понеделник, 29 юни 2020 г.

Преводът на поезия като танц


Преводът на поезия е доста по-тънка работа отколкото на проза, особено когато става дума за класически стих с ритъм и рими. Неведнъж съм си мислила, че превеждането на едно стихотворение е като танц, в който оригиналът на чуждия език е водещата фигура, а преводачът трябва да следва всяко движение и настроение на партньора си. В зависимост от това как го следва, се получават различни танци.
Ако преводът е съвсем близко до оригинала е като валс, в който двамата танцьори през цялото време са плътно един до друг.
Често обаче се получават раздалечавания и преводът заприличва на аржентинско танго – при него на моменти танцьорите са разделени, но емоцията на танца ги събира отново. При превода на поезия раздалечаването става, когато е практически невъзможно метафора от оригинала да бъде буквално транспонирана на български и се търси вариант, който да изразява най-точно смисъла й. Невинаги е възможно да се спази и броят на сричките във всеки стих, особено ако се превежда от синтетичен език с падежи като руския на аналитичен език с предлози като българския.
Някои преводи пък са по-скоро поетични вариации по оригинала – нещо от него може да се различи, но като цяло е авторизирана интерпретация на преводача. Такъв превод ми прилича на самба: има някакъв общ ритъм и танцьорите изпълняват едни и същи движения, но всеки е някак сам за себе  си.
Много харесвам самбата, но в нейната танцова, а не в преводаческата й версия. А от другите „танци“ на поетичните преводи за най-съвършен намирам валса, но и майсторски изпълненото аржентинското танго буди възхищението ми.
Неприятно е, когато преводачът нескопосано уйдурдисва рими,  както неумел танцьор настъпва по краката партньора си, или добавя ненужни думички за пълнеж, за да догони ритъма на оригинала.
Много тънка работа е преводът на поезия. И много ясно си личи кой е добър поетичен партньор на автора. Естествено, и на отличните танцьори не всеки танц им се получава перфектно. Така е и с отличните преводачи.




петък, 26 юни 2020 г.

Преводи на 3 стихотворения от Анна Ахматова


Превеждам стихове за собствено удоволствие и рядко ги публикувам, но сега в блога си споделям три мои превода на стихотворения от великата Анна Ахматова. Добавила съм оригиналите на руски.

Любов

Ту змийка, на малко кълбо
в сърцето ти скрита, врачува,
ту гълъб от бяло сребро
да гука отвън ти се счува,

проблясва по-ярко от скреж,
докосва съня на шибоя,
прогонва с потаен копнеж
от теб радостта и покоя.

В плача на цигулка звучи
със сладостно-тъжна молитва
и сепнат ще я различиш
в една непозната усмивка.

Превод от руски: Гергина Дворецка

Любовь

То змейкой, свернувшись клубком,
У самого сердца колдует,
То целые дни голубком
На белом окошке воркует,

То в инее ярком блеснет,
Почудится в дреме левкоя...
Но верно и тайно ведет
От радости и от покоя.

Умеет так сладко рыдать
В молитве тоскующей скрипки,
И страшно ее угадать
В еще незнакомой улыбке.

Анна Ахматова
24 ноября 1911 Царское Село

Тук включвам и майсторския превод на Иван Николов на същото стихотворение, защото е интересно да се види как всеки преводач по свой начин осмисля оригинала на български:

Любов
Ту змийка, преплетена зло,
сега ми предрича сполука,
ту гълъбка с бяло крило
отвън на прозореца гука,
привиди се в скрежа ли мек,
в съня ли дълбок на шибоя.
Но с нея забравя човек
утеха и радост какво е.
Тя шепне с молитвен копнеж,
ридае в звънтеж на соната.
И страшно е, щом я съзреш
в усмивка съвсем непозната.
1911 г.
Превод от руски: Иван Николов, 1974 г.
За другите две стихотворения, които публикувам тук не намерих други преводи на български.
                        
Знам, ти си моята награда
за болките и за труда,
и затова, че не се радвах
на преходната суета,
и че не бях жената мила,
която влюбено шепти,
и че на всички съм простила,
мой светъл ангел ще си ти.

Превод от руски: Гергина Дворецка

Я знаю, ты моя награда
За годы боли и труда,
За то, что я земным отрадам
Не предавалась никогда,
За то, что я не говорила
Возлюбленному: «Ты любим».
За то, что всем я всё простила,
Ты будешь ангелом моим.

