сряда, 25 септември 2013 г.

За честолюбието


„Стъпчеш ли своята гордост,
друго какво ти остава?!”
Честолюбивите хора
тръгват по пътя направо.

И ги следим отдалече,
спрели в завоите криви,
ние, прозрелите вече,
бившите честолюбиви.

Гледаме тяхната храброст
с поуталожени сили
ние, позналите слабост,
някому нещо простили.

Като стоманено стреме
гложди ни стара омраза.
Всеки ли враг непременно
трябва да бъде наказан?

Не... зло да дреме под камък!
Бавно гневът ни затихва.
Скриваме злата си памет
като музейна реликва

и ни краси ореола
на опростена обида.
А през тревата набола
честолюбивите идат…

1981 г.
Гергина Дворецка
от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”
 



БНР - връщане назад?

Все по-интересни неща стават в БНР. Наскоро бях писала, че изглежда  през следващите три години ни предстои „бег на месте”. Днес обаче ми се струва, че съм била твърде голям оптимист, предвиждайки застой. Фактите показват, че най-вероятно в БНР предстои връщане назад. Защо мисля така? През тази седмица в медията ни се появи отново Антон Митов – назначен е за директор на Радио България. Познавам Антон Митов добре, защото преди трийсетина години дойде в Младежка редакция, в която работех и аз. Ползваше се с пълната подкрепа на тогавашната ни главна редакторка Роксандра Апостолова. По-късно самият той в даден момент оглави редакцията ни... а през лятото на 1997 г. съдейства да бъде закрита. Така някогашната Младежка редакция в програма „Хр.Ботев”, която имаше немалко успехи през годините, благодарение на своя главен редактор Антон Митов престана да съществува. По-късно беше създадена отново, но както се казва, тръгна от нулата. Дано това не се стори лоша поличба на колегите от Радио България, чийто директор отскоро е въпросният човек. Нямам представа как се отнася Антон Митов с приятелите си – може и да е голям симпатяга. Аз знам какво правеше, когато ми беше началник. Никак не обичаше журналистите в екипа му да го засенчват с нещо и използваше позицията си на шеф, за да ги елиминира като конкуренция. Как го правеше? Най-вече чрез злословене и подклаждане на слухове зад гърба им. Лично аз съм си патила от този негов началнически подход, макар че по отношение на мен минаваше и в директни словесни атаки. Доста по-късно разбрах, че се е хвалел в компания: „Кажа й нещо на Гергина и тя после няколко дни не може да дойде на себе си!” Какво ли удоволствие е това да уязвиш публично някого и после дни наред да се наслаждаваш как той се измъчва от думите ти...
         Та, да е жив и здрав новият директор на Радио България! За мен той не е интересна тема, но му отделих малко повече внимание, защото поканата към него в ръководния екип на БНР е изключително показателна. Къде съм тръгнала аз с моите идеи, че съвременният ръководител трябва да умее да цени творческите постижения на хората от екипа си, че трябва да им съдейства да направят най-доброто, на което са способни!... Колко ли наивна изглеждам на някои „истински” началници! Вече ми е съвсем ясно защо нито новият ни генерален директор, нито новият програмен директор Иво Тодоров ме повикаха на разговор по концепцията ми за развитието на БНР, която им предоставих. А ще напомня, че на тазгодишния конкурс за шеф на БНР се класирах сред петимата най-добре представилите се кандидати и повечето членове на СЕМ оцениха идеите ми за бъдещето на БНР като съвременна авангардна медия...
         И какво ли значение имат конкретните ми предложения за програма „Хр.Ботев”, за да стане тя още по-привлекателна за слушателите територия на културата и знанието! Явно идеите и професионалната биография на човека все така не са от голямо значение в БНР. Има други критерии, които предопределят професионалното развитие при нас, но те не се заявяват публично.
         Междувременно в медията ни с пълна сила продължават кадровите промени: пенсионират се хора, навършили пенсионна възраст, а други, отдавна надхвърлили тази възраст, си остават на работните места – вероятно заради някакъв техен принос, известен на шефовете ни. Чу се, че един вече пенсиониран юрисконсулт е бил повикан отново, за да осъществи структурна реформа. Но дали е наистина така, никъде не е обявено публично.
         Във всеки случай, за пореден път споделям мнението си, че е крайно време открито да се говори за ставащото в БНР – за кадровата и за програмната политика на медията, която се издържа основно от парите на данъкоплатеца. Лично аз ще продължа да го правя.  
         Предстои да пиша още и за ролята на СЕМ.



