Поетичната история на една роза

 

Точно след два месеца с Владимир Дворецки ще отпразнуваме 40 години от сватбата ни. 40 години, през които той не е преставал да ми подарява цветя по всеки повод и често - без повод!

Историята на красивата червена роза, която получих в Световния ден на книгата, е много вълнуваща и държа да я споделя в блога си месец преди кръглата ни годишнина!

На 23 април тази година в Институт Сервантес всеки желаещ можеше да прочете текст от литературно произведение на испански език, след което му се връчваше роза. Моят любим Владимир Дворецки ми поднесе изключителна изненада като, без да ме предупреди, прочете в оригинал стихотворение от Луис де Гонгора, което беше превел в младостта си. Преди това разказа как през есента на 1982 г. се е запознал с красива жена, на която е направил силно впечатление с това, че превежда стихотворения от този испански поет. 9 месеца по-късно тя се омъжила за него.

След прочитането на стихотворението той получи заслужено своята червена роза, и ми я подари в светлината на сърдечните усмивки на присъстващите, които бяха впечатлени от 40-годишната ни любов.

Стихотворението, което прочете на испански моят любим съпруг, е озаглавено „На Кордоба“. Когато през 2015 г. двамата посетихме прекрасния испански град, точно това стихотворение беше издялано до една от портите на крепостната стена близо до Портата до моста (Puerta del Puente)!

 

За съжаление, преводът, който Владимир Дворецки е направил на стихотворението като студент, се е изгубил при пренасянето из студентските общежития, затова тук прилагам линк към негова друга българска поетична версия, на Александър Муратов и Атанас Далчев.(Луис де Гонгора "На Кордоба")

За доказателство, че мъжът на живота ми наистина е превеждал Луис де Гонгора, а това не е било безпочвено самохвалство, за да ми направи впечатления в младостта ни, добавям тук тази семейна реликва: два негови превода, написани на машина и запазени в студентския му архив. Е, листът е изпомачкан и накапан с кафе, но напълно автентичен!

В знак на почит към поета, който заема толкова специално място в семейната ни история, при посещението ни в прочутата катедрала джамия в Кордоба, съпругът ми настоя да го снимам пред саркофага му, който се намира там.

Неслучайно Владимир беше избрал да прочете негово стихотворение в Институт Сервантес-София в Световния ден на книгата.

         Следващите снимки показват как се случи това:

В Световния ден на книгата в Институт Сервантес-София Владимир Дворецки очаква да дойде неговият ред да прочете на испански стихотворението на Гонгора, с което ми направи впечатление през есента на 1982 г. Една сладурана на стола пред него внася още повече настроение в снимката! 

Владимир Дворецки разказва как през 1982 г. е срещнал красива жена, на която е направил впечатление с това, че превежда стихове на Луис де Гонгора

Владимир Дворецки чете на испански стихотворението на Луис де Гонгора "A Cordoba", след което получи червена роза и ми я подари. 

Директорката на институт Сервантес-София Мария Луиса Сантос (с червеното сако) ме поздравява за розата, която ми подари Владимир Дворецки, след като прочете на испански стихотворението на Луис де Гонгора. Тя ме попита аз ли съм жената, за която той е разказал преди малко, и аз потвърдих, че сме женени от 40 години!

Тази наша снимка е направена два дни по-късно, на 25.04.2023 г., в НДК по друг хубав повод, но темата е същата: двама души, женени от 40 години - Гергина и Владимир Дворецки!

 

 

Жената, която обичаше да я черпят

През последните дни, когато Фейсбук отново ми припомни снимки от командировката ми в Перуджа, реших да публикувам в блога си един разказ, за който тя ме вдъхнови. Написах го през лятото на 2021 г. и досега не съм го споделяла. Така отбелязвам 10-годишнината от тази моя незабравима командировка.

 ЖЕНАТА, КОЯТО ОБИЧАШЕ ДА Я ЧЕРПЯТ

Сетих се за тази жена наскоро, когато Фейсбук ми припомни снимки от няколкодневния ми престой в Перуджа през пролетта на 2013 г. Бяха ме командировали там от БНР за Международния журналистически фестивал. Обичам Италия и винаги с удоволствие я посещавам, но точно тогава изобщо не исках да замина на тази командировка. Допълнително ще разкажа защо...

Бях отседнала в хотел „Джаз“, където обстановката наистина отговаряше на името. Още на външната врата ме посрещна оцветена скулптура на джазмен, свирещ на саксофон. Подобни скулптури имаше във фоайето и из коридорите, а когато се настаних в стаята си и дръпнах шнурчето, за да запаля лампата, се разнесе тиха джазова музика. Беше като въздушна целувка за „Добре дошла!“. Почувствах се добре.

През следващите дни се стараех да посещавам колкото е възможно повече презентации и дискусии. Наистина се оказа, че съм попаднала сред водовъртежа на най-модерните тенденции в журналистиката, и се убедих, че това ще ми бъде изключително полезно...

Покрай фестивала обаче местните производители се стараеха да рекламират стоките си и организираха безплатни дегустации на местни продукти. Сред тях са прочутите бонбони „Bacci“, както и тортите с глазури като картини, изрисувани с бои от естествени материали.

По време на една такава дегустация на шоколадови изделия и пасти, придружена от подробно представяне на всяко от лакомствата, на моята маса се настани елегантна млада жена. Отначало помислих, че е някоя от журналистките, участнички във фестивала, но бързо прецених, че сигурно е от града. Ръцете й бяха заети с два лъскави картонени плика от бутикови магазини. Тя небрежно сложи пликовете на свободния стол до себе си и аз повече не й обърнах внимание, защото ми беше интересно какво говорят за поредните шоколадови бонбони, които ни предстоеше да опитаме. След като ни обясниха какви са достойнствата им, сервитьор с табличка тръгна между масите и ни предлагаше лично да се убедим в уникалния им вкус. Друг сервитьор пък разнасяше две бутилки – с бяло и с червено местно вино.

Елегантната млада жена до мен си взе от всички видове бонбони и даде знак чашата й да бъде напълнена с вино догоре. При следващата партида от представени сладкарски изделия не пропусна да напълни отново цялата си чиния и пак поиска виното в чашата й да е догоре. Стана ми любопитно как не изпитваше неудобство да се угощава така богато на аванта, при положение, че беше облечена изискано и явно току-що беше пазарувала от скъп бутик. 

Когато и при третата дегустация тя направи абсолютно същото, започнах да си мисля, че това при нея е някаква тиха лудост. Жената със сигурност можеше да си позволи и луксозните бонбони, които ни поднасяха, и хубавото вино. Явно просто обичаше да я черпят.

В един момент от масата зад мен я повикаха, което потвърди догадката ми, че е от града. Тя охотно откликна на поканата и се премести. Вече не можех да я виждам. Не съм особено любопитна, но ми стана интересно как ли ще се държи, когато е сред свои познати. Пак ли така ще пълни догоре чинията си със сладкиши на аванта. Пред мен не е сметнала за нужно да се сдържа – ясно й е, че не съм от местните, няма да ме види повече и няма значение какво ще си помисля за нея, но дали би правила поведение пред съгражданите си?

Използвах едно от поредните минавания на сервитьора между масите и се извърнах назад с насочен фотоапарат – снимах сервитьора, но в обсега на обектива ми попадна и компанията зад мен. Жената, която допреди малко беше седяла на моята маса, се смееше непринудено – чувстваше се сред свои хора, а един мъж до нея наливаше в чашата й вино догоре. Май продължаваха да я черпят.    

После дегустацията на местни лакомства приключи и жената отлетя от паметта ми като нощна пеперуда. Можех да напиша само „пеперуда“, но кой знае защо добавих „нощна“.

И също без да знам защо, тя долетя отново в светлината на проблесналите ми спомени за Перуджа отпреди 7 години. Перуджа, в която точно тогава не исках да отида, защото току-що бях подала документите си за участие в конкурса за генерален директор на БНР и предпочитах да съм в София. С пълно основание, впрочем, защото на втория ден от командировката мъжът ми се свърза с мен и ми съобщи, че от Съвета за електронни медии са сигнализирали за липса на документ, доказващ стажа ми в медията, а аз бях работила единствено там още от студентка. Намирах се твърде далече и не можех лично да оправя недоразумението, но с помощта на колеги мъжът ми успя да достави нужния документ навреме.

Оттам нататък вече спокойно можех да се наслаждавам на Перуджа - на стръмните й улички, на потъмнелите старинни статуи, които понякога изневиделица се изпречваха пред очите ми, на красивите сгради с ренесансова архитектура. Продължавах да посещавам колкото може повече събития от Международния журналистически фестивал, правех интервюта. Вечер се прибирах в хотела с живописната местна железница или пеш и тогава минавах по смълчани сумрачни улички, из които като тихи въздишки ме застигаха избледнели неонови надписи с имена на хотели. Помня хотел „Еuropa“. Щом стигнех до него, вече знаех, че съм близо до моя хотел „Джаз“.

Красиви спомени! И никога през изминалите 7 години не се бях сетила за жената, която обичаше да я черпят, а ето, че след толкова време тя долетя в паметта ми като нощна пеперуда. Едва сега се замислих каква е била тази жена. На около 30 години, красива, но с интелигентна, не кукленска хубост, елегантна... и петимна да яде и пие на аванта като невидяла! По това приличаше на онези нашенски лелки и чичковци, които се навъртат около всеки прием или събитие с почерпка, за да похапнат и пийнат безплатно. Само че тях неугледният им вид ги издава, а жената от Перуджа изглеждаше изискана, поддържана. Никой не би се досетил каква тайна консуматорска страст се крие под външното й лустро.   

