихме документ от д-р Иванов, че на котетата е поставена първа ваксина. При преслушването на Лео му бяха открити хрипове – явно се беше простудил при първото си излизане навън. Съгласихме се да му бъде направена пълна кръвна картина. Когато я видя, д-р Кисьова се разтревожи от показателите му и дадохме съгласието си да го тества за панлевкопения – котешка чума. Тестът се оказа положителен!
Д-р Кисьова ни обясни, че това е изключително заразно смъртоносно заболяване и има опасност всичките ни котета да са болни. Каза ни, че Лео веднага може да бъде приет в клиниката, като лечението му ще ни струва около 700 (седемстотин) лв., но нямало никаква гаранция, че ще е успешно. Често, въпреки усилията, изходът бил летален. Дори за момент не ни мина през ума да обмислим предложението – веднага решихме, че трябва да дадем шанс на Лео, независимо на каква цена. Оставихме го в клиниката. Д-р Кисьова ни обясни, че ще бъде в стационара за заразно болни животни, където не се допускат свиждания, но два пъти дневно – сутрин и вечер - можем да получаваме сведения за него. При постъпването му платихме 306 (триста и шест) лв. 
Бяхме предупредени да наблюдаваме и останалите котета за признаци на болестта, между които били отпадналост, разстройство, повръщане. Обясних, че Лео никога не е повръщал и не е имал разстройство, но на тази информация не беше обърнато внимание.
 Връщайки се като замаяни вкъщи, си дадохме сметка, че всичките ни любими котета може би ще умрат! Обадих се на д-р Милен Иванов, за да го уведомя за стряскащата диагноза на Лео. Първата му реакция беше, че котетата са наскоро ваксинирани и резултатът от теста за панлевкопения може да е лъжлив. Според д-р Иванов, Лео може да е омърлушен заради високата температура, но тя се предизвиква от различни фактори.
Това ни поуспокои, но само донякъде. Продължавахме да се вглеждаме тревожно във всяко от братчетата и ни се стори, че Роналдо-д’Артанян  е много отпаднал. Панически отнесохме и него в клиниката. Тестът му, за наше облекчение, беше отрицателен. Само ще уточня, че такъв тест струва 40 (четиридесет) лв.
На следващия ден след постъпването на Лео в клиниката се обадихме, за да разберем какво е състоянието му. Беше ни отговорено, че лекарите в момента са заети, но до 10-ина минути обаждането ще ни бъде върнато. Това обаче така и не се случи. Първата ни мисъл беше, че котето вече е починало и лекарският екип се колебае как да ни съобщи страшната вест. Излишно е да описвам в какво състояние изпаднахме. Сигурно никога вече нямаше да видим Лео-Атос, храброто юначе, което единствено от братчетата си успя да се качи на покрива на къщата! Изчакахме около час и лично отидохме в клиниката, подготвени за най-лошото. Там научихме, че Лео е жив! Не ядял, но нямал разстройство.
Тъй като разстройството е един от характерните признаци за панлевкопенията, започнах да се съмнявам дали котето ни е с точна диагноза. Дали не беше прав д-р Иванов, който допусна, че положителният тест на Лео може да е повлиян от скорошната ваксина. Свързах се по телефона със собственика на клиника "Добро хрумване", д-р Влади Кирилов, който тогава се намираше във филиала в кв. „Изток“, и споделих с него съмненията си. Той любезно ме увери, че ще провери лично случая и ми каза да му се обадя вечерта. Когато му се обадих, д-р Кирилов категорично потвърди диагнозата панлевкопения.
Значи дамоклевият меч продължаваше да виси застрашително над нашите котета!
През следващите дни бях в постоянен стрес. Каквото и да вършех, се стараех да наблюдавам котетата за признаци на остро заразната болест. Такива признаци не се появяваха.