сряда, 18 септември 2013 г.

БНР и социалните медии

През тази седмица в БНР се проведе двудневен семинар „Социални медии за радиопрограми” с лектор от Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Участвах в такъв семинар и през май 2012 г. и благодарение на наученото направих страница във фейсбук на предаването си „Европа без граници” по пр. „Хр.Ботев”, а по-късно създадох и свой блог в Google+. Нещо повече, вложих голяма част от наученото в концепцията, с която кандидатствах в конкурса за генерален директор на БНР през май т.г.! Бях щастлива, че съм имала шанса да науча за най-новите тенденции в медийното пространство и бих могла да ги приложа на практика. За какво става дума: да се популяризират предаванията на БНР чрез социалните медии – Фейсбук, Туитър и др., които привличат все повече хора по света!
          Веднага след като подадох документите си за конкурса в края на април, бях командирована в Перуджа, Италия, където се провеждаше поредният Световен фестивал на журналистиката. Там се убедих, че онова, което съм написала в концепцията си за развитие на БНР, напълно се вписва в съвременната медийна среда в Европа и по света.  Дадох си сметка, че ако продължим да стоим настрана от тези процеси, след 3 години ще бъдем отчайващо изостанали.
         На семинара през изминалите два дни още веднаж осъзнах колко съм била права да заложа на стратегия за популяризиране на БНР чрез социалните медии. Само че тази констатация си остана за мое лично удовлетворение, защото на конкурса за генерален директор на медията ни през май СЕМ прецени друго. Победител се оказа кандидат, който беше предпочетен заради опита си в частните медии през периода на прехода у нас. Преходът не беше най-успешният период в България, но СЕМ заложи на този аргумент. Доколкото разбрах, предложеното от мен беше квалифицирано като нещо имагинерно за българската действителност. Нещо, на което времето още изобщо не е дошло у нас. А то е реалността в Европа и по света! Оттук възниква въпросът за компетентността на СЕМ. Има и друг тревожен въпрос – за безпристрастността на СЕМ при избора на генерален директор на БНР. Защото протоколите на регулаторния орган са красноречиви! Не ми се щеше да пиша критични бележки за СЕМ точно сега, защото в края на миналата седмица той беше разкритикуван от една политическа група в Народното събрание и нямам никакво желание да се вписвам в контекста на тази критика. Но двудневният семинар в БНР за социалните медии през тази седмица ми напомни каква концепция за радиото ни беше пренебрегната и на какво беше отдадено предпочитание от СЕМ. През слеващите дни ще пиша по-подборно за това. Сега само ще цитирам лектора ни от EBU Джъстин Кингс: „Присъствието онлайн днес е норма, а не изключение. То не е придатък на радиопредаването, а неотменна част от него”. И още: „Стратегията за използване на социалните мрежи за популяризиране на една обществена медия може да се осъществи единствено отгоре надолу”, т.е. необходимо е първо началниците ни да осъзнаят необходимостта от по-осезаемо и осмислено присътвие на БНР във Фейсбук, Туитър и т.н. Ако тази необходимост се осъзнае единствено от подчинените... предстои пълен неуспех!

         Ще кажа само, че въпреки поканата да присъстват на семинара за социалните медии през тази седмица, нито един началник в БНР не ни удостои с присъствието си. Ясно е какво предстои на БНР през следващите 3 години. Висоцки го е казал добре: Бег на месте!

четвъртък, 12 септември 2013 г.

Интересно...

Днес една колежка от БНР доверително ми каза: „Ти си писала във фейсбук хумористично стихотворение срещу ръководството!” Обясних, че стихотворението, което публикувах преди дни в профила и в блога си, е отпреди 24 г.. Писано е през март 1989 г. и го припомних като илюстрация каква беше някогашната трудова и „творческа” атмосфера при нас. Ако някой настоящ колега се е разпознал в това старо стихотворение, искрено му съчувствам. 
Припомням целия си постинг: 

Споделям едно стихотворение, написано преди 25 години! То е от цикъла „Стихове от старите тетрадки” в новата ми стихосбирка „Балада за птицата Феникс”. Мотото му е „Приятелите станаха началници и все по-трудно с тях се разговаря...” Припомних си го, защото миналата седмица бях поканена на разговор в кабинета на един нов началник, който ми е виртуален приятел. Това означава, че почти не се познаваме, само понякога четем постингите си във фейсбук... за разлика от приятеля, когото описах преди 25 г. и с когото наистина се познавахме много добре.  Правя сравнение между някогашната и скорошната ми среща в началнически кабинети и откривам някои разлики, но сега няма да ги коментирам.
  