Опитах се да си я представя като съпруга на богаташ скъперник, който й ограничава храната и тя ходи на публични дегустации да си дояжда... но в такъв случай едва ли щеше така охотно да отиде на масата при мъжете, които й наливаха чашата с вино догоре. Казвали са ми, че италианските съпрузи са ревниви, а в един провинциален град веднага би се разчуло, ако нечия жена се черпи публично в мъжка компания.

После си я представих като неомъжена дъщеря на богати родители... но не, нямаше логика мама и татко да я лишават дотолкова от ядене и пиене, че да разчита на чужди хора, за да се прехранва, след като разполагаше с пари да пазарува от скъпи бутици...

Отказах се да гадая повече и оставих жената, която обичаше да я черпят, да отлети от паметта ми като пеперуда. Нощна пеперуда.

Гергина Дворецка  

    8.06.21 г.

                                                                                      

 

Впечатления от сериала „Войната на Буквите“ - II част

 

Направих си труда, понякога пряко сили, да изгледам и 12-те епизода на сериала „Войната на буквите“ в БНТ и да споделя публично впечатленията си от тях. Много приятели и познати ми се чудеха  защо си го причинявам, но неизменно им отговарях, че сериалът си има и фенове и не бива да излезе, че към него няма критики. Независимо, че критиците никак не бяхме малко, постепенно мнозина се отказаха да гледат. Телевизионната чудесия „Войната на буквите“ приключи, но се говори упорито за втори сезон. Затова реших да събера на едно място в моя личен блок всичките си критични бележки и да ги изпратя до генералния директор на БНТ Емил Кошлуков заедно с едно придружително открито писмо – него също ще публикувам и в блога си, но не само там.  

Мислех да нарека тази публикация „Сериалът „Войната на буквите“ – дневник на един омерзен зрител“, но прецених, че това веднага би отблъснало феновете на сериала, а аз искам и те да се замислят над написаното от мен. Да видим дали ще оборят аргументите ми.

Първата част от впечатленията ми може да прочетете тук: Впечатления от сериала „Войната на Буквите“ - I част 

6.03.23 г. – понеделник 

Досега имаше моменти, в които сериалът „Войната на буквите“ ме разсмиваше с тъпотиите си, но забелязвам, че вече не ми е смешно, а все по-омерзително. И осми епизод започна по любимия маниер на режисьора Зоран Петровски – шокиращо! Тича Баян през гората, препъва се, пъшка сърцераздирателно, направо реве. Гони ли го някой по петите не е ясно, а може би са собствените му магеснически бесове. Тези сцени се редуват с кадри от сватбата на цар Петър с любимата на Баян принцеса Мария вече Ирина. Значи затова реве като ранен звяр Баян, тичайки из гората – усетил е със сърцето си какво се случва. И пак кадри от сватбата с тъжното лице на принцесата, и пак сърцераздирателния рев на Баян, залутан из гората. Как умело внушава режисьорът трагизма на този неисторически факт – тюх, тюх! Според исторически сведения, византийската принцеса била много щастлива да стане съпруга на цар Петър – каза го вчера в сутрешното неделно предаване по БНТ 1 историчката доц. Веселина Вачкова. В сериала „Войната на буквите“ обаче, принцесата не само не е щастлива, а дори отказва първа брачна нощ на цар Петър в Константинопол. Отлагат важното събитие и то трябва да се състои след сватбата в Преслав. Само че, докато пътува затам със свитата си, принцесата се натъква „случайно“ на бродещия из горите Баян. Той вече е на кон и маскиран. Застопорява се пред Мария/Ирина, повдига маската и принцесата мигом се мята зад него на коня. Препускат вихрено сред дърветата. Тук романтичните зрителки, които симпатизират на любовта между двамата, сигурно плачат от умиление и се радват, че двамата са се събрали. Но това не е всичко! Според сценаристите, а вероятно според самата авторка на романа, влюбените имат шанса да изконсумират пълноценно страстта си. Все се надявах, когато двамата слязоха морни от коня и смъкнаха горните си дрехи Мария/Ирина да прояви повече твърдост, когато първоначално възпря плътския порив на Баян. Мислех си, дано е осъзнала измислената от Филипова героиня, че вече е съпруга на българския цар и трябва да е достойна за него, че е неин дълг да опази честта си, както се е наричала девствеността на девойката. Но какви ти дълг и чест, брате, като хормоните напират. И стана тя каквато стана с Мария/Ирина и Баяна! После лежат двамата изнемощели, но щастливи под дърветата, а аз като трезвомислещ зрител, се питам какъв ли скандал ще се завихри в Преслав, когато булката на цар Петър няма да може да покаже кървави чаршафи след първата брачна нощ. Но защо аз да се кося за това? Да му мислят сценаристите! Хайде да ги видим как ще излязат от тази деликатна ситуация в следващия епизод. Цар Петър ли великодушно ще прикрие позора на булката си, самата тя ли с някакви женски шмекерии ще успее да се изкара недокосвана? Интересно на кой от вариантите се е спрял екипът на сериала. Важното е, че след като представи жената на цар Симеон като злобна, властолюбива и похотлива, сега сериалът омаскари и друга българска царица, показвайки я като девойка със слаби ангели. А това е майката на царете Борис II и Роман!      

Междувременно интригите в преславския дворец продължават. Някой скалъпи доказателства, че любовникът на царица Мариам, боляринът Тарах, е византийският шпионини ,когото се опитват да разконспирират в продължение на няколко епизода. Тарах отрича, но кавханът Сурсувул охотно вярва на клеветата, защото му има зъб, че спа с царицата. Голям ревнивец по отношение на сестра си, този Сурсувул, когото и в осми епизод тя нарече Кеворк. От време на време изскача арменската връзка във „Войната на буквите“. Понеже въпросният кавхан е показан като изключително жесток човек, когато награби преносителят на фалшифицираните писма, приписвани на Тархан, и тръгна да му реже със сърп ръцете, потръпнах от ужас и погнуса пак ли ще последва кървава сцена като рязането на език в предишен епизод. Но се намеси добрият цар Петър и поредната отвратителна натуралистична сцена ни беше спестена.

Както е лесно да се досетите, при толкова елементарно скалъпен сюжет, невинността на Тархан беше доказана, защото щпионските писма от двореца в Преслав продължиха да пътуват към Константинопол и докато той беше затворен в килия като предател. Но в случая сценаристите не допуснаха хепиенд и решиха доказателството за невинността на набедения болярин да дойде минута след ако той предаде Богу дух. Най-после обаче в края на този епизод се разкри кой върти интригата с предателството. Един закачулен мъжага се срещна с Христофор Лакапин, бащата на принцеса Мария – вече царица Ирина – и му обясни, че българите не са толкова глупави и скоро ще разбират, че са убили грешния човек. Предположих, че така и няма да покажат лицето на интриганта, за да продължи съспенсът с предателството и в следващия епизод, но сценаристите бяха милостиви и го видяхме в едър план. Първоначално изобщо не разпознах кой от действащите лица е, но Владимир Дворецки, ми обясни, че бил Влад, предводителят на отряда воини, които се бият за цар Петър. Може сценаристите да не са искали така бързо да се сетим кое е лицето под качулката, но субтитрираната версия на епизода ги издаде. Там е написано кой от персонажите говори и се чете името Влад. И да се чуди човек защо този уж предан воин работи за византийците! Ама вие не знаете какво е решила авторката и сценаристите: през десети век все още има някакви съперничества между българи и славяни. Влад и хората от отряда му са славяни. Млечната сестра на Баян, Макрена, която обича да се прави на войник от този отряд, в даден момент се издава, че баща й е българин, а само майка й е славянка и започва един двубой между славянски войник и Макрена, която за парлама се представя с името Перун, та да заблуди славяните, че е техен човек. Славянинът обаче я разобличи: „Уж си Перун, а всъщност си бил Тангра!“. Двубоят първо беше словесен и на верска основа. После Макрена, като истинска българска патриотка извика гордо, че страната ни се нарича България, което очевидно вбеси славянския войник и той й налетя на бой. Тя обаче се развъртя ловко с тоягата си, както в предишния епизод, когато един перверзник я беше нападнал да я насилва край реката в битността й на девойка. И в двата случая нейният кандидат жених, също войник в отряда на Влад, стана свидетел на ловките й бойни хватки с пръчката (и досега подозирам, че ги е научила в манастира Шаолин, че иначе не се сещам къде по българските земи са я обучили да се бие така). Най-после още една съшита с бели конци линия от сюжета беше осветлена: кандидатът на Макрена многозначително се усмихна и, както си беше тя още с мъжките войнишки дрехи, я нарече с женското й име. Ох, чакам най-после да се оженят някъде след епизод-два, само да не им мине котка път, че приумиците на сценаристите край нямат.

Само да не помисли някой, че е забравена интригата с буквите! Моля, моля! Тя продължава да църцори сред горите тилилейски на нескопосаните сюжетни линии в сериала. Още в началото на епизода Баян получи от херсонски български монах Библията на Вулфила от четвърти век, известна и като Готската библия. За нея монахът твърди, че е изписана с български букви, защото приликата на готските букви с кирилицата са вдъхновили авторката на романа да обяви книгата за българска. Баян прие да служи на буквите и да покаже тази Библия на света, та да се разбере, че българите са избран народ. По обратния път от Херсон обаче дебнеха разни опасности и князът магесник в един момент явно се изнерви, повери безценната книга на своя спътник, слепеца Вениамин, наричащ себе си син на Черноризец Храбър. Веииамин, който май чрез чудодейната сила на кирилицата вече вижда с едното око, се изхитри да зарови Библията в една пещера. Кой ще я открие там предстои да видим. А как така изневиделица принц Баян заряза мисията си с буквите? Веднага припомням началото на епизода: защото сърцето му подсказа, че любимата му принцеса Мария се омъжва в момента и това го докара до сърцераздирателен рев в гората.

