сряда, 23 август 2023 г.

Оставаме заедно, Тото Кутуньо! Insieme!

 


Близо четвърт век лайтмотивът на неговата песен Insieme (Заедно) звучеше като сигнал на европейското ми предаване по програма "Христо Ботев" - от юли 1990 до септември 2014 г. Нямаше как да не отдам почит на човека, създал тази песен, който напусна на 22 август този свят – Салваторе (Тото) Кутуньо (1943-2023)! Харесвам и други негови евъргрийни като "Ialiano vero", "Solo noi" и т.н., но за мен "Insieme" е специална! Символичното съвпадение в случая беше, че тя спечели наградата на Евровизия в началото на май 1990 г., а първото ми предаване „Младежта среща Европа“ се излъчи по програма "Христо Ботев" на БНР на 20 юли същата година, когато песента беше станала изключително популярна. Пълното й заглавие е „Insieme: 1992“. Защо ли? Защото през 1992 г. предстоеше подписването на Договора от Маастрихт, с който се създаде Европейският съюз – това беше следващият важен етап от европейската интеграция. Песента на Тото Кутуньо пресъздава този административен акт като вълнуващо лично и творческо преживяване. Такава е силата на таланта – да превръща и прозаичните на пръв поглед събития в изкуство! 

При едно от идванията на Тото в София, успях да го интервюирам. Питах го каква е историята на тази негова песен, която ми беше станала много скъпа, защото първият й стих звучеше: "Заедно, обединена Европа!" Той ми разказа, че е имал приятел, който заминал да търси щастието си в друга страна и когато се върнал в Италия, си мислел, че двамата ще са се отчуждили. Но не било така! Щом се срещнали, почувствали, че отново са си близки! Композиторът използвал този конкретен случай дал повод на композитора да създаде песен с посланието, че където и да се намираме, сме заедно в обединена Европа. В интервюто, което ми даде, той сподели откровено, че му харесва идеята за Европа без граници, под eдно общо небе и под общо знаме.  

Френският певец и телевизионен водещ Патрик Себастиан отдаде почит към своя приятел Тото Кутуньо като споделя откъс от представление с негово участие във Франция. В откъса Тото изпълнява хита си "Italiano vero", но лично аз с изненада научих и колко много популярни песни на френски изпълнители: Мишел Сарду – Еn chantant”, Жерар Льонорман – “Voici les clés”, Далида – “Nous”, всъщност са композирано от чаровния италианец. Бях изумена, че той е авторът и на едни от най-любимите ми песни на Жо Дасен като: "Et si tu n’existais pas", "Le Jardin de Luxembourg", "Salut", "Si tu t‘appelles mélancolie", "L’été indien" Ще ги разпознаете в записа, припомнен от Патрик Себастиан. Накрая ще видите трогателната сцена, когато един от синовете на Жо Дасен - Жулиен, който е сред публиката, просълзен припява песни, композирани от Кутуньо, които слушателите свързват единствено с името на Жо Дасен. Заслужава си да гледате това 10-минутно видео, за да оживее пред очите ви отново Тото - артистичен, естествен, сърдечен и духовно щедър! 

Hommage à Toto Cutugno - Patrick Sébastien

Потърсих още информация в интернет и открих, че е писал песни и за Адриано Челентано, Мирей Матийо, Джони Холидей... Как ли се е чувствал, когато десетки композирани от него песни, са били приписвани на певците, които ги изпълняват? Очевидно, не е страдал. Големият талант обича да се раздава. А има и достатъчно свои  композиции, изпълнени от самия него, с които ще остане в сърцата ни!

Продължаваш да си заедно с нас, твоите слушатели и почитатели, Тото! Insieme!

 

четвъртък, 17 август 2023 г.

Спомен за Деница, влюбена в Египет


 Деница Такева говори при откриването на изложбата за Хауърд Купър  в изложбена зала 2 на Античен комплекс ''Сердика'', зона Ларго, 5.12.2022 г.

В една декемврийска вечер на 2022 г., с Владимир Дворецки бяхме на откриването на изложбата за египтолога Хауърд Картър, който преди 100 г. се прочу със сензационната си находка - гробницата на Тутанхамун (Тутанкамон). Тогава за първи път се срещнахме с необищновената Деница Такева, основен организатор на събитието, египтолог и председател на Българското египтологическо дружество. Тя наистина ми се стори необикновена - изящна, екзотична, като материализирала се рисунка от египетска пирамида. Помислих си колко ли трябва да е отдадено сърцето ти на една култура, та да пожелаеш и физически да заприличаш на неин представител!