На 27 септември в късния следобед обаче Фери ми се видя умърлушен. Незабавно го отнесох в „Добро хрумване“, защото не исках да губя време – кабинетът на д-р Иванов е по-далече от къщата ни, а нашето семейство няма автомобил. Тестването за панлевкопения на Фери беше направено от д-р Боряна Христова и д-р Камелия Йорданова (мисля, че беше тя, сравнявайки със снимката й в сайта на клиниката, иначе бях така притеснена, че не съм гледала имат ли баджове лекарите там). Интересното е, че този път трябваше да изчакам за резултата по-дълго, отколкото за предишните два теста – за Лео (положителен) и за Роналдо (отрицателен). Двете лекарки дори добавиха още от взетия материал върху тестера на Фери и продължихме да чакаме. Накрая ми казаха, че тестът е положителен и д-р Христова изхвърли тестера в едно пликче с отпадъци. Тъй като по-продължителното изчакване на резултата ме беше озадачило, помолих докторката да ми покаже като на лаик по какво се познава какъв е той. Д-р Христова извади тестера от пличкчето с отпадъците и ми обясни, че на него има една наситено зелена контролна точка, а до нея бледозелено сияние, което било знак за наличие на болестта. Съгласих се да приемат и Фери в клиниката за лечение и едва по-късно си дадох сметка, че не му бяха направили пълна кръвна картина, както на Лео.
Прибирайки се отчаяна вкъщи, защото вече второ наше коте беше диагностицирано със смъртоносното заболяване, ми се стори, че майка им Гуни е малко отпаднала. С мъжа ми незабавно занесохме и нея в клиниката, за да й се направи тест за панлевкопения. Резултатът беше отрицателен.
На 27 септември внесохме 125 лв. – 85 за стационарното лечение на Лео и 40 лв. - за теста на мама Гуни. Плащането за Фери оставихме за следващия ден.
  Ще уточня, че се стараехме да се издължаваме на „Добро хрумване“ ден за ден, за да не ни се струпа твърде голяма сума накрая. Мобилизирахме финансовия ресурс на цялото ни семейство, синът ни активно се включи в спасяването на котетата. Плащахме с дебитна карта, кеш, накрая – с кредитна карта.  
Два пъти дневно ходех в клиниката да разбера как върви лечението. Опитах да го правя по телефона, но още първата сутрин след приемането на Лео разбрах, че това не е надежден начин за получаване на информация, след като лекарите се оказваха заети в момента, а обещанието, че обаждането ще ми бъде върнато до 10 мин. така и не беше изпълнявано. Това се случи още веднъж и се отказах от телефонни контакти с клиниката. Проблемът беше, че дори и когато някой лекар от екипа лично ме осведомяваше за състоянието на Лео и Фери, сведенията бяха: „Лео няма разстройство. Много мяука. Фери май се страхува да яде.“ От тези сведения не добивах представа как котетата се повлияват от лечението и кога евентуално ще приключи то.
 Затова, когато на 28 септември четвъртото братче мускетарче, Бачи-Арамис, също ми се стори много унило, и през ум не ми мина да го водя в „Добро хрумване“, а се обадих на д-р Милен Иванов, с гореща молба да го приеме на лечение при него. Д-р Иванов  обаче трябваше да излиза от кабинета си и ме посъветва да заведа и Бачи в близката до нас клиника. Междувременно котето напълно се съвзе и започна да си играе, така че отпадна необходимостта от посещение при лекар.
Постепенно стигнах до извода, че ако не бяхме прибързали да водим и Фери в „Добро хрумване“, той също щеше да се възстанови от умърлушването си. Допусках, че това е станало и в клетката му в стационара, затова лекарите нямаше какво да ми кажат за него.
Решението да си вземем и двете котета от клиниката още на 29 септември сутринта дойде най-вече заради реакцията на майка им Гуни, която предишната вечер изпадна в истерия, мяташе се из цялата къща и душеше местата, където обикновено лежаха Лео и Фери. Досетихме се, че ги търси. Не можехме да не й ги доведем. На нейната възраст тази болест вече не представлява такава опасност.
Когато на 29 септември сутринта заявихме на лекарите в клиниката, че си вземаме котетата, знаехме, че сме платили всичко за лечението им до този момент, но казахме, че ако все пак е останало нещо за доплащане, ще се издължим.
Чакахме да си получим котетата около час. Чудехме се толкова ли е трудно да се извадят от клетките им в стационара. Малко преди да ни бъдат върнати Лео и Фери, рецепционистката ми даде да подпиша декларация за информирано съгласие, че съм „изрично запозната с рисковете от предсрочното изписване“. После ни беше съобщено, че трябва да платим още 170 лв. за 29.09., защото междувременно били сложили на двете котета предвидените за сутринта лекарства. Поискана ни беше пълната сума за един ден стационар, при положение, че взехме котетата още сутринта. Внесохме сумата, но направихме уговорката, че след като сме платили за цял ден, ще доведем Лео и Фери и следобед, за да им бъдат сложени лекарствата, които биха получили, ако бяха в клиниката. По-късно на 29.09. занесохме котетата да им поставят заплатените от нас инжекции. 