Междувременно Роман Лакапин продължава да заръчва на този и онзи да му открие тайната на българските букви. Да видим какво ще открие, защото вече остават само 4 епизода от първи сезон.    

13.03.2023 г. – понеделник

Тази година пропуснахме с Владимир Дворецки да гледаме по телевизията в реално време раздаването на „Оскарите“, но всичко е надлежно документирано и сега можем да видим на запис най-бляскавите моменти от церемонията. Та и аз продължавам с представянето на впечатленията си от сериала „Войната на буквите“, но акцентите в коментара ми са с обратен знак – с най-големите издънки в него. За пореден път режисьорът Зоран Петровски не изневери на стила си да започне епизода шокиращо – още в първите минути княз Баян се спуска нервно по някаква рътлинка, изревава неистово, грабва голям камък и го запокитва надолу. Не е ли казал някой на режисьора или на сценаристите, че това го има във финала на филма „Козият рог“ на Методи Андонов, когато отчаяният от смъртта на дъщеря си Караиван в изпълнение на Антон Горчев, дава първичен израз на мъката си като мята, ревейки, парчета канари надолу по склона? Или екипът си мисли, че едва ли някой си спомня филм, сниман през 1972 г.? Доста наивно предположение, тъй като това е един от най-хубавите български евъргрийни. Във всеки случай, сцената с принц Баян беше буквално копи и пейст от „Козият рог“. Но докато там безсилната ярост на Караиван има логично обяснение, във „Войната на буквите“ не става ясно, защо и на кого е така гневен Баян. Тази сцена е продължение от предишния епизод, когато князът и любимата му принцеса Мария-Ирина се поддадоха на греховния си плътски порив. Тогава очевидно Баян откъсна цветето на девствеността й, което се полагаше на законния й съпруг цар Петър. Дали Баян го беше яд на себе си, че се е поддал на нагона и изпитваше угризения към брат си? Или пък беше разочарован от самото обладаване на царицата – не е било толкова вълшебно преживяване, колкото си го е представял? Май по-скоро е това, защото в следващите кадри, яхнал коня си и с недоумяващата Мария-Ирина зад гърба си, с решителен вид й заяви, че ще я води при мъжа й, с което явно я съкруши.

Силно впечатление ми направи как, когато, възседнали коня, се появиха росни-росни в царския двор в Преслав, и двамата, без да им мигне окото, излъгаха, че нищо, ама абсолютно нищо не се е случило, а Баян я спасил от разбойници, преди да отнемат честта й. Чак аз, като зрител, се усъмних добре ли видях в предишния епизод недвусмислените сцени с прегърнатите им разголени тела, излегнати на горската полянка.

Междувременно в преславския дворец – друга драма! Гребенът на царица Мариам го няма! Някой й го взел от ковчежето, където го държи като реликва. Същото гребенче, с което тя единствено на брат си Сурсувул позволява да й разресва косите. От тази част на филма лично на мен най ми хареса репликата на Мариам към брат й, че сигурно вече се е наял, а тя нищо не е яла, защото й го няма гребенът и не може да слезе на вечеря несресана. Накрая все пак отиде в трапезария сред царедворците с разчорлени коси и с блуждаещ поглед като в транс питаше не й ли е виждал някой гребена. Та още един щрих се добави в отблъскващия портрет на вдовицата на цар Симеон, изграждан от екипа на „Войната на буквите“. В сериала тя е представена не само като злобна, коварна, властолюбива, похотлива и т.н., ами и откровено луда.  

Този епизод още повече задълба във все по-недвусмислената противоестествена привързаност между брат и сестра. Мариам обвини Сурсувул, че от ревност е осъдил на смърт нейния любовник, болярина Тарах, набеден за шпиоиин. Сурсувул пък буквално обезумя, когато разбра, че Тарах приживе е предложил на сестра му да избягат заедно и я попита ужасено:„Ти щеше да ме изоставиш?“ Така и не повярва на вдовицата на Симеон, че е отказала да бяга от Преслав, и в последните кадри го видяхме да седи самотен в тъмна стаичка и да дере до кръв едната си ръка с металния гребен на Мариам. Та ето значи кой й бил взел гребена, ама по време на целия епизод не си каза! А тоя гребен всъщност й бил останал от майка им, но няма да се спирам на мелодраматичните пояснения, които самата Мариам услужливо дава за пред зрителите, за да подскаже, че тежкото сиротно детство, което са имали с брат й, е очевидната причина те да се превърнат в такива изчадия, каквито ги виждаме във „Войната на буквите“. Мариам даже призна, че е убила някакъв Ашод, който издевателствал над брат й като малък, а брат й повтаряше: „Не, двамата го убихме!“ Та освен всичко, жената на цар Симеон се оказа безспорна убийца. Не че в предишен епизод не беше изпратила отровител при принц Михаил, конкурент на сина й Петър за престола. Не знам ще има ли предел чернилката, с която екипът на сериала залива българската царица, за която никакви исторически данни не са запазени, дори името й не е останало в аналите. Но точно липсата на информация за тази историческа личност е дала възможност авторката на романа Филипова да развихри творческото си въображение и да я опише като изключително отблъскваша персона. Питам се защо Филипова държи да дискредитира една българска царица и брат й Сурсувул.

Как след гореспоменатото нещастно детство, също измислено от авторката, братът и сестрата са попаднали в двореца на цар Симеон може би така и няма да се разбере, защото сценаристите имат по-важни теми във филма. Да не забравяме буквите, за които се води война! В предишен епизод безценната книга от четвърти век, която уж била изписана с българска писменост, беше поверена от българските монаси в Херсон на княз Баян, но той, следвайки любовните си пориви, лекомислено я заряза в ръцете на своя придружител, слепия Песоглавец, твърдящ, че е син на Черноризец Храбър. И в този епизод се завъртя интрига около тази книга. В крайна сметка тя попадна в ръцете на славянина Влад, който иска да попречи на българите да вирят глави – в сериала продължава да се набляга на подмолния конфликт между славяни и българи през Х век. Най-мелодраматичният момент беше, когато Влад насъска хората си срещу Баян, защото той го разконспирира като крадецът на безценната „българска“ книга. По време на преследването Макрена, млечната сестра на Баян, която често се подвизава в мъжки дрехи като войник в отряда на Влад, прониза с лък своя кандидат жених Слав, защото той щеше да убие любимия й Баян. А аз така очаквах Слав и Макрена да се оженят, след като в предишен епизод той се беше досетил, че войничето Перун от неговия отряд е девойката, която му харесва!                

Ще завърша все пак с нещо хубаво. Все по-високо оценявам играта на младия актьор Ненчо Костов в ролята на цар Петър. Отначало много ми хареса и Даниел Върбанов като княз Баян, но явно под ръководството на режисьора той ми изглежда все по-истеричав и неубедителен. Много е красива Клементина Фърцова (принцеса Мария и царица Ирина)! Не пропускайте да я гледате и в сериала „Вина“, където първо играеше продавачка на бензиностанция, а след това се издигна до търговски директор на винарна „Марково вино“. Като я гледам с панталон и тишъртка във винарския филм, понякога си я представям и в царски дрехи, но това е обяснимо – все пак двата сериала се излъчват в една седмица.

За да избегна поредните въпроси защо си правя труда да пиша за „Войната на буквите“, пояснявам: пиша с надеждата някой от ръководството на БНТ да попадне на отзивите ми за сериала и да осъзнае, че втори негов сезон не трябва да има! 

