Забелязвам,
че след споделеното мое скептично мнение за скъпоструващите курсове по
творческо писане, ме е разприятелила една авторка, която много се гордее, че
води такива курсове срещу заплащане. Мнението ми е принципно и не съм
споменавала имена, но тя явно се е припознала в написаното от мен и трябва
доста да съм я вбесила, та импулсивно да ме махне от френдлистата си. Това
суетните автори рядко го правят, защото у всеки свой приятел във Фейсбук виждат
потенциален читател, когото не биха искали да загубят. Очевидно обаче
накърненото честолюбие се е оказало по-силно от желанието да се направиш, че
подминаваш с равнодушие нещо, което жестоко те е жегнало. Ясно е, че за някои
лектори участието им в такива курсове е също толкова жизненоважно, за да се
утвърдят като авторитети в литературните среди, както и за самите им курсисти. Всеки
с амбициите и с комплексите си.
Да
не забравяме обаче и финансовата страна на въпроса. Ако някой автор успее да се
уреди като лектор при предприемчив организатор на курсове по творческо писане,
може само с 3-4 лекции на месец да си докара солидна сума. Виждала съм тарифи,
тръгващи от 200 лв. за поредица от 3 лекции и достигащи до 650 лв. за поредица
от 5-6 лекции. Броят на курсистите е до 10 в група, така че се събира приход
средно между 2000 и 6500 лв. месечно или за месец и нещо. Не бих се учудила,
ако за доста от лекторите в такива скъпоструващи курсове, това е основният им
източник на доходи. Чудесен начин авторът да се издържа, ако му е трудно да си
намери работа другаде, каквито явно са някои от случаите. А пък и
самооблъщението: „Ейййй, колко съм мощен/на! Хората стотачки дават, за да се
докоснат до таланта ми!“ вероятно доставя огромна наслада на измерващите
стойността си като автори в пари.
Последното
ми изумление беше, когато попаднах на съобщение, че
80
лева е таксата за еднократна четиричасова „среща на живо“ с поетеса, постоянна
лекторка в скъпарска фирма по творческо писане! Даже в съобщението се вижда, че
първоначално сумата е била 150 лв., но великодушно е намалена почти наполовина,
с благородната цел да се улеснят желаещите да общуват лично с поетесата (или за да не си кажат, че чак толкова пари не биха
дали за нея). Става дума за наистина добра авторка, но се сещам за
многобройните творчески срещи с не по-малко добри автори, дори доста класи над
въпросната скъпоструваща лекторка, на които публиката е присъствала напълно
безплатно. Някои ще се възмутят: „Ама защо гледаш в чуждата паничка!“. Гледам,
защото познавам известни поети и писатели, които не могат и да сънуват такива
приходи, а по талант превъзхождат мнозина от добре платените лектори.
И
понеже хората, които измерват всичко в пари, често са твърде елементарни, нищо
чудно да си помислят, че пиша всичко това, защото им завиждам и че всъщност
мечтая да съм на тяхно място. Едва ли ще ме разберат, но ще кажа, че никога не
съм гледала на литературата като на източник на доходи. От млада малко се
интересувам от хонорарите, които получавам за публикациите си в медиите и за
книгите си, имало е случаи дори да губя суми, защото не съм ги потърсила навреме
и е изтекъл някакъв срок на давност. Аз съм от поколението, което подаряваше
книгите си на приятели и колеги и през ум не ни е минавало да се интересуваме
дали се купуват в книжарниците. Стихосбирките в държавните издателства излизаха
обикновено в тираж 1000, от които на нас ни се полагаха по 5 безплатни авторски
бройки, но ние гледахме да си купим колкото може повече, за да ги раздаваме. И
до днес авторите, които навлязохме в литературата през 70-те години,
предпочитаме да подаряваме книгите си, а не трескаво да следим как вървят
продажбите им. Могат ли да ни разберат онези, които държат да са „автори на
бестселъри“? Естествено, че няма да ни разберат.
Но
„Как се създава бестселър в България“ ще бъде тема на следваща моя публикация,
която отдавна обмислям. Досега имах някои задръжки да я публикувам, но те вече
отпаднаха. И се сещам пак за авторката, която ме разприятели заради скептичното
ми отношение към платените курсове по творческо писане. Да видим дали ще я
последват и други. Ще бъде много интересна дилема и вододел: в подкрепа на
печалбарството в литературата или за безкористната любов към литературата.
Накрая
ще добавя още нещо. Преди меркантилността да навлезе в литературния ни живот,
т.е. преди да се появят скъпоструващите курсове по творческо писане, отворени безкритично
за всеки мераклия да е автор, практиката беше следната: ако някой писател или
поет ти харесва и би искал да чуеш напътствия от него, му изпращаш или му носиш
лично своите текстове. В случай, че му направят впечатление, той сам ще те
потърси после, за да сподели мнението си и да ти даде някои съвети в писането.
Всичко това ставаше напълно безплатно. Самата аз съм получавала стихове от много
пишещи, които ме харесват като поетеса, но съм поощрявала само онези, у които
наистина съм откривала талант, и за мен би било кощунство дори да помисля, че срещу
консултациите си мога да получа пари. Но парадиращите, че прибират тлъсти суми
като литературни ментори, едва ли ще ми повярват.