Какво беше състоянието на изписаните „предсрочно“ Лео и Фери, диагностицирани от екипа в "Добро хрумване" с панлевкопения? Пълни с енергия, зажаднели да потичат след дългия си престой в клетката и... невероятно гладни! Нахвърлиха се на храната – риба, бял дроб и пиле – с такова настървение, че не можехме да повярваме как така не са искали да ядат в клиниката. Изненадващото за мен беше, че след петдневно лечение Лео все още кашляше, въпреки немалкото лекарства, които са му давани, според получената от нас писмена справка.
След инжекциите, които му бяха сложени на 29.09. следобед кашлицата му спря.
През следващите два дни ходех редовно във филиала на ул. „Княз Борис I” 125, за да информирам екипа на клиниката, че котетата се чувстват перфектно и не спират да ядат. Попитах веднъж дежурната лекарка с какво са хранени Лео и Фери, та са отказвали храната в стационара, и тя ми отговори, че са били на диета, щадяща стомашно-чревния тракт. На въпроса ми защо е било необходимо това, след като те никога не бяха имали разстройство, лекарката отговори: „Да, но диагнозата им е панлевкопения!“
 Прозвуча ми абсурдно.
Като съзнателни хора, държахме двете преждевременно изписани „болни“ котета далече от братчетата им, в отделна стая с храна и тоалетна, в продължение на 3 дни. През това време храната беше изяждана от тях без остатък.
         На 2.10. т.г. заведохме Лео и Фери на контролен тест. Решихме това да стане не при д-р Милен Иванов, който беше споделил мнението, че резултатите от тестовете в „Добро хрумване“ са повлияни от сложената ваксина, а на друго, „неутрално“ място. Избрахме
SofiaVet. Прие ни д-р Герганова. Първата й реакция, когато видя, че котетата наскоро са ваксинирани, беше, че е излишно да се прави тест, защото резултатът може да бъде лъжлив заради скорошната ваксина. Настояхме тестовете да бъдат направени. Бяха отрицателни! В епикризата им пише, че двете котета са в „добро общо състояние, жизнени, с розови лигавици, не са обезводнени, аускултация без особености“ и не са болни от панлевкопения.
Би могло да се каже, че краят на тази дълбоко разтърсваща за нас история е щастлив. Само че не е точно така. Защото все повече се убеждаваме, че котетата ни са били лекуван от болест, от която не са били болни. Доказва го доброто им здравословното състояние, установено в SofiaVet на 2.10.т.г., т.е. на третия ден след „прекъснатото им лечение“, както и отличното им здраве до този момент. Дори на лаиците е известно, че лечението на левкопенията не става бързо, а възстановителният период е дълъг. На който и ветеринар да кажем, че Фери е бил напълно излекуван от тази болест само за ден и половина престой в клиниката – от 27.09. следобед до 29.09. сутринта, ще се изуми. Колкото до Лео - единственото му първоначално заболяване очевидно е бил дихателният проблем, който така и не беше доизлекуван след 4-дневен престой в стационара на „Добро хрумване“. В рамките на 5 дни обаче внесохме в клиниката 971 лв. (деветстотин седемдесет и един) и дадохме допълнително 85 лв. в SofiaVet за контролни тестове и прегледи, които бяха нужни единствено, за да докажат, че котетата са здрави.
След консултация с адвокатите ни реших да напиша оплакване до собственика на „Добро хрумване“, д-р Влади Кирилов, с което да поискам той доброволно да ни възстанови сумата, която дадохме за ненужното лечение на стационар за периода 25-29.09.т.г., плюс цената на тестовете и прегледа в SofiaVet (85 лв.), които направихме, за да проверим дали наистина котетата ни са заразни, или общо 1056 лв.  Напомням, че всички тестове направихме заради страха, който ни беше внушен в клиниката, че може и четирите ни котета плюс майка им да се разболеят.