АУДИЕНЦИЯ ПРИ ЕДИН
НОВ НАЧАЛНИК

С този човек зад бюрото
бяхме добри другари.
Него го стигна доброто,
аз пък се поопарих.

Днес той седи в кабинета,
от много хора обсаждан.
С моя проблем заета,
може би му досаждам.

Кима ми благосклонно,
но моя страна не взема.
Сменя умело тона,
скача на друга тема,

а пък на мен ми пречи
мисълта еретична:
зад деловите речи...
още ли ме обича?

Той бързо се изправя,
желае ми сполука.
Аз наум си повтарям,
че няма да стъпя тука!

Тръгвам си отегчена,
но се обръщам за малко...
Споменът гледа след мене
през гузната си ключалка.

1988 г.

Гергина Дворецка
от подготвената за печат нова стихосбирка
„Балада за птицата Феникс”



вторник, 10 септември 2013 г.

Конфликтност


Едно стихотворение от времето, когато да имаш собствено мнение на работното си място се наричаше "конфликтност":

Личен проблем

Зове ни към промени времето
и пътят ни напред открит е.
Аз също тръгвам към промените
след моя пряк ръководител.

Той на гърба ми вместо раница
окачва думите си тежки:
„конфликтност - над нормална граница,
предразположеност към грешки.”

С това начално натоварване
поемам първата умора.
И неусетно изпреварва ме
глупак с добра начална скорост –

катери се по раменете ми,
отскача с тромаво летене
и стъпките му са заплетени,
но винаги върви пред мене.

С ритници ми препъва крачката
по метод, от деди изпитан.
И аз оставам на опашката –
не съм се учила да ритам.

С търпението на камилите
изливам в думи гняв и смелост –
стихът е моето безсилие
да променя света на дело.

публикувано в хумористичната страница на в.”Пулс” 14.3.1989г.
и включено в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г.,
„Издателско ателие Аб”
 