20.03.2023 г. – понеделник 

В десетия епизод на „Войната на буквите“ - познатата картинка, съчетана от небивалици и недомислици. Режисьорът Зоран Петровски все така се старае да стресира зрителите още с първите кадри и вече се питам какво ли страшно ще измисли този пък. Е, измислил го беше: сподвижникът на княз Баян, полуслепецът, наричан Песоглавеца, нае в кръчмата срещу заплащане един наемен убиец, който да му избоде окото. Срещнаха се на зловещо място, Песоглавецът облещи виждащото си око (което в първите епизоди също беше сляпо, но прогледна, очевидно заради вълшебната сила на крилицата). Палачът нагорещи иглата си в пламъка на една факла и аха да станем свидетели на поредната отвратителна натуралистична сцена, когато иглата ще се забие в изцъкленото око, но... сценаристите ни пощадиха, прибягвайки до изпитания до баналност прийом Deus ex machina, когато при безизходна ситуация някаква божествена случайност оправя положението. В случая палачът изненадващо, но много навреме, беше ударен отзад по главата от един богомил и се гътна на земята, а Песоглавецът запази окото си. Разбра се и защо е искал да бъде ослепен: сам преценил, че не заслужава да вижда света, явно от угризения, че не е опазил евангелието от четвърти век, написано на „българица“. Да припомним, че то беше поверено от българските монаси от Херсон на Баян, но той го остави на Песоглавеца и хукна, пришпорен от порива на любовта, да дири византийската принцеса Мария, вече омъжена за брат му. По волята на сценаристите това евангелие попадна в ръцете на славянския воин Влад, който междувременно се очерта като подмолен враг на българите и дори отровител на цар Симеон. Заради това, че не опази евангелието, с което, според авторката Людмила Филипова, ще може да се докаже, че българският език е по-значим от всички останали, Баян си навлече гнева на българския патриарх, който започна да го бие и го наричаше „нищожество“. Ех, как не можа да сдържи гнева си този божи служител! Чак пък на бой да налита! Ама във „Войната на буквите“ няма невъзможни неща! Накратко, в десети епизод ще откроя 10 измишльотини! 1. И в този епизод стана ясно, че кирилицата има реална лечебна сила: успя да изправи на крака една пометнала жена, която линеела дни наред! След като се научила да пише на кирилица, вече подскачаше весело из гората и славословеше Баян, дето й дал силата на буквите. 2. Баян тържествено се закле да разпространява кирилицата и очевидно вече ще работи съвместно с богомилите. 3. Ученето на кирилските букви, които уж бяха лечебни, се оказа опасно за здравето, защото в края на филма една жена доведе пред Баян детето си, на което отрязали ръката за назидание, че учило да пише тези „забранени“ букви. 4. Като душманин на българските букви във филма се явява цар Петър! Той заяви, че не желае да се показва на никого евангелието от Херсон, изписано на „българица“, за да не се разпалват повече войни. Ето как авторката Филипова обяснява 43-годишния мир между България и Византия при царуването на цар Петър – като предателство спрямо българщината! 5. Във филма продължава да се внушава, че през Х век е имало жестоко съперничество между славяни и българи и славяните искали самостоятелна държава. Това постави недвусмислено като условие предателят славянин Влад на Роман Лакапин, за да му предаде евангелието с български букви от Херсон, което беше успял да открадне от Песоглавеца. То пък да се окаже, че Лакапин хич не се интересува от това евангелие, с което срази мераклията за славянска държава. Ето, драги зрители, защо вместо България, по нашите земи няма Славяния – защото не мина номерът на измисления от Людмила Филипова славянски воин Влад с откраднатото евангелие, доказващо, че българите са избран народ! 6. Все повече се убеждавам, че авторката на романа, а и сценаристите, много се изкушават да пренапишат българската история. Вече в трети пореден епизод младата царица Мария/Ирина не желае да изпълни съпружеските си задължения към цар Петър и му отказва първа брачна нощ. На зрителите е ясно защо – защото отлага момента, в който ще се разбере, че вече се е отдавала на брат му Баян. Обаче ако не знаем от историята, че царица Мария е родила на цар Петър синовете Борис и Роман, току-виж сме помислили, че цар Петър е изпратил Мария в манастир, задето не иска да му роди потомство, както той се заканва във филма. 7. Царица Мариам в този епизод наистина беше изпратена в манастир от ревнивия си брат Сурсувул, който го е яд, че тя страда заради екзекутирания си любовник Тарах, набеден за предател. Непоколебимата Мариам обаче успя да избяга от манастира и – право в кръчмата, както си беше по риза, след като захвърли расото в гората. Там една кръчмарка я взе за проститутка и явно ще има да си пати от отмъстителната царица в някой от оставащите епизоди. Важното е, че царицата намери в кръчмата доверени свои хора и оттук нататък ще действа да си върне властта в двореца. 8. Синът на Роман Лакапин и баща на царица Мария/Ирина, който още пребивава в двореца в Преслав, лукаво разконспирира Сурсувул и сестра му Мариам, че са двете сирачета, приютени от някой си Ашод, когото те убили и избягали с богатството му. Че като се развъртя с ножа си оня ми ти лют Сурсувул – двама от присъстващите закла и на императорския син налетя! Как ли си представят авторката и сценаристите, че след такава разпра мирът между България и Византия по времето на цар Петър щеше да трае с десетилетия? Ами за какво им е да мислят, че не е съвместимо с логиката на историческите събития? Важното е екшън да има, да се хареса на младата аудитория! 9. Като с магическа пръчка царица Мария/Ирина се озова на пазара в Преслав, за да може по волята на сценаристите да се срещне с княз Баян и да си изяснят отношенията, че зрителите се вълнуват защо той я върна на брат си Петър. Тя директно го попита защо го направи, при положение, че за нея било важно да бъде с Баян, макар и в проста колиба. Той загадъчно й обясни, че щели да я убият, ако се било случело както тя искала, и изчезна от пазара, а тя отчаяно се прегърна с прислужницата си. Аз обаче си отдъхнал с облекчение, защото, ако й беше хрумнало на авторката Филипова младата царица все пак да избяга с Баян, как щяха да се появят в българската история синовете на цар Петър, родени от нея. 10. Че граници за измишльотини на Филипова няма, се убедих, когато във финала на епизода се оказа, че спътникът на Баян, полуслепият Песоглавец, му бил брат близнак! Ама понеже бил грозен на вид и майка му Мариам се уплашила от него след раждането, наредила да го изхвърлят. Обаче бащата, цар Симеон, който всъщност е и Черноризец Храбър, се грижел за другия близнак в една пещера, изписана с кирилски букви – както научихме в по-първите епизоди на фамозния сериал, когато Песоглавецът беше все още напълно сляп. Тогава, впрочем, той се наричаше Вениамин, с каквото име е известен и княз Баян. Как хитро се е сетила Филипова – от тези две имена да съчини двама сина близнаци на цар Симеон! Не й ли каза някой, че номерът с близнаците го има в почти всеки латиноамерикански сериал и нищо оригинално не е измислила!  Само за пореден път е изопачила българската история.

В неделя актрисата Клементина Фърцова, която играе царица Мария/Ирина, гостува заедно с колегата си Борислав Чучков в сутрешния блок на БНТ1, каза, че „Войната на буквите“ било приказка. Ами защо тогава екипът навсякъде тръби, че е заснел исторически сериал? Признайте си, че сте фантазирали на воля, използвайки истински исторически личности, за да привлечете повече аудитория. Резултатът го виждаме. Пошъл е!        

26.03.23 г. – неделя 

Ей, много зла жена тази царица Мариам, вдовицата на цар Симеон от сериала „Войната на буквите“! Пу! Да вземе да заплюе родния си син Песоглавеца само защото бил уродлив на вид. После дотам се разсвирепя, задето брат му близнак, княз Баян, й го доведе да се видят, че продължи да плюе срещу двамата отровни думи: само й били измъчили тялото да износва българско семе. Щото нали се сещате, според авторката на романа и сценаристите на сериала, тя била арменка и им хрумнало, че на нея сигурно й било противно да носи в утробата си деца от българин! Пощада няма екипът в очернянето на тази българска царица, на която - за кой ли път напомням, дори името не е останало в историята. Разгеле, това дава възможност авторката на романа и сценаристите да развихрят перверзното си въображение и да съчинят съпругата на цар Симеон като изключително отблъскващ образ! Та ето какво се разбра дотук от фамозния сериал: през Х век българите в България са били изключително мразени хора!? Мрази ги, според Филипова и компания, арменката царица Мариам. Жестоко ги мразят славяните, които мечтаят за своя държава на мястото на българската, и подло заговорничат с византийците с надеждата те да им помогнат в този техен държавотворен план. Това научихме в предишния епизод, когато предателят славянин Влад, след като се разбра, че е отровил цар Симеон, се опита да се пазари с Роман Лакапин да му предаде едно евангелие от четвърти век, изписано, според авторката Филипова, с български букви, а в замяна византийският император да благослови създаването на славянска държава. Но не му се уреди въпросът. Роман Лакапин държеше да е в мирни отношения с българския цар Петър. Този пък цар Петър голям рогоносец излезе! Хем брат му, княз Баян, отне девствеността на законната му съпруга, византийската принцеса Мария/Ирина, ами я забремени! Тя направи последен отчаян опит да убеди любимия си да избягат нанякъде заедно, но Баян вече се беше отдал изцяло на богомилството и измисли друго: закла един петел, наля от кръвта му в едно шишенце и го предаде на Мария/Ирина при тайната им среща в църквата. Така за царицата не остана надежда, че ще се събере с любимия мъж. Вместо да я грабне и да избяга с нея, той й предостави средство да излъже мъжа си, че е девствена. Така и стана. Можем само да гадаем как царица Ирина, докато е дарявали с неискрени ласки своя съпруг, е подпъхнала под себе си шишенцето с кръвта от петела и го е изляла върху чаршафа на брачното ложе, та да се получи кървавото петно, показано после гордо от цар Петър на всички царедворци. Голяма ловкост, самообладание и наглост трябва да се прояви в такъв момент! Обаче явно царицата се е справила успешно и цар Петър нищо не заподозря! Ей, голям наивник този цар Петър, освен, че е и рогоносец! На шега, на майтап, май според Филипова и сценаристите ще се окаже, че цар Борис II е син не на цар Петър, а на брат му Баян! То бива творческо въображение, ама чак такова окепазяване на видни личности от историята ни, на повечето нормални зрители им идва в повече! 

Освен всичко друго, стана ясно, че цар Петър не може да чете на кирилица! Написал някакъв богомил на една улична стена в Преслав, че царят е сиромах, а сиромахът е цар, и нито болярите, нито цар Петър могат да прочетат какво е написано. Абе Филипова, абе сценаристи, с какви букви, според вас, са били изписани книгите и документите, които е чел цар Петър? С глаголица ли или с гръцката азбука? И защо да не е знаел кирилицата? Още веднъж се натърти на неистината, подхвърлена в предишен епизод, че цар Петър е враг на кирилицата, не я познава и дори е наредил да бъдат преследвани и осакатявани хората, които я изучават. Значи голямата война с буквите, според екипа на сериала, я води цар Петър?

При такова безогледно очерняне на единствения български цар, обявен за светец, какво значение имат останалите недомислици във филма като изненадващото разкритие, че Песоглавеца е брат близнак на княз Баян, или пък нелогичните сценарни лупинги в нездравата интимна връзка между царица Мариам и брат й Кеворк Сурсувул. Той ту я праща в манастир (в предишния епизод), ту й шепне сластно, че не може да живее без нея, а и нейното поведение към него се люшка между гняв и разнеженост – точно като в страстна любовна връзка. По-важното е, че сценаристите са дали надежда за кирилицата: богомилите, скрити в тъмна пещера, преписват документи с вълшебните букви. Ето как оцеля нашата азбука, дето цар Петър я преследваше!