В нито един момент екипът там не пожела да се усъмни в диагнозата „панлевкопения“ при положение, че: 1. Съществени признаци на болестта като разстройство и повръщане никога не са били налице и при двете котета, 2. Две от братчетата им, с които „болните“ непрекъснато бяха контактували, преди да ги доведем в "Добро хрумване", така и не се разболяха от това остро заразно заболяване. 3. Болестта обикновено застрашава неимунизирани животни, а нашите имат първа ваксина. Отказът на лекар да преосмисли диагнозата си едва ли е особено добър атестат за него.
В оплакването си обърнах внимание на д-р Кирилов на още един проблем, с който се сблъскахме в клиниката му – небрежността.
Плод на небрежност от страна на екипа беше едно неочаквано за нас премеждие: няколко часа, след като прибрахме Лео и Фери вкъщи, ръцете ни, с които бяхме носили клетката им, се оказаха обгорени, особено моята дясна ръка – прилагам снимка. Обяснението, до което самите ние стигнахме, беше, че човек от клиниката е ползвал дезинфектант и с ръкавицата, с която е работил, е хванал дръжката на клетката ни, без да се замисли, че ние ще изгорим ръцете си с нея. Показах белезите от изгарянията на д-р Кисьова и тя изрази съжаление за станалото, но споделих с д-р Кирилов, че е добре хората от екипа му да се замислят за такива „подробности“.
Небрежност проличава и във финансовите разбивки, които ни бяха предоставени по наше искане и които прилагам тук. Разбирам, че лекарите са твърде заети да лекуват пациентите си, а не да пишат справки, но все пак е важно какви официални документи излизат от името на клиниката. Освен това някои подробности в справките будят въпроси. Например: Защо сумата за медикаментите през първия ден за лечението на Лео е 60 лв., а през останалите дни е по 25 лв. на ден?
- Как е било възможно д-р Кисьова да се досети още при постъпването на Лео в клиниката, че ще трябва да го храни насила, за да включи в сметката още 10 лв. допълнително за тази услуга?
Останахме с впечатлението, че цифрите са били натъкмени, когато ден-два по-късно поискахме писмена справка за какво точно сме плащали.
Държа да отбележа, че след като му изпратих оплакването си по електронната поща до имейла на клиника „Добро хрумване“, д-р Кирилов ми отговори веднага. Започваше отговора си с комплимента, че макар и дълго, писмото ми е толкова стилистично и граматически издържано, че е удоволствие да се чете. После изразяваше съжалението си за преживените от нас притеснения. По същество обаче заставаше изцяло зад колегите си от клиниката – и за диагнозата, и за приложеното лечение. Отговорът му в крайна сметка съдържаше отказ да ни върне парите за лечение и тестове, които реално се оказаха излишни.
За един ден разменихме още по два имейла, в които той не отговори на нито един от въпросите ми, свързани най-вече с плащанията ни в „Добро хрумване“, като накрая заяви, че имаме дълбоки различия и ме посъветва да се обърна към Комисията за контрол и професионална етика към Българския ветеринарен съюз. Естествено, ще го направя.
За клиниката на д-р Влади Кирилов прочетохме различни отзиви в интернет – и добри, и не. Самият той има впечатляваща професионална биография. Може би много скоро в нея трябва да бъде вписано и уникалното постижение, че екипът му е излекувал коте от смъртоносната панлевкопения за ден и половина!
Само се питам защо след като въпросният Фери наистина се оказа напълно здрав при „предсрочното“ му вземане от клиниката, както и Лео, всъщност лекарите там изобщо нямаха намерение да ги изписват и не ни даваха никаква перспектива кога изобщо ще стане това и колко още ще трябва да плащаме. Почувствахме се в ролята на банкомат. Както и на заложници на голямата ни обич към домашните ни любимци.
Радваме се, че са живи и здрави, гонят се из двора и похапват с апетит.
Държах обаче да споделя публично онова, което преживя цялото ни семейство при контактите си с тази клиника.
По-долу прилагам някои документи:

Касовите бележки за сумите, които изплатихме на "Добро хрумване" и на SofiaVet, за да получим и друго мнение по случая. Следват финансовите разбивки, които ни бяха предоставени от "Добро хрумване" по наше настояване, за да разберем за какво точно сме плащали:
Добавям и епикризата от SofiaVet на "преждевременно" изписаните котета, в която се констатира, че 3 дни след "прекъснатото" им лечение те са в добро здраве:

,:
За финала оставих снимката на ръката ми, обгорена от дезинфектант след като носих клетката с котетата ни при изписването им от "Добро хрумване".