Равносметката ми за 2023 г.

 

С Владимир Дворецки в атмосферата на Националния музикален театър "Стефан Македонски" през антракта на "Една нощ във Венеция" от Йохан Щраус-син, постановка на проф. Свeтозар Донев (1933-2021). С нея на 21 октомври т.г. беше отбелязана 90-годишнината от рождението му.

Отминава една година, в която светът не стана по-добро място за живеене. Освен продължаващата война в Украйна избухна и друга след зверското нападение на групировката Хамас срещу Израел на 7 октомври. В една война се дават невинни жертви и от двете страни, но никога не трябва да се забравя кой я е предизвикал, кой е агресорът. Как се чувства нашето семейство, което има близки в Израел, а същевременно имаме и много приятели араби, с които взаимно се уважаваме и ценим, е трудно да се опише. Като всеки нормален човек бих искала да настъпи мир, но не е ясно кога ще стане това.

В личен и професионален план през годината свършихме немалко работа. През 2023-та беше отбелязана 30–годишнината от приемането а България за пълноправен член в Международната организация на Франкофонията. Нашата фондация „Европа и светът“, която още от самото си създаване преди 9 години работи в подкрепа на Франкофонията, организира на 15 май в галерия „Мисията“ поетичния рецитал „Франкофонски музи“ в партньорство с Министерството на външните работи, Държавния културен институт и посолството на Кралство Мароко в България. Участваха поетите франкофони Аксиния Михайлова, Димана Иванова, Бойко Ламбовски и моя милост. Присъстваха тогавашният министър на външните работи, посланици на франкофонски страни,  представители на франкофонски организации. После отразихме рецитала с няколко публикации на сайта на фондацията ни www.evropaworld.eu - (Дейности на фондацията)

Другото събитие, което организирахме, беше вечерта в памет на новозеландския поет Кевин Айърланд (1933-2023), преводач на английски на Ботев, Багряна и други български автори, която се състоя на 22 юни т. г., отново в галерия „Мисията“ и със съдействието на Държавния културен институт към министъра на външните работи (Почетохме в София паметта на преводача на Ботев на английски Кевин Айърланд) 

Владимир Дворецки имаше шанса да установи личен контакт по електронната поща с Кевин Айърланд, докато той още беше жив. Кевин, който е бил женен за българката Дона Маринова, му изпрати от Нова Зеландия мемоарната си книга „Назад-напред“, в която той разказва за двете си пребивавания в страната ни – от 1959 до 1961 г. и през 1969 г. Владо преведе книгата от английски и предстои фондацията ни да я издаде през първата половина на 2024 г., след като подписахме договор с наследницата на авторските права на Кевин Айърланд, проф. Джанет Уилсън от Нортхамптънския университет във Великобритания.

През лятото нашата фондация беше медиен партньор на Международния младежки фестивал на изкуствата „Музите“ в Созопол и на Джаз фестивала „Д-р Емил Илиев“ в Боровец.  

През октомври с Владимир Дворецки бяхме акредитирани на великолепния кинофестивал „Синелибри“, а през декември проследихме литературните срещи на Коледния панаир на книгата и протичащия паралелно с него Софийски международен литературен фестивал в НДК. С изключително интересни чуждестранни писатели се запознахме тогава.

При обявяването на годишните награди на Съюза на българските журналисти екипът ни беше поканен да връчи наградата, с която тази година беше отличен сайтът на БНР. СБЖ ни удостои с тази чест, тъй като през 2016 г. като главен редактор на evropaworld.eu получих „Златно перо“ в същата категория.

И през тази година с голямо удоволствие се отдадохме на любимото ни изкуство – оперетата. За нас винаги е празник за душата да присъстваме на спектаклите на Музикалния театър, а после да споделяме впечатленията си от тях. Не пропуснахме и Вагнеровия фестивал в Операта.  