Историците винаги повтарят, че в тяхната наука няма „ако“, т.е. не можеш да фантазираш какво би станало, ако не се беше случило така, както показват историческите факти. Обаче е достатъчно да се обявищ за „писател“ или „сценарист“ на исторически романи или сериали и правилата на науката не важат за теб! Имам чувството, че Людмила Филипова се е опиянявала от ролята си на демиург, преиначавайки, както й кефне, един от най-важните периоди в историята ни. По нейния пример и сценаристите на сериала са се изживели като върховни демиурзи и ето го резултатът: той най-красноречиво може да се илюстрира с цитат от самия филм – репликата на царица Мариам, която припомня на брат си Сурсувул как ги е измъчвал като деца сирачета някакъв душманин Ашод, когото те после убили и му откраднали богатството: „Знаеш ли какво ми беше, когато Ашод ми натискаше главата във фашкиите“. Точно по същия начин се чувстваме и ние, зрителите, гледайки този сериал, в който постоянно се натъкваме на творческите фашкии на екипа. 

Питам се няма ли да има някакви последици за хората, които по този кощунствен начин изопачават българската история? Очевидно закон не ги лови – те се оправдават, че всичко е творческа инвенция. Най-.ефективният начин е да им се бръкне в джоба! Никакви пари на българския данъкоплатец за втори сезон на „Войната на буквите“! 

3.04.23г. – понеделник 

Вчера, в деня на изборите, в телевизионните студиа бяха канени за коментар хора от екипите на телевизионните сериали „Войната на буквите“ и „Вина“. Това го бяха съобщили по БНТ 1 още предишния ден. Тогава се запитах дали сред поканените ще бъде Людмила Филипова, но и да е била, поне аз не я засякох на екрана. Режисьорът на „Вина“ Виктор Божинов гостува сутринта в БНТ 1, а следобед го видях и по bTV. Това е положението – правиш сериал, посрещнат ласкаво от публиката, и вече започваш да обикаляш предизборните студиа като социолозите и дежурните коментатори журналисти. В късния следобед по БНТ 1 се появяваха актьорите Кристина Верославова (Марта във „Вина“) и Даниел Върбанов (княз Баян във „Войната на буквите“). Общо взето, и двамата говореха за това, че се радват на избора си да се върнат в България. Обаче в един момент изпълнителят на княз Баян не се сдържа и изля гнева си срещу критиците на „Войната на буквите“. Как можело, вместо зрителите да се гордеят, че е направен исторически сериал, който да ни накара да се заинтересуваме повече от миналото ни, разни „всичкознайковци“ да нападат филма! Как си позволявали хора, които не разбират от правене на кино, да изказват отрицателни мнения? То ако всеки започнел да коментира всичко, от което ни разбира... Дали според младия актьор, право на мнение за филми имат само хора, които са пряко ангажирани в създаването им? Не е ли наясно, че киното е демократично изкуство и е предназначено за широка аудитория, а тя има право да изказва мнението си, включително и отрицателно, за онова, което й се предлага да гледа. Така, както има право да се оплаче за всеки друг некачествен продукт. И най-вече, не е ли наясно младият актьор, в какъв безвкусен буламач от измишльотини, примесени с преиначени исторически факти и гарнирани с елементи на екшън, всъщност участва? Значи той наистина не осъзнава това и се нахвърля срещу критиците на този филмов буламач! Много тъжно. 

5.04.23 г.

Режисьорът на „Войната на буквите“ Зоран Петровски беше поканен тази сутрин в Култура.бг да говори по повод предстоящото излъчване в неделя на последния епизод от сериала. Петровски изрази огромното си задоволство от постигнатия резултат! След всеки снимачен ден се връщал вкъщи въодушевен. Обаче се били появили разни тролове, които веднага нападнали организирано сериала. И по политически причини, и вероятно заради професионална завист от киносредите. Водещият Димитър Стоянович се поучуди: чак пък такава организирана атака срещу един сериал? Ами така било, – обясни режисьорът - когато някой вдигне много висока летвата... На политическите причини за атаката не пожела да се спре. Вероятно имаше предвид, че някои от критиците на филма припомнят, че авторката Людмила Филипова е внучка на висшия номенклатурщчик от соц. миналото ни Гриша Филипов. Питам се дали мен, като редовен критик на сериала, Зоран Петровски би ме определил като трол? Защото определено не съм от киносредите. Обикновен зрител съм. И като такава изразявам категоричното си отрицателно мнение за „Войната на буквите“ - сериал, който уж е исторически, а всъщност жестоко изопачава историческите факти и злепоставя известни и по-малко известни личности от миналото ни. Дали ще има продължение? – поинтересува се Димитър Стоянович. Не се знаело – поколеба се Зоран Петровски. Е, въпреки че в собствените си очи е вдигнал много високо летвата на професионализма, не може да се похвали с всенародната любов, на която се радва сериалът „Вина“, чийто екип вече се готви сериозно за втори сезон. Да, ама много голяма част от литературния материал на Людмила Филипова не бил още разработен – подхвърли с надежда режисьорът, мераклия за втори сезон на „Войната на буквите“. Дано да си остане само с мерака! Доста сме нежелаещите да се трошат парите на данъкоплатците, за да бъде онагледен целият роман на Филипова, която литературно е пренаписала историята ни, както на нея й е хрумнало.

10.04.23 г.

Последният епизод от „Войната на буквите“ премина до голяма степен под знака на крясъците: крещеше Баян, след като цар Петър лично изгори ръкописите на кирилица (!), крещеше самият цар Петър, когато неочаквано пред него в църквата изникна измисленият от Людмила Филипова брат близнак на Баян, Вениамин, крещеше Теодора Духовникова /Мариам, когато цар Петър я затвори в тъмница, задето се е отказала от уродливото си дете Вениамин, крещеше царица Ирина на цар Петър, че не отива да се бие с маджарите, крещеше българската войска - във финалните кадри, когато се изправи срещу маджарите и скандираше буквите от кирилицатаа, която не се разбра как е била масово научена, при положение, че до този момент уж е била преследвана и забранявана. Крясъци, крясъци! Несъмнено, много убедителен художествен похват! За смислеността на сценария да не говорим! И последният епизод беше пълен с изопачаване на историческите факти, недомислици в сюжета и неадекватно поведение на някои от персонажите. Пак беше повторена измислицата на авторката Филипова и сценаристите, че цар Петър е преследвал жестоко кирилицата и лично е горил ръкописите, написани на нея. Преповторена беше и измислицата, че славяните през Х век са таели огромно омраза към българите: как откровено се изплю боляринът Влад пред патриарха, за да покаже презрението си към тях, а после хладнокръвно го уби!

И още невероятни истории: как Сурсувул, който вече беше напуснал двореца, разбра, че в тъмница се намира богомилът Илия – впоследствие наречен от Баян поп Богумил, промъкна се там и го освободи? Кое точно предизвика невероятния катарзис у този жесток и безскупулен Сурсувул от предишните епизоди, който накрая блуждаеше из горите като изоглавен, биеше си главата с камък (!) стана толкова добричък, че дори улови едно зайче на малкото селско момиченце, което срещна в гората, а после пусна зайчето да избяга, за да не разстройва момиченцете. Това ли е същият Сурсувул, който хладнокръвно намушкваше всеки, който го ядоса, който лично отряза езика на един неудобен свидетел? Сценаристите нещо да са чували за логика в развитието на образа? Аз лично не разбрах по каква логика и поради каква причина този звяр се превърна в агънце.

Ами как патриархът, отивайки в дома на Влад, за да кръсти детето му, съумя да откри е вземе оттам скъпоценното „българско“ евангелие? Как е станало? Може би патриархът, след официалната кръщавката, е поискал уж да отиде до клозета, а се е шмугнал да тършува из къщата и как пък успя да намери това евангелие, което не ще да е било сложено на видно място? Обаче във „Войната на буквите“ всичко е възможно! И ето, патриархът взе от дома на Влад въпросното евангелие и плати за това с живота си.

     Най-много ме разсмяха кадрите, в които Вениамин, близнакът на Баян, освободи майка си, царица Мариам, от тъмницата. Как я чу да вика през дебелите стени, как този полуслепец успя да се ориентира къде да копае и да извади един голям каменен блок, та да я измъкне оттам през отвора? Не е за вярване, нали! Ама важното е да се покаже, че неговата доброта доведе до катарзис не по-малко злобната от брат си Сурсувул измислена героиня - реално за тази съпруга на цар Симеон дори не се знае как й е било името, но пък това е развързало ръцета на Л.Филипова и сценаристите да си я изфантазират, както на тях им е кефнало. А защо са решили да я изкарат властолюбива, коварна и жестока само можем да гадаем.   

          В заключение: прежалих се да гледам и 12-те епизода на сериала, за да покажа с аргументи несъстоятелността му. Други негови критици с право решиха, че не си заслужава да си губят времето с гледане и се отказаха. Както и предположих, това даде основание на феновете на „Буквите“ да тържествуват, че критиците били замлъкнали под напора на художественото майсторство в сериала! Да видим дали ръководството на БНТ все пак ще се вслуша в критиките или тържествено ще обяви, че ще се снима втори сезон. Ако това стане, отсега си признавам, че няма да го гледам.  