Стоте дни на новия генерален директор на БНР – лични впечатления

Отминаха първите 100 дни, откакто СЕМ избра за генерален директор на БНР Радослав Янкулов – той встъпи в длъжност на 29 май т.г.. В концепцията си самият г-н Янкулов поиска 100 дни срок „за запознаване, идеи за промени и промени.”  
         Какво стана през тези 100 дни? Първосигналният ми отговор е: Не знам! Да, наистина, нямам никаква представа какво точно се случи в БНР през въпросните 100 дни, освен доловени по коридорите слухове за смени на някои началници. Напразно търсих потвърждение на коридорната информация в сайта на Радиото.  
         Какво всъщност, трябваше да се случи? Цитирам протокола от събеседването на СЕМ с г-н Янкулов на 21 май т.г. по време на конкурса за генерален директор на медията ни по повод 100-те дни: „това е срок, който трябва да даде възможност за среща с всеки един.... трябва да се влезе в душата, в същината, в ежедневието на хората, които работят в радиото.”
            Преди да споделя личните си впечатления как премина срещата със самата мен през тези 100 дни, държа да напомня защо при избора на г-н Янкулов за генерален директор на БНР бях изключително радостна. На 23 май, когато беше обявен този избор, написах в блога си: „Няколко са причините да бъда доволна от избора на Радослав Янкулов на този пост.  Оказа се, че той има много идеи, които и аз съм заложила в концепцията си: Предвижда повишаване на заплатите. Смята, че БНР се нуждае от опростени структури за повече функционалност. Обяви, че ще оптимизира състава на служителите, ще подобри организацията на работа и ще актуализира длъжностните характеристики. Радвам се, че е избран човек с идеи, които споделям. Нищо, че не съм аз.”  
            Първото, което направих след избора на новия генерален директор, беше лично да го поздравя и да поискам среща с него - предполагах, че ще му бъде интересно да разговаря с друг кандидат за същия пост, който има сходни идеи за бъдещето на медията ни. Г-н Янкулов ме прие в кабинета си за около 5 мин.  Държа се с мен строго. Бях му занесла CV- то си и някои от препоръките на неправителствени организации, които ме подкрепиха при кандидатстването ми за генерален директор през 2010 и 2013 г. – между тях беше Съветът на Европа и др. международни организации. Исках по този начин да покажа, че през дългогодишния си стаж в БНР съм се старала непрекъснато да научавам нещо ново, спечелила съм уважението на стойностни хора. Г-н Янкулов хвърли бърз поглед на препоръките, а за  CV- то ме смъмри: Как може да се пише CV от 3 страници! Кой ще го чете?!
         Бях написала това свое CV по един европейски образец, в който се изисква да посочиш много подробно професионалното си дейност: къде и през коя година в какъв важен международен семинар или конференция си се включил... Признавам, че за мен такова подборно CV на всеки, който има желание да участва в обновяването на БНР, би било изключително интересно четиво... Но това си е мое мнение.
         В края на 5-минутния ни разговор г-н Янкулов ми каза, че ако искам да му предоставя концепцията си, мога да я дам на секретарката му, нещо, което веднага направих... И това беше всичко.
         Повече неща мога да разкажа за срещата, организирана от журналистическото дружество при програма „Хр.Ботев”, с новия ни генерален директор и с новия управителен съвет. На тази среща попитах г-н Янкулов дали има желание да разговаряме по концепцията ми за развитието на БНР и той ми отговори, че „може би би бил склонен да се види с мен”, но така или иначе разговорът помежду ни вече се е състоял – имаше предвид 5-минутното ми пребиваване в кабинета му. После допълни: „Освен това, ти нали ми каза, че, ако харесам нещо от концепцията ти, мога да го използвам!” Не бях му казвала това, но след като моят текст е публикуван на много места и го давам на всеки, който прояви интерес към него, подразбира се, че нямам нищо против той да бъде ползван на практика. Само не бях допускала, че предоставяйки идеите си за БНР на висшето ръководство, самата аз ще се окажа излишна...
         На срещата с програма „Хр.Ботев” зададох на г-н Янкулов и въпроса дали ще провежда конкурси за ръководните постове в БНР. Имах предвид прочетеното в протокола на СЕМ от събеседването му на 21 май, когато той се беше изказал за конкурсите, като „една отлична форма... който е куражлия да заповяда, условия, които са направени така, че да търсят не елиминирането на тези и онези, а създаването на възможност успелите да покажат това, което могат.”  В отговора, който ми даде пред колегите относно конкурсите обаче прозвуча силен скептицизъм. Най-вече, защото нямало критерии за оценка на кандидатите. Ако самата аз съм му напишела какви са критериите, щял да ми бъде благодарен и дори да ме предложи за награда...
         Разбира се, на мен никак не ми е трудно да опиша на какви условия би трябвало да отговаря един съвременен ръководител и ще го направя без да чакам награда... Но сега ще приключа разказа за срещата на новото ръководство на медията ни с програма „Хр.Ботев” с нещо, което намирам за много показателно. В един момент г-н Янкулов определено се отегчи от въпросите ми и заяви: „А аз бих искал да чуя какво мисли Иво Тодоров!” Всички, които са следили надпреварата за поста генерален директор на БНР, знаят, че Иво Тодоров стигна до финала на конкурса заедно с Радослав Янкулов. Беше наистина колегиален жест да се даде думата на фаворита, останал втори.
         „Иво, ти от колко години работиш в радиото?” – попита генералният ни директор пред събранието. „От 6.” – каза Иво.  „А ти, Гери? – обърна се към мен г-н Янкулов.” Цифрата, която произнесох, звучеше толкова внушително и ефектът от нея беше такъв, че предпочитам да не я спомена тук. Във всеки случай е над 30 г.!  „Ето, вижте за какво става дума! – обърна се многозначително към събранието г-н Янкулов. – Слушам те, Иво!”
         И докато Иво Тодоров разказваше за впечатленията си от Радиото, аз постепенно осъзнавах, че в очите на генералния ни директор моят дългогодишен професионален опит в БНР в никакъв случай не е мой плюс. Тъкмо обратното!
         „Извинявайте, че се намесвам пак – прекъснах, вероятно неучтиво, Иво Тодоров, който говореше в момента. – Аз не мисля, че възрастта на един човек е определяща, когато става дума за нови идеи!” 
         „Гери, кой говори за възраст?” – кавалерски репликира г-н Янкулов.
         Та това са моите лични впечатления от първите 100 дни на новия ни генерален директор... Мисля, че няма смисъл да ги коментирам. Както можеше да се очаква, никой не ми се е обаждал от кабинета на генералния директор, въпреки че той „може би би бил склонен да се види с мен”, както каза пред събранието. Има вероятност да бъда поканена на разговор от Иво Тодоров, който междувременно беше назначен за програмен директор, но предполагам, че това ще стане след като приключат кадровите промени – очакват се някои малки рокади в началническите постове.
          Оттук нататък ще продължавам да следя с интерес какво се случва в БНР и ще го споделям, защото всичко в една обществена медия трябва да бъде прозрачно – естествено, кадровата политика също.