В онази вечер Деница говори емоционално за Хауърд Купър и откритието му, като направи уговорката, че приятелите й знаят нейната слабост да се отдава на емоциите. След това събитие се свързахме с нея във Фейсбук и следяхме редовно страницата на Българското египтологическо дружество. Преди две седмици лайкнах една публикация на тази страница за българското участие по националната телевизия на Египет. Тогава получих на "Лични" съобщение от Деница, че благодари за харесването и добави, че тази телевизионна изява е голямо постижение за България. Веднага споделих публикацията в личния си профил и в страницата на фондацията ни "Европа и светът", за което Деница отново мило ми благодари.

Това са единствените ми контакти с нея. Вестта за внезапната й кончина преди 3 дни ме разтърси и ме остави без думи, макар че почти не я познавах. Затова пък прочетох толкова хубави думи за нея от хора, които са я познавали добре, че сега си казвам - за нейните близки, за баща й Иван Такев, с когото известно време сме работили заедно в БНР, остава утехата, че тяхната звездичка е изживяла живота си пълноценно и оставя ярки следи: две прекрасни дъщерички и немалък принос в българската египтология! Тя е изпитала щастието да бъде многократно в страната на своите въжделения, Египет, да се потапя в атмосферата на древността, която е чувствала близка, да разпалва и у другите интерес към тази велика цивилизация.

Предполагам, че красива и интелигентна млада жена като Деница понякога е предизвиквала завист, но пък колко много хора са й се възхищавали искрено и напълно заслужено! Издирих в архива ни единствените нейни снимки, които сме й направили на изложбата за Хауърд Картър и ги публикувам тук. На16 август, от 19 ч. по БНТ 1 беше излъчен отново филмът “Царят и Слънцето. Пътешествие в историята на Древен Египет“, чийто консултант е Деница Такева. Чрез него можахме да се докоснем до нейния дух, който вече е в най-любимите й светове! Деница-звездица ще продължава да грее и в нашия свят, макар и отдалече!


На снимката: При откриването на изложбата за египтолога Хауърд Картър говори доц. д-р Теодор Леков, египтолог, преподавател в НБУ и ръководител на българската археологическа мисия в Луксор, Египет. Деница Такева е в центъра на снимката.

Фотоалбума ни от откриването на изложбата за Хауърд Картър, организирана от Деница Такева, може да видите тук: Изложба за египтолога Хауърд Картър

С разрешението на бащата на Деница, известният журналист от БНР и БНТ Иван Такев, добавям към тази публикация два клипа, чрез които тя отново оживява сред нас. В първия от тях Деница Такева представя египетски фрески в гробницата на Нефертари, а вторият е колаж от снимки на Деница, направен от голямата й приятелка Николина Мирчева. 

 


понеделник, 31 юли 2023 г.

Превод на стихотворение от Марина Цветаева за котарака й

 

Сестри Цветаеви в град Феодосия, 1914 г. Марина е с котарак на рамото. Някои допускат, че точно той се появява в стихотворението на поетесата "Под плюшеното одеяло...":

"Кой бе ловец и кой преследван?

Как всичко се обърка пак!

Загадъчно преде и гледа

сив котарак."

След като преведох това нейно стихотворение (Превод на "Под плюшеното одеяло..." от Марина Цветаева), попаднах на статия, в която беше изказано предположението, че котанът от снимката се е промъкнал и в стихотворението. Снимката по-горе е от въпросната публикация. (Кот Марины Цветаевой). В нея открих и стихотворение на поетесата, посветено на нейния котарак, и с голяма радост го преведох:

"   "   " 

Навънка кучета подскачат

и бродят злите сили.

Спи, малкото ми котараче,

Котанчо мили!

 

Свий на оранжево кълбо

предящото си тяло,

Спи, мое котенце добро,

рижаво-бяло!

 

От козинката ти лъхти

на вълна и на зима.

Каква утеха си ми ти,

къделя фина!


Муцунката ти във възторг

с целувки ще покрия!

Дано да те опази Бог

и  вси светии!

Превод: Гергина Дворецка

 При превода доста се колебах върху третия куплет. Имам и втори вариант за него:

Ухае твоят мек кожух

на вълна и на зима,

в къделята на твоя пух

утеха имам.