Впечатления от сериала „Войната на Буквите“ - I част

          

   

 

 

 

Впечатления от сериала „Войната на Буквите“ - I част

 

Направих си труда, понякога пряко сили, да изгледам и 12-те епизода на сериала „Войната на буквите“ по БНТ и да споделя публично впечатленията си от тях. Много приятели и познати ми се чудеха  защо си го причинявам, но неизменно им отговарях, че сериалът си има и фенове и не бива да излезе, че към него няма критики. Независимо, че критиците никак не бяхме малко, постепенно мнозина се отказаха да гледат. Телевизионната чудесия „Войната на буквите“ приключи, но се говори упорито за втори сезон. Затова реших да събера на едно място в моя личен блог всичките си критични бележки и да ги изпратя до генералния директор на БНТ Емил Кошлуков заедно с едно придружително открито писмо – него също ще публикувам и в блога си, но не само там.  

Мислех да нарека тази публикация „Сериалът „Войната на буквите“ – дневник на един омерзен зрител“, но прецених, че това веднага би отблъснало феновете на сериала, а аз искам и те да се замислят над написаното от мен. Да видим дали ще оборят аргументите ми. 

16.01.2023 г.

Бях гледала по БНТ 1 интервю с Людмила Филипова няколко дни преди излъчването на първия епизод на „Войната на буквите“. Тя предупреди, че от историческите романи и филми не бива да се очаква пълната историческа истина, защото това са художествени произведения и в тях може да се проявява творческо въображение. Важното е да развълнуват читателя или зрителя. В такъв случай, предлагам в началото и в края на всеки епизод от въпросния сериал да се поставя надпис „Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна“. Иначе няма как да приема, че цар Симеон Велики (Деян Донков) постоянно крещи, ругае сина си Баян (Даниел Върбанов), използвайки израза: „Седни си на задника!“ и изобщо се държи като невротик. Като добавим, че прави секс с царицата върху трона си, вече ми идва в повече. Самата царица (Теодора Духовникова) ми напомня на злата мащеха от приказката за Снежанка (когато заповядва да отнемат единствената крава на дойката на Баян, защото се дразни от сърдечността между селянката и царския син). Освен, че е представена като злобна и несправедлива, царицата е в някаква странна близост с кавхана Сурсувул (Захари Бахаров), на когото, според историческите сведения, е била сестра. Освен че двамата често са заедно и като че ли непрестанно заговорничат, имат и моменти на интимност, като например: двамата са се усамотили в сумрачна стая и кавханът нежно разресва косите й. При тях влетява вечно гневният цар Симеон  и назидава Сурсувул, че все се увърта около полите на сестра си. Ако си припомним историята, кавханът е бил вторият по значимост човек след владетеля по време на Първото българско царство. Но Людмила Филипова вече ни е предупредила, че в художествените творби, макар и да се водят исторически, има творческо въображение. И ето ти образ на кавхан, който се увърта около полите на сестра си! Във „Войната на буквите“ не е пощаден и бъдещият цар Петър I (Ненчо Костов). Той пък е показан като страхливец – крие се, когато става пожарът в библиотеката, не се втурва да преследва подпалвачите. Все пак неговата мекушавост става симпатична, когато решава да бъдат прекратени мъченията над един от заподозрените в подпалването.

Но нека последваме полета на творческото въображението в новия български исторически сериал. Не съм чела романа на Людмила Филипова и не знам дали заслугата е нейна или на сценаристите (Теодора Маркова, Невена Кертова, Георги Иванов), но някой от тях много харесва пиесите на Шекспир. И хоп, попадаме в една кръчма, която трябва да е в престолния град Преслав, но е точно като от екранизациите на шекспирови пиеси: звучат мелодии, в които не долавям нищо българско, танцьорки кършат снаги в чуждоземни танци, леки девойки се опитват да съблазнят княз Баян. Изневиделица се появява, преоблечена като мъж (истинска Виола от „Дванадесета нощ“!) млечната сестра на княз Баян, тайно влюбена в него! Искала и тя да се весели като мъжете. Естествено, бързо бива разконспирирана и т.н. За повече подробности четете автентичния Шекспир!

Венец на творческото въображение във филма е пребиваването на княз Баян в Константинопол. Честно казано, не се бях замисляла дали в известната Магнаурска школа са допускали жени. Вярно е, че там са учели децата на императора и висшата византийска аристокрация, както и престолонаследници от други страни, но доста се стреснах, когато сред учениците беше приседнала внучката на императора, принцеса Мария (Клементина Фърцова), и то придружена от прислужницата си. На всичкото отгоре, тази прислужница има завидно самочувствие и по-късно заявява на Баян, че самата тя е императорската наследница, макар добре да знае, че говори с княз. Внучката на императора също е представена с напредничави разбирания за класово равенство като поема пълната кошница от ръцете на прислужницата си и я праща да си хареса нещо от пазара. И всичко това – за да може да я срещне точно в този момент Баян и да се потвърди заблудата, че принцесата е слугиня. А Мария дяволито му казва, че го са се „засичали вече“. Така е, трябва да се осъвременяват диалозите, провеждани преди векове!  

         Та това са в общи линии впечатленията ми от началото на „Войната на буквите“. Да добавим и стремежа да се прави екшън от славни моменти в българската история, да се внушава конспиративна теория, че се е водила люта битка за изличаване на някаква азбука от българската историческа памет - за глаголицата ли става дума, не можах да разбера от първия епизод. Важното е да има някаква загадка а ла Дан Браун!

         Изобщо, голям тюрлюгювеч от заемки и приумици. Само дето тюрлюгювечът е апетитно ядене, а филмовият му вариант, който си наложих да преглътна снощи, беше доста подлютен, пресолен, в някои части - ненужно подсладен. Питам се доколко такава творческа манджа е полезна за добрия вкус.   

За финал обаче ще изтъкна нещо положително – намирам за подходящ избор актьора Даниел Върбанов в ролята на Баян. Ако гледам втория епизод, ще бъде само заради него. 

29.01.2023 г.

В сутрешното предаване на БНТ 1 и Камен Воденичаров много похвали сериала „Войната на буквите“, като изрази съжаление колко хейт се е излял върху него. Имам чувството, че от ръководството на БНТ са спуснали „окръжно“ до всички, работещи в тази медия, да възхваляват сериала. За младите ще поясня: „окръжни“ се наричаха някога нарежданията на БКП, които всички членове на Партията трябваше да изпълняват. Та ето и Камен изпълнява! Имах друга представа за естетичния му вкус, преди години е участвал в младежките ми предавания по програма „Христо Ботев“ на БНР. Не знам как този човек не вижда кича във въпросната телевизионна поредица. Но явно трябва да се проявява вътрешноведомствена солидарност към една амбициозна и претенциозна продукция на БНТ. Наскоро, щракайки с дистанционното, попаднах по bTv Action на сериала „Последното кралство“ – върви всяка вечер от 21 ч. Действието се развива през 872 г., т.е. няколко десетилетия преди действието във „Войната на буквите“. За разлика от нашия сериал обаче в тази британска продукция не долових нищо бутафорно. В интернет прочетох, че в „Последното кралство“ се разказва за времето на краля на Уесекс Алфред Велики, който води битки с викингите и обединява Англия. Само че за главен герой е избран не кралят, а измислен персонаж – потомък на благороден саксонски род, възпитаван като викинг и разкъсван между двете си идентичности. Когато главният герой не е реална историческа фигура, може творческият екип на един филм да си позволи полети на въображението, но ако става дума за известни личности от историята, е добре много да се внимава как са представени на екрана. Въпреки великолепната актьорска игра и автентичната средновековна атмосфера в „Последното кралство“, няма да го гледам редовно, защото не обичам екшъни. „Войната на буквите“ обаче ще си го причинявам, поне засега, от семейна солидарност с Владимир Дворецки, който ме убеди с два аргумента: талантливите млади актьори и майсторството на оператора Борис Славков. 

30.01.2023 г. 

Забелязвам, че много хора, които са гледали трети епизод от „Войната на буквите“ продължават да споделят във Фейсбук какви недомислици са открили в него. Правя го и аз. Какво ме изуми, извън хъшлашко-просташките реплики от сорта „Ти ненормален ли си?“ (вдовицата на цар Симеон към брат си Георги Сурсувул). Аз ли не разбрах добре, но май според филма царицата отрови съпруга си, цар Симеон? След смъртта му тя нареди да се раздадат на народа вещите и остатъците от хляба, който царят беше ял, след което един просяк, а по-късно и едно куче, хапнали от хляба, умряха. За първи път се натъквам на такава версия за смъртта на Симеон Велики! Оказва се, че и след смъртта му, екипът на сериала не спира да хвърля кал върху образа му. Приживе го представи като недодялан истерик и невротик, а след като почина, стана жертва на злословието на царицата, която започна да го описва пред брат си Георги Сурсувул като човек, който не се е интересувал от никого освен от себе си. Хайде спрете се! Като нямаме достатъчно исторически сведения за характера на цар Симеон, защо трябва да го доизмисляте с отрицателен знак? Ами царицата защо трябва да е показана така злобна, властна, студена, след като за нея сведенията са още по-малко. Дари името й не е останало. Знае се само, че е била сестра на Георги Сурсувул. И като не знаем каква е била в действителност, защо на екипа на филма му е хрумнало да я покаже толкова отблъскваща? Ето това се нарича хейт, а не справедливите критики към „Войната на буквите“. На всичкото отгоре едва в трети епизод се разбра, че Мириам (измислено име) е арменка, а брат й всъщност е Кеворк и преди да бъде издигнат от Симеон с ходатайството на сестра си (тя тържествуващо-ехидно му заяви, че той дължи успеха си на нея) някакъв Ашот му бил навирал главата в конските фъшкии (пак реплика на царицата от филма). От това пък съвсем нищо не разбрах. Ясно ми стана само, че и Георги Сурсувул е обект на хейт от страна на филмовия екип, щом и неговото достойнство не е пощадено. Образът му е не по-малко отблъскващ от този на сестра му: жесток е – отсича, без да му мигне окото, главата на византиеца Нестор, когато сърцето на цар Петър не му дава да направи това. После пък Георги/Кеворк принуждава една прислужница да спи с него, за да проверял дали е девствена... Боже, прибери си вересиите! И още веднъж питам: защо трябваше тези двама персонажи да се представят като арменци, при положение, че никъде не се споменава такава информация за тях?