понеделник, 9 септември 2013 г.

За предпазливите

Как ви съчувствам, предпазливи хора!
Каква съдба, под стойка достолепна:
да правиш сметка кой печели спора,
за да застанеш в негова подкрепа,

да си избираш кой да ти хареса,
със мисълта дали ти е от полза,
да имаш за опора интереса
и чувствата да мериш с точна доза!...

А как блажено е да бъдеш искрен!
Сърцето си с юзда да не възпираш!
Дори ако при избор необмислен
те порази житейската секира...

Не зная, предпазливци, как се чувствате
в улавяне на чуждите сигнали
и сладко ли ви е, ако предвкусите,
че победителя сте разпознали,

и след успехите си мимолетни,
каква мътилка кътате в душите...
Но въпреки прецизните ви сметки,
накрая вие повече грешите!

2007г.

                                   Гергина Дворецка
                                   от подготвената за печат нова стихосбирка
„Балада за птицата Феникс”



Удоволствието да бъдеш себе си

Наскоро моя колежка от БНР, която много ценя, ме попита защо не си гледам стиховете, а се занимавам с кашите в радиото. Самата аз добре разбирам, че ако в блога си или във фейсбук публикувах само стихове или само размисли, свързани с журналистиката, читателите ми щяха да бъдат много повече. А така – човек тъкмо си мисли, че е попаднал на виртуално кътче за поезия и изведнаж се натъква на нещо изключително прозаично от медийната ни реалност. Или пък колегите журналисти тъкмо започват да следят коментари по проблемите на обществените медии и – ни в клин, ни в ръкав – отнякъде изплува някакво стихотворение... Усещането е за нещо като „нито риба, нито рак”...  А подобни творения на природата не будят масови симпатии.

         Само че аз нямам желание да променям каквото и да било, защото не мога да си представя себе си нито без журналистиката, нито без поезията.         Малко по-късно днес, например, ще пиша отново за нашата медия, защото минаха първите 100 дни на новия ни генерален директор и аз, като дългогодишен кадър на БНР, ще споделя личните си впечатления какво стана през този период.

четвъртък, 5 септември 2013 г.

Песен на дявола

През последните дни бях заета предимно с проблемите на БНР... Но предстоят празници, а по празници обикновено се връщам към стиховете си. Сега споделям стихотворение, което написах преди години по повод мое радиопредаване в Младежка редакция на програма „Хр.Ботев”.  

ПЕСЕН НА ДЯВОЛА

Ти не ме ли позна?
В мойта тъмна страна
няма знаци за дясно и ляво.
Аз от време оно
ги събирам в едно.
Аз съм просто самият Дявол.

Питаш би ли могло
в мен доброто със зло
да се слеят в съдружие здраво.
Приеми ме така!
Протегни ми ръка!
Аз съм просто самият Дявол.

Аз съм близо до теб,
с вид на мъж и дете,
и не ти се усмихвам лукаво.
Ще се влюбиш във мен,
ще те гледам смирен.
Ала аз съм самият Дявол.

Гергина Дворецка
от стихосбирката „Шарени думи”, изд. „Литавра” 1996 г.,
включено и в „Сняг и нежност”–избрани стихотворения, 2007г., „Изд. ателие Аб”



сряда, 4 септември 2013 г.

