Превод на "Три сестри" от Булат Окуджава

Публикувам в блога си моя превод на „Три сестри“ от Булат Окуджава. Понякога ми идва вдъхновение да преведа стихотворение. Това нерядко става, когато прочета чужд превод, който ми е харесал, и си казвам: „А защо да не опитам и аз?“ И в един миг стиховете започват да изникват в главата ми на български. Все едно съм харесала танцуваща двойка и съм си пожелала кавалерът да покани на танц и мен, а в следващия момент го виждам да ми подава ръка, за да ме изведе на дансинга. Как да му откажа? Абсурд! Веднага се впускам във вихъра. Старая се да бъда достойна партньорка на кавалера си, да следвам неговите движения, защото водещата фигура е той. Така си представям превода на стихове от чужд език. И да ви кажа, никак не ме вълнува дали някой ще ревнува, защото си мисли, че след като кавалерът ми вече е танцувал с него, не е било редно аз да приемам поканата му за танц. Не бих могла да се лиша от удоволствието на такова емоционалното партньорство. Преди 3 г. подобно нещо ми се случи с едно стихотворение на Верлен, преведено от Кирил Кадийски. Той досега не може да ми прости дързостта да представя и моя версия на това стихотворение. Двата ни превода могат да бъдат прочетени в блога ми под заглавие "За целувката, за Верлен и за преводите на стихове". Самата аз не съм ревнива и винаги с удоволствие следя танца на преводача с оригинала на творбата.

Три сестри
Аз ви моля да спуснете сините щори,
медсестра, не приготвяй лечебен сироп!
До леглото ми спрели са, без да говорят,
три кредиторки: Вяра, Надежда, Любов.

Изплатил бих дълга си по сметката стара
и разтварям портфейла, но празен е той.
Не изпадай в униние, о, моя Вяра,
по света имаш още длъжници безброй!

След това аз ще кажа безсилно и нежно,
осъзнавайки цялата своя вина:
Не изпадай в униние, майко Надежда,
имаш още деца ти по тази земя!

Любовта ще докосна с ръцете си празни
и, разкаян, ще чуя гласа й тогаз:
Не изпадай в униние, в делник и празник
на света в твое име раздадох се аз.

В много ласки до днес си се чувствал окъпан
и от пламък неземен си бил озарен,
ала хорските клюки трикратно по-скъпо
разплатиха се с тебе. Ти чист си пред мен!

Чист лежа в светлината, преди да разсъмне ,
на чаршаф – бяло знаме пред новия ден.
Три сестри, три жени, три съдии милосърдни
са отпуснали кредит последен за мен.

Три сестри, три жени, три съдии милосърдни
са отпуснали кредит безсрочен за мен.

© Превод от руски: Гергина Дворецка

Три сестры
Опустите, пожалуйста, синие шторы.
Медсестра, всяких снадобий мне не готовь.
Вот стоят у постели моей кредиторы
Молчаливые: Вера, Надежда, Любовь.

Раскошелиться б сыну недолгого века,
Да пусты кошельки упадают с руки...
Не грусти, не печалуйся, о, моя Вера,-
Остаются еще у тебя должники!

И еще я скажу и бессильно и нежно,
Две руки виновато губами ловя:
- Не грусти, не печалуйся, матерь Надежда,-
Есть еще на земле у тебя сыновья!

Протяну я Любови ладони пустые,
Покаянный услышу я голос ее:
- Не грусти, не печалуйся, память не стынет,
Я себя раздарила во имя твое.

Но какие бы руки тебя ни ласкали,
Как бы пламень тебя ни сжигал неземной,
В троекратном размере болтливость людская
За тебя расплатилась... Ты чист предо мной!

Чистый, чистый лежу я в наплывах рассветных,
Белом флагом струится на пол простыня...
Три сестры, три жены, три судьи милосердных
Открывают последний кредит для меня.

Три жены, три судьи, три сестры милосердных
Открывают бессрочный кредит для меня.

© Булат Окуджава

https://www.youtube.com/watch?v=OI7OL-bkplw