Но да преминем към по-смешни неща във филма: лежи Баян в тъмницата на Константинопол, а пред него е приклекал василевсът и му размотава пред очите някаква връзка ключета. Следва кратък тъповат диалог колко Баян обича внучката на василевса и последният заявява: „Ти ми доведи Черноризец Храбър, пазителят на тайната на българските букви, и ще се ожениш за внучката ми!“ Цитирам по памет. И хуква Баян да търси Черноризец Храбър, та да го хване и предаде на василевса и да се ожени за ромейската принцеса! Това и за юношески филм е повече от наивно, само деца може да се залисат с такава история, но пък филмът е забранен за лица под 12 години. Да не говорим колко си е изгубил Баян ума по принцесата, та е готов да предаде Черноризец Храбър на василевса. Голям патриот тоз Баян!

Засега толкова. Следващата неделя пак ще гледам. Все някой трябва да се жертва и да следи сериала, за да разкрива още и още недомислици и приумици в него. Това е нужно да се прави публично, за да се привлече вниманието на ръководството на БНТ, което като че ли е мобилизирало екипите на всичките си по-гледани предавания да хвалят сериала по повод и без повод и да наричат хейтъри онези, които му намират недостатъци. Аргументираната критика не е хейт! Хейт е окепазяването на велики образи от българската история чрез нескопосани творчески инвенции!

5.02.2023 г. 

Гледах и епизод 4 на "Войната на буквите". Кавханът Сурсувул вече се представя като Георги Кеворк, а визатийският император се обръща към него с: "Арменецо!" Явно сценаристите, (а може би самата авторка на романа) твърдо са решили да утвърждават недоказананата хипотеза са арменско присъствие в двора на цар Симеон. Дотук добре - хипотези всякакви! - но защо съчинителите на сценария продължават да трупат негативи върху образа на царицата, вдовица на Симеон? Освен че все така се проявява като злобна и коварна (изпраща отровител на княз Михаил, първородния син на Симеон), се оказва и похотлива. Мъжът й още не e изстинал в гроба, а тя прелъсти един от болярите. В този епизод не се разбра защо го направи - от чист мерак или с цел да го манипулира в бъдеще. В това време Баян се лута из някакви пещери да търси Черноризец Храбър около когото загадката все повече се заплита. Явно той е основен източник на съспенс за сценаристите. Влюбената в Баян Мария, внучка на византийския император, пък е обещана от дядо си за жена на цар Петър и се опитва да избяга, но е заловена... Личният ми извод е, че ако човек се навие да гледа този сериал, трябва да подходи като към юношески приключенски филм с много измишльотини и тук-там, за цвят, по някоя историческа истина. Само че все пак става дума за важен период от историята на България! У мен все повече изкристализира въпросът: при това произволно смесване на исторически факти и художествени измислици как редовият зрител, който не е историк по образование, да се ориентира кое е истина и кое плод на творческо въображение? Няма ли представите му за българската история доста да се объркат?          

13.02.23 г. 

Петият епизод на „Войната на буквите“ така ме потресе, че снощи, след като свърши, не ми се пишеше. Днес все пак ще споделя какво причини потреса ми. Мисля, че това беше най-жестокият епизод, не в смисъл „най-готиния“, а най-буквално. Жестоко налагане с камшик на прислужницата Елени, с която внучката на византийския император искаше да избяга при своя любим Баян в България. Жестока натуралистична сцена, в която кавханът Сурсувул лично отрязва езика на един „предател“. Предател ли беше или просто знаеше нелицеприятни истини, не ми стана ясно, но тази сцена дотолкова ме отврати, че даже вече не ми беше смешна репликата на царицата към кавхана в друг момент от същия епизод: „Кеворк, ти да не си слънчасал?“ Предполагам, че оттук нататък съответният жесток персонаж ще се подвизава в сериала само с арменско име, и се опитвам да проумея какво целят да внушат сценаристите. Все повече се заплита и интригата, че цар Симеон е бил отровен и то май от самата царица. Да не говорим колко заплетена става историята със забранените букви, които Баян търси из мрачни пещери и в един манастир. Някой системно избива монасите, които знаят тайната на тези забранени букви. Творческото въображение на сценаристите май се изчерпва, защото в манастира пламва пожар, както в първия епизод, и пак изгарят всички ценни книги. За подпалвач този път е набеден един слепец, който се оказва син на Черноризец Храбър – Баян го срещна в един от предишните епизоди. Баян спасява слепеца от линча на монасите, а той заявява, че ще възстанови всички изгорели книги, защото ги знае. Тогава си помислих, че не съм разбрала добре и той може би вижда с едното око, но по едно време Баян го изведе по улиците на Преслав и човекът се държеше точно като напълно сляп, вървеше вкопчен в принца и без него като че ли не би могъл да направи крачка. Ама пък щял да възстанови изгорелите книги! Ех, сценаристи, сценаристи! И понеже в страницата на сериала във Фейсбук се похвалиха, че в едно белоградчишко училище в часовете по БЕЛ ученици обсъждали сериала, си мисля какви исторически истини са научили от този епизод: че цар Симеон е бил отровен от жена си, че по негово време и при царуването на сина му Петър монасите, ползващи кирилицата, са били системно избивани от неизвестни лица, че неуловимият Черноризец Храбър е имал син...  По-добре да не продължавам... Финалният ми потрес беше, когато обещаната за съпруга на цар Петър принцеса Мария се държа саркастично-истерично пред почетния гост на дядо си, княза от Киевска Рус, и дори пред него заплаши с нож в ръка да си пререже гърлото. Май на доста зрители, които издържаха докрая този епизод, им идваше да направят същото.    

20.02.23 г. – понеделник 

Все по-умопомрачително се развива действието във „Войната на буквите“. В шести епизод още в първите минути се разигра як кютек между братята цар Петър и княз Баян. Млатеха се с модерни хватки като в гангстерски филм. Това май се случи в църквата. Не мога да съм сигурна, защото като зрител невинаги се ориентирам къде точно се развива действието във филма. Изненадващо в ръкопашната схватка победи миролюбивият Петър и тръгна да вика стражите да арестуват брат му. Но междувременно иззад подвижните стени на помещението (църквата?) изпълзя слепият Вениамен, който се самоопределя като син на Черноризец Храбър, опипом набара тялото на поваления Баян и ловко го извлече през пролуката, която се беше отворила между стените, след което тази пролука се затвори. Ехааа! Идва цар Петър със стражите, призовава ги да хванат брат му, ама ядец! Княз Баян вече се спотайва в някакъв тайник зад стената, спасен от слепеца Вениамин.

Не ми е интересно да се спирам подробно на всички нелепици в този епизод, че те край нямат. Как да не спомена обаче истеричната сцена, когато царицата реве към болярите, че сред тях има предател и призовава човека с отрязания език от предишния епизод да го разпознае кой е. Друг скандал се разигра между Кеворк Сурсувул и сестра му царицата пред пратениците годежари на византийския император – защото принцеса Мария все пак кандиса да се омъжи за цар Петър, подведена, че княз Баян е женкар, който лъже почтени девойки. Скандал, скандал, ама в края на епизода се оказа, че всичко било инсценировка, и братът и сестрата заговорнически се хвалеха един друг как са преигравали по време на инсценираната си публична разпра. Това пък с каква цел беше? Да се изложат тотално пред византийските пратеници, които са не кои да е, а бащата на принцеса Мария и братовчед й! Каква ли полза за България ще произлезе от това? Да видим какво са измъдрили сценаристите в следващия епизод.

А иначе и други съшити с бели конци ситуации имаше. Млечната сестра на Баян, преоблечена за пореден път като войник, отива с българска войска в Константинопол. Баян й е поставил задачата да предаде негово писмо до принцеса Мария. Шляе се момата-войник из града със свои колеги войници и им подхвърля лежерно, че иска да види принцесата, ама не знае къде е. „Ей, натам!“ – посочва един от тях и момата тръгва натам. В следващ кадър се оказва, че тя не само е открила къде живее принцеса Мария, но дори успява да проникне в спалнята й през прозореца. Разглежда завистливо нейна рокля и обеци... Ех, да беше тя на мястото на любимата жена на Баян! Но принцесата влиза и момата-войник ловко й запушва устата, след което й оставя писмото от Баян и изскача през прозореца. Но, късно е чадо! Принцесата вече не вярва на княза и изгаря писмото, без да го прочете. Ето така се е стигнало до историческата истина, че внучката на византийския император се е омъжила за цар Петър! Да си знаете! То е, защото коварният дядо на Мария е успял да я убеди, че Баян е неверен мъж.

Пак така на магия, питайки тук-там из тържището, княз Баян случайно се натъква на пазителите на тайната на буквите. Задава той напосоки на двама-трима минувачи въпроса къде в града е пребивавал Константин Философ, но те не знаят. Един монах, който ми се стори в облекло на арменски поп (пак арменска нишка в сюжета!) дочува за кого пита Баян и се приближава към него. От две думи се разбират, че са се открили взаимно. Така князът попада в леговището, където се пази тайната на магичните букви. Оказва се, че пазителите на тайната само Баян са чакали и му се възрадваха. От тях той научи за кирилицата, която била измислена от Константин Кирил Философ, защото разбрал, че глаголицата е много сложна за изписване. Значи братята Кирил и Методий създават глаголицата, борят се да я наложат като писменост, а после Кирил бие отбой и създава алтернатива на собственото си творение, защото то се е оказало непрактично!