За прозрачността в БНР-2

През последните дни доста мисля каква е прозрачността в БНР.
Вчера  например  слуховете донесоха до нас новината, че двама директори в медията ни са били уволнени. Няма да споменавам имената им, защото така и не съм 100 % сигурна дали тази информация е вярна. От два дни проверявам в сайта на Радиото дали има съобщение за тази кадрова промяна, но няма. Лично аз не намирам нищо нелогично в такива уволнения – съвсем нормално е новият генерален директор на БНР да подбере ръководния екип, с който ще работи през следващите 3 години. Но защо точно тези директори са уволнени, а други не, това е въпрос, който мнозина колеги си задават, засега без отговор...
         Някои казват: „Това са управленски решения!”. Само че всяко управленско решение в обществена медия трябва да бъде публично оповестено и мотивирано. Бих могла да цитирам много европейски документи, за да се обоснова, и ще го направя в следващи публикации.
         Днес отново бяха възобновени протестите и контрапротестите в София. Нека да си спомним, че искрата пламна заради едно назначение, което беше оценено като неподходящо. Оттогава всяко ново съобщение за заемане на ръководен пост в министерствата се гледа под лупа и се коментира в публичното пространство. А не трябва ли така да е и с уволненията и назначенията на началници в обществените медии? Нали заплатите ни се формират основно от парите на данъкоплатците! Никак не е без значение по какви причини някой ръководител в БНР бива уволнен или защо запазва поста си.
         На мен ми е интересно дали ще си остане директор шефът на пр. „Хр.Ботев”, който без да се консултира с дирекционния съвет, еднолично обяви конкурс за предаване, насочено към женската аудитория. През последните 3 години, докато този директор ръководеше програмата ни, тя буквално тъпчеше на едно място... Чувството ми за отговорност ме кара отново да се върна и към темата за спешния конкурс, чийто срок изтича утре, 5 септември! Съобщението за него, което виждате на снимката, продължава да виси на същото място на нашия етаж в сградата на БНР. Само че междувременно слуховете носят различна информация: че конкурсът всъщност не е за предаване, насочено към женската аудитория, а трябва да бъде за потребителите! Нещо като вица „филмът не е шведски, а съветски, и не е сексуален, а социален...” и т.н. Идва ми наум и друга емблематична фраза, свързана с киното: „Совите не са това, което са.” (от американския телевизионен сериал „Туин Пийкс”, в който се случват свръхестествени неща).
         Моето добро намерение, когато публикувах тази информация за конкурса във фейсбук, беше повече колеги от програмата ни да научат за него, защото ставаше дума за много кратък краен срок. При това конкурсът беше обявен в отпускарско време, когато малцина ще прочетат съобщението. А нали идеята на подобни конкурси е в тях да се включат колкото може повече хора с оригинални предложения, за да има оптимален творчески резултат! Резултатът от моята публикация обаче за момента е негативен. Първо, веднага бях разкритикувана във фейсбук от новия ни програмен директор, че публично разпространявам съобщение за вътрешен конкурс, което, според него, е корпоративна тайна.  За каква корпоративна конфиденциалност става дума, при положение, че ако това предаване зазвучи в националния ефир, то няма да бъде тайна за никого! С програмния директор, надявам се, все пак постигнахме консенсус по въпроса за прозрачността в обществените медии, но препъни камъкът се оказа самата тема на конкурса. Ами, ако колегите вече са започнали да пишат концепции за женско предаване, а предаването от обявения конкурс всъщност е за потребителите!?
         Да видим какво ще стане. Ще се разбере дали написаното черно на бяло в съобщението е вярно или пък ще се потвърди онова, което донасят слуховете... Ще се наложи отново да пиша за прозрачността в БНР и за административния елит в обществената ни медия. 


понеделник, 2 септември 2013 г.

Приятелите станаха началници...

Споделям едно стихотворение, написано преди 25 години! То е от цикъла „Стихове от старите тетрадки” в новата ми стихосбирка „Балада за птицата Феникс”. Мотото му е „Приятелите станаха началници и все по-трудно с тях се разговаря...” Припомних си го, защото миналата седмица бях поканена на разговор в кабинета на един нов началник, който ми е виртуален приятел. Това означава, че почти не се познаваме, само понякога четем постингите си във фейсбук... за разлика от приятеля, когото описах преди 25 г. и с когото наистина се познавахме много добре.  Правя сравнение между някогашната и скорошната ми среща в началнически кабинети и откривам някои разлики, но сега няма да ги коментирам.
  
АУДИЕНЦИЯ ПРИ ЕДИН
НОВ НАЧАЛНИК

С този човек зад бюрото
бяхме добри другари.
Него го стигна доброто,
аз пък се поопарих.

Днес той седи в кабинета,
от много хора обсаждан.
С моя проблем заета,
може би му досаждам.

Кима ми благосклонно,
но моя страна не взема.
Сменя умело тона,
скача на друга тема,

а пък на мен ми пречи
мисълта еретична:
зад деловите речи...
още ли ме обича?

Той бързо се изправя,
желае ми сполука.
Аз наум си повтарям,
че няма да стъпя тука!

Тръгвам си отегчена,
но се обръщам за малко...
Споменът гледа след мене
през гузната си ключалка.

1988 г.

Гергина Дворецка
от подготвената за печат нова стихосбирка
„Балада за птицата Феникс”