Ето и оригинала на Марина Цветаева:

"  "  "

Собаки спущены с цепи
И бродят злые силы.
Спи, милый маленький мой, спи,
Котенок милый!


Свернись в оранжевый клубок
Мурлыкающим телом,
Спи, мой кошачий голубок,
Мой рыжий с белым!

Ты пахнешь шерстью и зимой,
Ты — вся моя утеха,
Переливающийся мой
Комочек меха.

 

Я к мордочке прильнула вплоть.
О, бачки золотые! —
Да сохранит тебя Господь
И все святые!

19 марта 1914 г."



неделя, 30 юли 2023 г.

Превод на "Под плюшеното одеяло..." от Марина Цветаева

 

                                  Марина Цветаева, 1911 г. Снимка: Максимилиан Волошин

Още едно стихотворение на Марина, на което не устоях, и го преведох!

"     "    "

Под плюшеното одеяло

си спомням вчерашния сън.

Победно ли съм засияла

или не съм?


Премислям всичко аз отново,

душата в болките гребе.

Неназованото със слово

любов ли бе?

 

Кой бе ловец и кой преследван?

Как всичко се обърка пак!

Загадъчно преде и гледа

сив котарак.

 

И в тази битка между воли

чия ръка държа стръвта?

Сърцето – Вашето ли, моето ли,

в галоп туптя?

 

Все питам се - какво се случи?

Какво копнея ден след ден?

Дали стрелата Вас улучи

или пък мен?


Превод: Гергина Дворецка


И оригиналът на Марина Цветаева:


" " "

Под лаской плюшевого пледа

Вчерашний вызываю сон.

Что это было? — Чья победа? —

Кто побежден?

 

Все передумываю снова,

Всем перемучиваюсь вновь.

В том, для чего не знаю слова,

Была ль любовь?


Кто был охотник? — Кто — добыча?

Все дьявольски-наоборот!

Что понял, длительно мурлыча,

Сибирский кот?

 

В том поединке своеволий

Кто, в чьей руке был только мяч?

Чье сердце — Ваше ли, мое ли

Летело вскачь?

 

И все-таки — что ж это было?

Чего так хочется и жаль?

Так и не знаю: победила ль?

Побеждена ль?

 

23 октября 1914

събота, 29 юли 2023 г.

Превод на стихотворението "Крилатата" от Марина Цветаева

                                                               Марина Цветаева

Напоследък до мен долитат като красиви пеперуди чуждестранни стихове, които ме запленяват, искам да ги уловя и да ги покажа на повече хора, но така, че да не опада нежният цветен прашец по крилцата им. Преводът на стихове е наистина тънка работа! 

Днес преведох стихотворението на Марина Цветаева „Крилатата“:

За теб превърна се в легло

ръката ми – едно крило.

Че съм наистина крилата

разбра, събрате по тъга.

Но как ще укротиш сега

ти нежността ми необятна!

Доволен, че те приютих,

крилото ми целуваш ти.

А вятър свещите гаси,

разклаща пъстрите палатки,

крилото ми ще отлети

с тоз вятър, идващ от ръката ти.

Е, отдъхни! Не се хаби!

Жени крилати не люби!

Превод: Гергина Дворецка


Имам и друга версия на първите две стиха, тя е по-точен превод на оригинала:

Покрих ръката ти с крило

и много крехко то било.


А ето и оригинала Марина Цветаева

Крылатка

И другу на руку легло

Крылатки тонкое крыло.

Что я поистине крылата,

Ты понял, спутник по беде!

Но, ах, не справиться тебе

С моею нежностью проклятой!

И, благодарный за тепло,

Целуешь тонкое крыло.

А ветер гасит огоньки

И треплет пёстрые палатки,

А ветер от твоей руки

Отводит крылышко крылатки…

И дышит: душу не губи!

Крылатых женщин не люби!

21 сентября 1916

 

 


петък, 28 юли 2023 г.

Преводи на стихове от Николай Гумильов, Анна Ахматова, Осип Манделщам


                                                   Николай Гумильов и Анна Ахматова

Наскоро в интернет попаднах на акростиха на Николай Гумильов (1886-1921), написан за съпругата му Анна Ахматова (1889-1966). Веднага ми дойде вдъхновението да го преведа. Предизвикателството е, че трябва да се спазва акростихът. По-долу съм добавила оригинала на руски, както и прекрасния превод на Бойко Ламбовски на същото стихотворение.

