Кратката история с
този охлюв започна снощи, когато реших, въпреки умората си, да измия
боровинките, които бяхме купили от пазара, и да ги сложа в буркани, вместо да ги пъхна в хладилника, както си бяха в плика. Имала съм предчувствие! Сред
боровинките намерих нещо, което първо ми заприлича на кръгло камъче, а после
видях, че е охлювче. Сложих го внимателно на умивалника в кухнята и то много
бързо се раздвижи, излезе от черупчицата си. Изглеждаше ми черно и неугледно,
но ме умили и реших да го снимам. А снимките отблизо ми показаха колко красив е
всъщност охлювът Стоимен! Вижте колко шарена и лъскава е неговата къщичка,
макар това да не си личеше от пръв поглед!
Защо го нарекохме Стоимен? Защото
снощи за известно време го оставих да се разхожда спокойно по ръба на
умивалника - той първо запълзя към сифона, но после бавно се завъртя на 180
градуса и се върна към мен. Затова мъжът ми го нарече Стоимен - от "стои с мен"!
Преди да си легна, го сложих в бурканче, а на сутринта го изнесохме в двора, сред листака, където му е мястото. Признавам, че за момент ми мина мисълта да си го отглеждаме вкъщи в бурканчето, но синът ми възнегодува, че там ще бъде като пленник...
Такава е историята с охлюва Стоимен - кратка, но с хубава поука: че може нещо да ти се стори дребно и неугледно, но ако се вгледаш в него, ще откриеш изненадваща красота. Още една причина името Стоимен да му подхожда, защото съществата като това охлювче имат различни названия, но ги обединява едно - че е лесно да ги пренебрегнеш.
Радвам се също, че снощи не ме домързя да се занимавам с тези боровинки, сред които се беше сгушил Стоимен, и не пъхнах плика с тях в хладилника, където охлювчето сигурно щеше да замръзне. Човек трябва да вярва на вътрешното си чувство!
