Удоволствието да бъдеш себе си

Наскоро моя колежка от БНР, която много ценя, ме попита защо не си гледам стиховете, а се занимавам с кашите в радиото. Самата аз добре разбирам, че ако в блога си или във фейсбук публикувах само стихове или само размисли, свързани с журналистиката, читателите ми щяха да бъдат много повече. А така – човек тъкмо си мисли, че е попаднал на виртуално кътче за поезия и изведнаж се натъква на нещо изключително прозаично от медийната ни реалност. Или пък колегите журналисти тъкмо започват да следят коментари по проблемите на обществените медии и – ни в клин, ни в ръкав – отнякъде изплува някакво стихотворение... Усещането е за нещо като „нито риба, нито рак”...  А подобни творения на природата не будят масови симпатии.

         Само че аз нямам желание да променям каквото и да било, защото не мога да си представя себе си нито без журналистиката, нито без поезията.         Малко по-късно днес, например, ще пиша отново за нашата медия, защото минаха първите 100 дни на новия ни генерален директор и аз, като дългогодишен кадър на БНР, ще споделя личните си впечатления какво стана през този период.