Ще се върна обаче в сферата на литературата. Не мога да не отбележа събитието на годината – Международната награда Букър за „Времеубежище“ на Георги Господинов и преводачката му на английски Анджела Родел. Тази награда буквално раздели литературната ни общност: едни се радваха за успеха на българската книга, а други възнегодуваха, че книгата те не успели да я прочетат докрая, не им харесвала, не заслужавала отличието.

Аз и най-близките ми хора бяхме от онези, които искрено се зарадваха на Международния Букър за български автор. Дай Боже всекиму, който се е посветил изцяло на литературното поприще, както Георги Господинов, да изживее подобен триумф! И да кажа на онези, които реагираха с ярост по повод наградата му – каквито и литературни аргументи да привеждате, реакцията ви винаги ще бъде тълкувана като професионална завист. Говоря за нападките срещу Господинов. Иначе всеки има право на своя литературен вкус и съм убедена, че на някои хора книгата „Времеубежище“ не е допаднала, но така е с всяка художествена творба – едни я харесват, други не. Международният успех обаче показва, че авторът е успял да докосне читатели от различни части на света. Да не омаловажаваме успеха му!

В личен план аз изживях моето лично авторско удовлетворение, когато на своя голям концерт в зала 1 на НДК на 10 юни любимата ми певица Тони Димитрова ни покани с мъжа ми като свои специални гости и изпя песента „Понякога“ по мой текст, след което обяви името ми пред многохилядната публика в залата и ми благодари за хубавото ми стихотворение. Описала съм това в отделна публикация в блога си. (Стихотворението ми, което ме срещна с Тони Димитрова)

Творческо удовлетворение ми донесе и поканата да участваме с Владимир Дворецки в сборника „Университетът на бъдещето“ по повод 135-годишнината на Софийския университет "Св. Климет Охридски", заедно с други изявени негови възпитаници през годините. 

Отговаряйки на въпросите от анкетата в този сборник, се върнах в младостта си и се почувствах щастлива, че тя е свързана с това най-старо и престижно висше учебно заведение в България.

Впрочем, оставам свързана с него и до днес, защото с годините Софийския университет все повече се превръща не само в научно, а и в културно средище - място за конференции, литературни събития и изложби, които представлават интерес за мен като журналистка.

Равносметката ми стана доста дълга и само мимоходом ще спомена за неприятностите, които преживях през тази година. Част от тях са свързани с участието ми в Управителния съвет на едно сдружение с нестопанска цел, развиващо културно-просветна дейност - Българо-финландското дружество за приятелство (БФДП). Няма да навлизам в подробности. Ще кажа само, че като човек с двама родители юристи, съм възпитана да се придържам към закона и не приемам някой, избран за председател на подобно сдружение, да забрави, че мандатът му отдавна е изтекъл и според Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а и според устава ни, трябва да бъде свикано общо събрание за избор на нов председател. Е, във връзка с желанието ми да бъде свикано такова събрание, си навлякох изключително много главоболия от страна на председателя, който не иска да се раздели с този пост, и негови поддръжници в дружеството. В даден момент си казах, че не си заслужава да хабя нерви заради този казус. С мъжа ми ще продължим да работим за популяризирането на финландската култура чрез публикации на сайта ни.

Другото подобно дружество, в което членувам, е Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ), което през т.г. С мъжа ми сме сред съучредителите му и бяхме щастливи тази година да участваме в отпразнуването на неговата 20-годишнина.     

В графата „неприятности“, за съжаление, не мога да подмина проблемите, които имам със съседи коткомразци, които държат да се чувстваме виновни с мъжа ми заради това, че полагаме грижи за бездомните котета в квартала.  

Изпращам 2023 г. с благодарност, че всички радостни и трудни моменти през нея, бяха споделени с най-обичните ми хора – Боби и Владо, моето малко, но сплотено семейство.

Пожелаваме на всички здраве, любов и един мирен свят! Гледаме с надежда напред!