Наскоро
моя колежка от БНР, която много ценя, ме попита защо не си гледам стиховете, а
се занимавам с кашите в радиото. Самата аз добре разбирам, че ако в блога си
или във фейсбук публикувах само стихове или само размисли, свързани с
журналистиката, читателите ми щяха да бъдат много повече. А така – човек тъкмо
си мисли, че е попаднал на виртуално кътче за поезия и изведнаж се натъква на
нещо изключително прозаично от медийната ни реалност. Или пък колегите
журналисти тъкмо започват да следят коментари по проблемите на обществените
медии и – ни в клин, ни в ръкав – отнякъде изплува някакво стихотворение...
Усещането е за нещо като „нито риба, нито рак”... А подобни творения на природата не будят
масови симпатии.
Само че аз нямам желание да променям
каквото и да било, защото не мога да си представя себе си нито без
журналистиката, нито без поезията. Малко
по-късно днес, например, ще пиша отново за нашата медия, защото минаха първите 100
дни на новия ни генерален директор и аз, като дългогодишен кадър на БНР, ще
споделя личните си впечатления какво стана през този период.
Няма коментари:
Публикуване на коментар