Анна Ахматова
1916
         

Кукувицата попитах
колко дълго ще живея...
Боровете се снишиха,
паднал лъч в тревата грее,
ала звук в леса не чувам...
Тръгвам към селцето,
хладен вятър ме целува
нежно по лицето.

Превод от руски: Гергина Дворецка


Я спросила у кукушки,
Сколько лет я проживу...
Сосен дрогнули верхушки,
Желтый луч упал в траву,
Но ни звука в чаще свежей...
Я иду домой,
И прохладный ветер нежит
Лоб горячий мой.

Анна Ахматова
1 июня 1919




                                    Портрет на Анна Ахматова от Кузма Петров-Водкин

неделя, 14 юни 2020 г.

Превод на "Три сестри" от Булат Окуджава

Публикувам в блога си моя превод на „Три сестри“ от Булат Окуджава. Понякога ми идва вдъхновение да преведа стихотворение. Това нерядко става, когато прочета чужд превод, който ми е харесал, и си казвам: „А защо да не опитам и аз?“ И в един миг стиховете започват да изникват в главата ми на български. Все едно съм харесала танцуваща двойка и съм си пожелала кавалерът да покани на танц и мен, а в следващия момент го виждам да ми подава ръка, за да ме изведе на дансинга. Как да му откажа? Абсурд! Веднага се впускам във вихъра. Старая се да бъда достойна партньорка на кавалера си, да следвам неговите движения, защото водещата фигура е той. Така си представям превода на стихове от чужд език. И да ви кажа, никак не ме вълнува дали някой ще ревнува, защото си мисли, че след като кавалерът ми вече е танцувал с него, не е било редно аз да приемам поканата му за танц. Не бих могла да се лиша от удоволствието на такова емоционалното партньорство. Преди 3 г. подобно нещо ми се случи с едно стихотворение на Верлен, преведено от Кирил Кадийски. Той досега не може да ми прости дързостта да представя и моя версия на това стихотворение. Двата ни превода могат да бъдат прочетени в блога ми под заглавие "За целувката, за Верлен и за преводите на стихове". Самата аз не съм ревнива и винаги с удоволствие следя танца на преводача с оригинала на творбата.

Три сестри
Аз ви моля да спуснете сините щори,
медсестра, не приготвяй лечебен сироп!
До леглото ми спрели са, без да говорят,
три кредиторки: Вяра, Надежда, Любов.
Изплатил бих дълга си по сметката стара
и разтварям портфейла, но празен е той.
Не изпадай в униние, о, моя Вяра,
по света имаш още длъжници безброй!
След това аз ще кажа безсилно и нежно,
осъзнавайки цялата своя вина:
Не изпадай в униние, майко Надежда,
имаш още деца ти по тази земя!
Любовта ще докосна с ръцете си празни
и, разкаян, ще чуя гласа й тогаз:
Не изпадай в униние, в делник и празник
на света в твое име раздадох се аз.
В много ласки до днес си се чувствал окъпан
и от пламък неземен си бил озарен,
ала хорските клюки трикратно по-скъпо
разплатиха се с тебе. Ти чист си пред мен!
Чист лежа в светлината, преди да разсъмне ,
на чаршаф – бяло знаме пред новия ден.
Три сестри, три жени, три съдии милосърдни
са отпуснали кредит последен за мен.
Три сестри, три жени, три съдии милосърдни
са отпуснали кредит безсрочен за мен.
© Превод от руски: Гергина Дворецка
Три сестры
Опустите, пожалуйста, синие шторы.
Медсестра, всяких снадобий мне не готовь.
Вот стоят у постели моей кредиторы
Молчаливые: Вера, Надежда, Любовь.
Раскошелиться б сыну недолгого века,
Да пусты кошельки упадают с руки...
Не грусти, не печалуйся, о, моя Вера,-
Остаются еще у тебя должники!
И еще я скажу и бессильно и нежно,
Две руки виновато губами ловя:
- Не грусти, не печалуйся, матерь Надежда,-
Есть еще на земле у тебя сыновья!
Протяну я Любови ладони пустые,
Покаянный услышу я голос ее:
- Не грусти, не печалуйся, память не стынет,
Я себя раздарила во имя твое.
Но какие бы руки тебя ни ласкали,
Как бы пламень тебя ни сжигал неземной,
В троекратном размере болтливость людская
За тебя расплатилась... Ты чист предо мной!
Чистый, чистый лежу я в наплывах рассветных,
Белом флагом струится на пол простыня...
Три сестры, три жены, три судьи милосердных
Открывают последний кредит для меня.
Три жены, три судьи, три сестры милосердных
Открывают бессрочный кредит для меня.
© Булат Окуджава