Поетичната история на една роза

 

Точно след два месеца с Владимир Дворецки ще отпразнуваме 40 години от сватбата ни. 40 години, през които той не е преставал да ми подарява цветя по всеки повод и често - без повод!

Историята на красивата червена роза, която получих в Световния ден на книгата, е много вълнуваща и държа да я споделя в блога си месец преди кръглата ни годишнина!

На 23 април тази година в Институт Сервантес всеки желаещ можеше да прочете текст от литературно произведение на испански език, след което му се връчваше роза. Моят любим Владимир Дворецки ми поднесе изключителна изненада като, без да ме предупреди, прочете в оригинал стихотворение от Луис де Гонгора, което беше превел в младостта си. Преди това разказа как през есента на 1982 г. се е запознал с красива жена, на която е направил силно впечатление с това, че превежда стихотворения от този испански поет. 9 месеца по-късно тя се омъжила за него.

След прочитането на стихотворението той получи заслужено своята червена роза, и ми я подари в светлината на сърдечните усмивки на присъстващите, които бяха впечатлени от 40-годишната ни любов.

Стихотворението, което прочете на испански моят любим съпруг, е озаглавено „На Кордоба“. Когато през 2015 г. двамата посетихме прекрасния испански град, точно това стихотворение беше издялано до една от портите на крепостната стена близо до Портата до моста (Puerta del Puente)!

 

За съжаление, преводът, който Владимир Дворецки е направил на стихотворението като студент, се е изгубил при пренасянето из студентските общежития, затова тук прилагам линк към негова друга българска поетична версия, на Александър Муратов и Атанас Далчев.(Луис де Гонгора "На Кордоба")

За доказателство, че мъжът на живота ми наистина е превеждал Луис де Гонгора, а това не е било безпочвено самохвалство, за да ми направи впечатления в младостта ни, добавям тук тази семейна реликва: два негови превода, написани на машина и запазени в студентския му архив. Е, листът е изпомачкан и накапан с кафе, но напълно автентичен!

В знак на почит към поета, който заема толкова специално място в семейната ни история, при посещението ни в прочутата катедрала джамия в Кордоба, съпругът ми настоя да го снимам пред саркофага му, който се намира там.

Неслучайно Владимир беше избрал да прочете негово стихотворение в Институт Сервантес-София в Световния ден на книгата.

         Следващите снимки показват как се случи това:

В Световния ден на книгата в Институт Сервантес-София Владимир Дворецки очаква да дойде неговият ред да прочете на испански стихотворението на Гонгора, с което ми направи впечатление през есента на 1982 г. Една сладурана на стола пред него внася още повече настроение в снимката! 

Владимир Дворецки разказва как през 1982 г. е срещнал красива жена, на която е направил впечатление с това, че превежда стихове на Луис де Гонгора

Владимир Дворецки чете на испански стихотворението на Луис де Гонгора "A Cordoba", след което получи червена роза и ми я подари. 

Директорката на институт Сервантес-София Мария Луиса Сантос (с червеното сако) ме поздравява за розата, която ми подари Владимир Дворецки, след като прочете на испански стихотворението на Луис де Гонгора. Тя ме попита аз ли съм жената, за която той е разказал преди малко, и аз потвърдих, че сме женени от 40 години!

Тази наша снимка е направена два дни по-късно, на 25.04.2023 г., в НДК по друг хубав повод, но темата е същата: двама души, женени от 40 години - Гергина и Владимир Дворецки!