Не знам как учителите по история ще обясняват на подрастващите, гледали този сериал, че кирилицата е създадена в Преславската школа в края на Х век и никой не я е преследвал.

Видях интервю с авторката на романа Людмила Филипова, в което тя се хвали, че благодарение на сериала по книгата й, се е засилил интересът към този период от историята ни. И си представям как хората четат автентична информация за епохата,  сравняват с измишльотините в книгата и се питат кое, аджеба, е истина. Не знам как някой автор може да се гордее, че поставя читателите в такова недоумение и несигурност в историческата истина.               

27.02.23 г. – понеделник 

Продължавам стоически да гледам и коментирам нескопосаната измишльотина „Войната на буквите“ с единствената цел да споделям и критично мнение за този сериал, който си има и фенове. Седмият епизод започна със стресираща сцена, както и предишният – тогава цар Петър и брат му Баян се сбиха яко в една църква, сега пък Баян реши да изложи на безсмислен риск живота си и със завързани очи пипнешком измъкваше монети изпод един скорпион. Накрая, пак без да гледа, хвана скорпиона за опашката и го вдигна победоносно. Голямо напрежение беше, докато българският княз опипваше около крачката на скорпиона и той аха да го клъвне с отровното си жило, ама аз нали си знам, че Баян има тепърва да играе роля в сериала, та успях да си сдържа притеснението. Едно е ясно: откакто режисьорът Зоран Петровски замени Виктор Чучков и пое нещата в свои ръце, иска да шокира зрителя още с първите сцени на всеки епизод.

След успешното справяне със скорпиона върху монетите Баян, като истински победител в игра „тука има-тука нема“, предизвика възхитата на уличните зяпачи и продължи по своите задачи – ще ходи до Херсон да търси тайната на буквите! Уж щеше да мине през Месемврия, но се озова край Златните мостове на Витоша – морените там не могат да се сбъркат с друго място. Та край витошките морени Баян, сподвижникът му, слепецът Вениамин, който твърди, че е син на Черноризец Храбър, и един монах от Солун, който кандиса да ги съпровожда до Херсон, първо видяха на някакъв камък изписан прабългарски рунически знак и се изказаха позитивно за него. После се натъкнаха сред дърветата на баща, носещ на гръб болно детенце - бил му дал билка, но не оздравявало. Това беше ключовият момент, когато си пролича каква вълшебна сила е кирилицата! Баян накара детето да повтаря след него: Аз, буки, веди, глголи. То едва отваряше устица да ги произнесе. Сетне князът Маг написа на челцето му буквата „ж“ – като „живот“- на „българица“, както я нарече, но съпровождащият монах го поправи, че е кирилица. И ти да видиш: в следващите кадри умиращото детенце вече бодро припкаше из гората край витошките морени, напълно оздравяло след магията на Баян с буквите. Това ли иска да ни внуши авторката Людмила Филипова и сценаристите – че азбуката има реалната способност да лекува болести, да спасява живот? Значи освен екшън "Войната на буквите“ вече откровено включва елементи на детска приказка, само че представена съвсем на сериозно. После пак имаше екшън – разбойници нападнаха тримата пътешественици край морените. Монахът бе пронизан с копие в устата, а Баян влезе в люта схватка с меч, получи дълбока рана, но херсонските монаси го измъкнаха. Режисьорът явно има афинитет към натуралистични жестоки сцени, защото със садистични подробности показа как горят раната на Баян с нагорещено желязо и след това съшиват кървящите меса. По-противно от това беше само отрязването на езика на един нещастник, извършено от кавхана Сурсувул в предишен епизод. В следващи кадри оцелелият Баян разбра за пореден път, че е избран за велики дела. Бил „ичи“! На кой език „ичи“ значи избран, не разбрах, но звучи тайнствено! Кулминацията настъпи, когато един монах от Херсон даде на Баян древна „българска“ книга, за която поясни, че е от четвърти век! Едно, че живеещите през Средновековието едва ли са могли с точност да датират книгата. Второ, каква е тази „българска“ книга от четвърти век, още отпреди глаголицата и кирилицата? По датата обаче Владимир Дворецки, с когото семейно гледаме този умопомрачителен сериал, се досети, че Людмила Филипова и сценарисите очевидно имат предвид Библията на Вулфила, наричана също Готската библия. Епископ Вулфила, живял през четвърти век, създава готската писменост, за да запише на нея Библията. Дотогава готите пишели с руни. Една справка в интернет веднага показва голяма прилика на готските букви с кирилицата. Ама защо тези букви да са български? Ами защото преводът на Вулфила бил създаден в Никополис ад Иструм, тоест в днешна България! Ех, Филипова, Филипова! Ех, сценаристи, сценаристи! Къде отива тогава приносът на братята Кирил и Методий и техните последователи?

Да видим как ще се развие все по-безумната сюжетна линия с буквите. Междувременно освен екшън и наивна детска приказка, „Войната на буквите“ продължава да се развива и като смехотворна мелодрама. В седми епизод ми стана ясно защо българската царица и брат й Сурсувул разиграваха демонстративно пред византийските пратеници годежари някаква пародия на семейна кавга. То било, защото царицата искала да се представи пред византийците като жертва на брат си, да ги убеди, че е техен таен съюзник и да изкопчи от тях кой е шпиоининът им в преславския дворец. И синът на византийският император аха да се хване на тази въдица, обаче неестествената любов, която на моменти избликва между брат и сестра ги издаде. В един тъмен коридор на двореца двамата се срещнаха тайно, шепнеха си страстно, царицата говореше на брат си нещо от сорта, че не е свикнала без него да живее, той й отговаряше задъхано. Камерата се измести настрани, от което трябваше да се досетим, че някой друг в тъмния коридор става свидетел на тази откровена сцена на интимна близост. На следващия ден, когато трябваше да се разбере кой болярин няма да дойде на свиканото от Сурсувул съвещание в двореца и да бъде разобличен като предател, всички се оказаха налични. Сурсувул беше изумен, а синът на византийския император тържествуваше. Разкрил беше коварната игра на брата и сестрата, че уж враждуват, и беше взел мерки да опази своя човек в българския дворец.

Имаше и други мелодраматични моменти, свързани с любовните интриги във филма. Слугиня любовница на Сурсувул отиде при баячка и гадателка (пра-прабаба на Ванга) за любовно биле, даде му го, но беше неблагоразумна да се изпусне, че царицата е в момента с болярина, който й стана любовник след смъртта на цар Симеон. Както беше полузамаян от любовното биле, хукна Сурсувул към кръчмата, където в този момент любовниците се отдаваха на ласки в една стаичка, блъскаше маси, дърпаше хора, питаше: „Една знатна жена да е идвала тук?“ Девойка от кръчмата му показа къде е тайната стаичка и той, залитайки, нахълта там, но късно – птичките вече бяха отлетели! Вилня Сурсувул из стаичката, после, все по-отпаднал, се дотътри (как ли успя?) до двореца, а там – ни лук яла, ни лук мирисала – го пресреща сестра му! Връх на пародийния драматизъм !

Друга любовна интрига във филма също ме развесели. Млечната сестра на Баян, вече осъзнала, че не може да разчита на взаимни чувства с него, решава да играе на сигурно и да си върне кандидата, когото е отхвърлила. Облича се пак като войник, отива в кръчмата, блъска тук там някои от насядалите мъже по гърбовете, да покаже, че е мъжкарка, сяда до някогашния си кандидат и му дава съвет да отиде да я поиска отново. Оня се колебае, но момата-войник настоява с преправен груб глас кандидатът да си пробва пак късмета. И той взе, че я послуша. Тръгна пак да я иска от майка й. Междувременно момата, вече в женски дрехи, переше на реката с приятелка. Някакъв перверзник я наблюдаваше иззад дърветата и когато тя си тръгна, я нападна да я насилва. Тя се развихри с тоягата като монахиня от Шаолин и му показа къде зимуват раците. Точно в този момент я зърна сред дърветата нейният кандидат жених и оттук нататък вече очаквам в следващия епизод да ги оженим.

Ще се жени и внучката на византийския император, Мария, която съобщи, че вече ще се казва Ирина в името на мира, който ще бъде скрепен чрез брака й с цар Петър. Те вече се срещнаха, той беше очарован от нея, тя от него – очевидно не, но се постара да не й проличи. Подхвърли му средновековната фраза, че вече „се е засичала“ с брат му Баян, но не додаде нищо повече по темата. После, вървейки из улиците на Константинопол със слугинята си, която ползва за изповедница, й даде да се разбере, че приема разумно ролята си на българска царица. Слугинята попита нещо, но не чух добре какво, затова пък се чу ясно как принцесата й се тросна: „Ти добре ли си?“ Също много средновековно звучи. И в този момент по улицата премина човек, носещ клетката с папагала, който Баян подари на принцесата. Приемайки да се омъжи за цар Петър, тя беше поискала да се отърве от птицата, която й напомня за някогашната любов. И ето, че клетката с тази птица неочаквано мина точно покрай нея и папагалът извряка. Чувайки гласа му, Мария-Ирина почти припадна насред улицата. Ех, любов, любов, не може да се избяга от теб! 

От наивно по-наивно, от глупаво, по-глупаво! Докъде ли ще се стигне в осми епизод?   

Продължението може да прочетете тук:

Впечатления от сериала „Войната на Буквите“ - II част