Ангел легна в края на небето
Наклонил глава над стръмни бездни
Новият свят беше син, беззвезден.
Адът се таеше безответно.
Алената кръв роди смирение,
Хладните от страх ръце трептяха.
Може би тълпите пак съзряха
Ангелското свято отражение.
Тесен е светът! Ала в мечтите
Обич и тъга са в единение.
В полумрака ангелът разчита
Азбука за свойте откровения.
Превод: Гергина Дворецка

Следва оригиналът на Николай Гумильов

Ангел лёг у края небосклона.
Наклонившись, удивлялся безднам.
Новый мир был синим и беззвездным.
Ад молчал, не слышалось ни стона.
Алой крови робкое биение,
Хрупких рук испуг и содроганье.
Миру снов досталось в обладанье
Ангела святое отраженье.
Тесно в мире! Пусть живет, мечтая
О любви, о грусти и о тени,
В сумраке предвечном открывая
Азбуку своих же откровений.

А това е преводът на Бойко Ламбовски, който много харесвам:

Ангел се надвеси от небето.
Наклони към бездната главата.
Но светът бе мрачен, докъдето
адът беше обладал земята.
Алената кръв шуртеше долу.
Хрускаха невинни хорски кости.
Може би затуй като парола
ангелският взор дойде на гости.
Тясно е в света! Да поживее
облачният гост, да помечтае —
в сумрака на вечните идеи
азбуката своя да узнае!

След като преведох акростиха на Николай Гумильов за съпругата му Анна Ахматова, се зачетох в публикации за тяхната любов и открих това нейно стихотворение, което, според някои, е посветено на него. Не съм съвсем сигурна, но ето преводът, който направих:

След 23 години

Аз гася ритуалните свещи,
свърши мойта вълшебна вечер –
врагове, самозванци, предтечи,
и, уви, прокурорски речи,
отминават – оставаш ти.
Потанцувал на смъртния праг,
Зад дъжда, зад вихрушка и сняг,
Ти стоиш на безсмъртния бряг
И гласът ти през мрака лети.
Мойто име зовеш непрестанно
И повтаряш, повтаряш... „Анна!“
С мен отново говориш –„Ти“
Превод: Гергина Дворецка

И оригиналът на Анна Ахматова

Через 23 года
Я гашу те заветные свечи,
Мой окончен волшебный вечер, -
Палачи, самозванцы, предтечи
И, увы, прокурорские речи,
Все уходит - мне снишься ты.
Доплясавший свое пред ковчегом,
За дождем, за ветром, за снегом
Тень твоя над бессмертным брегом,
Голос твой из недр темноты.
И по имени - как неустанно
Вслух зовешь меня снова... "Анна!"
Говоришь мне, как прежде, - "Ты".
13 мая 1963. Комарово

Според съпруга ми Владимир Дворецки, стихотворението на Ахматова не е писано за Гумильов, който е разстрелян през 1921 г., а за Осип Манделщам (р. 1891 г.), кйто е починал в лагер в края на 1938 г. Манделщам се е възхищавал от Ахматова, посветил й е поне две стихотворения. Преведох едно от тях:

На Анна Ахматова

На черен ангел сред снега
ти днес за миг ми заприлича.
Как бих могъл да отрека,
че ти си толкова различна.
Като белязана от Бог,
с таланти надарена свише,
подхожда ти в църковна ниша
да предизвикваш свят възторг..
Ако духът на любовта
със земната любов се слее,
то нека пламъкът в кръвта
по бузите не се разлее
и мраморна студенина
да очертае като статуя
изяществото на плътта ти,
но с бузи без руменина.
Превод: Гергина Дворецка

И оригиналът на Осип Манделщам:

Анне Ахматовой
Как черный ангел на снегу,
Ты показалась мне сегодня,
И утаить я не могу,
Есть на тебе печать Господня.
Такая странная печать -
Как бы дарованная свыше
- Что, кажется, в церковной нише
Тебе назначено стоять.
Пускай нездешняя любовь
С любовью здешней будут слиты,
Пускай бушующая кровь
Не перейдет в твои ланиты
И пышный мрамор оттенит
Всю призрачность твоих лохмотий,
Всю наготу нежнейшей плоти,
Но не краснеющих ланит.

1 споделяне
Харесване
Коментар
Споделяне