Впечатления от сериала „Войната на Буквите“ - I част

 

Направих си труда, понякога пряко сили, да изгледам и 12-те епизода на сериала „Войната на буквите“ по БНТ и да споделя публично впечатленията си от тях. Много приятели и познати ми се чудеха  защо си го причинявам, но неизменно им отговарях, че сериалът си има и фенове и не бива да излезе, че към него няма критики. Независимо, че критиците никак не бяхме малко, постепенно мнозина се отказаха да гледат. Телевизионната чудесия „Войната на буквите“ приключи, но се говори упорито за втори сезон. Затова реших да събера на едно място в моя личен блог всичките си критични бележки и да ги изпратя до генералния директор на БНТ Емил Кошлуков заедно с едно придружително открито писмо – него също ще публикувам и в блога си, но не само там.  

Мислех да нарека тази публикация „Сериалът „Войната на буквите“ – дневник на един омерзен зрител“, но прецених, че това веднага би отблъснало феновете на сериала, а аз искам и те да се замислят над написаното от мен. Да видим дали ще оборят аргументите ми. 

16.01.2023 г.

Бях гледала по БНТ 1 интервю с Людмила Филипова няколко дни преди излъчването на първия епизод на „Войната на буквите“. Тя предупреди, че от историческите романи и филми не бива да се очаква пълната историческа истина, защото това са художествени произведения и в тях може да се проявява творческо въображение. Важното е да развълнуват читателя или зрителя. В такъв случай, предлагам в началото и в края на всеки епизод от въпросния сериал да се поставя надпис „Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна“. Иначе няма как да приема, че цар Симеон Велики (Деян Донков) постоянно крещи, ругае сина си Баян (Даниел Върбанов), използвайки израза: „Седни си на задника!“ и изобщо се държи като невротик. Като добавим, че прави секс с царицата върху трона си, вече ми идва в повече. Самата царица (Теодора Духовникова) ми напомня на злата мащеха от приказката за Снежанка (когато заповядва да отнемат единствената крава на дойката на Баян, защото се дразни от сърдечността между селянката и царския син). Освен, че е представена като злобна и несправедлива, царицата е в някаква странна близост с кавхана Сурсувул (Захари Бахаров), на когото, според историческите сведения, е била сестра. Освен че двамата често са заедно и като че ли непрестанно заговорничат, имат и моменти на интимност, като например: двамата са се усамотили в сумрачна стая и кавханът нежно разресва косите й. При тях влетява вечно гневният цар Симеон  и назидава Сурсувул, че все се увърта около полите на сестра си. Ако си припомним историята, кавханът е бил вторият по значимост човек след владетеля по време на Първото българско царство. Но Людмила Филипова вече ни е предупредила, че в художествените творби, макар и да се водят исторически, има творческо въображение. И ето ти образ на кавхан, който се увърта около полите на сестра си! Във „Войната на буквите“ не е пощаден и бъдещият цар Петър I (Ненчо Костов). Той пък е показан като страхливец – крие се, когато става пожарът в библиотеката, не се втурва да преследва подпалвачите. Все пак неговата мекушавост става симпатична, когато решава да бъдат прекратени мъченията над един от заподозрените в подпалването.

Но нека последваме полета на творческото въображението в новия български исторически сериал. Не съм чела романа на Людмила Филипова и не знам дали заслугата е нейна или на сценаристите (Теодора Маркова, Невена Кертова, Георги Иванов), но някой от тях много харесва пиесите на Шекспир. И хоп, попадаме в една кръчма, която трябва да е в престолния град Преслав, но е точно като от екранизациите на шекспирови пиеси: звучат мелодии, в които не долавям нищо българско, танцьорки кършат снаги в чуждоземни танци, леки девойки се опитват да съблазнят княз Баян. Изневиделица се появява, преоблечена като мъж (истинска Виола от „Дванадесета нощ“!) млечната сестра на княз Баян, тайно влюбена в него! Искала и тя да се весели като мъжете. Естествено, бързо бива разконспирирана и т.н. За повече подробности четете автентичния Шекспир!

Венец на творческото въображение във филма е пребиваването на княз Баян в Константинопол. Честно казано, не се бях замисляла дали в известната Магнаурска школа са допускали жени. Вярно е, че там са учели децата на императора и висшата византийска аристокрация, както и престолонаследници от други страни, но доста се стреснах, когато сред учениците беше приседнала внучката на императора, принцеса Мария (Клементина Фърцова), и то придружена от прислужницата си. На всичкото отгоре, тази прислужница има завидно самочувствие и по-късно заявява на Баян, че самата тя е императорската наследница, макар добре да знае, че говори с княз. Внучката на императора също е представена с напредничави разбирания за класово равенство като поема пълната кошница от ръцете на прислужницата си и я праща да си хареса нещо от пазара. И всичко това – за да може да я срещне точно в този момент Баян и да се потвърди заблудата, че принцесата е слугиня. А Мария дяволито му казва, че го са се „засичали вече“. Така е, трябва да се осъвременяват диалозите, провеждани преди векове!  

         Та това са в общи линии впечатленията ми от началото на „Войната на буквите“. Да добавим и стремежа да се прави екшън от славни моменти в българската история, да се внушава конспиративна теория, че се е водила люта битка за изличаване на някаква азбука от българската историческа памет - за глаголицата ли става дума, не можах да разбера от първия епизод. Важното е да има някаква загадка а ла Дан Браун!

         Изобщо, голям тюрлюгювеч от заемки и приумици. Само дето тюрлюгювечът е апетитно ядене, а филмовият му вариант, който си наложих да преглътна снощи, беше доста подлютен, пресолен, в някои части - ненужно подсладен. Питам се доколко такава творческа манджа е полезна за добрия вкус.   

За финал обаче ще изтъкна нещо положително – намирам за подходящ избор актьора Даниел Върбанов в ролята на Баян. Ако гледам втория епизод, ще бъде само заради него. 

29.01.2023 г.

В сутрешното предаване на БНТ 1 и Камен Воденичаров много похвали сериала „Войната на буквите“, като изрази съжаление колко хейт се е излял върху него. Имам чувството, че от ръководството на БНТ са спуснали „окръжно“ до всички, работещи в тази медия, да възхваляват сериала. За младите ще поясня: „окръжни“ се наричаха някога нарежданията на БКП, които всички членове на Партията трябваше да изпълняват. Та ето и Камен изпълнява! Имах друга представа за естетичния му вкус, преди години е участвал в младежките ми предавания по програма „Христо Ботев“ на БНР. Не знам как този човек не вижда кича във въпросната телевизионна поредица. Но явно трябва да се проявява вътрешноведомствена солидарност към една амбициозна и претенциозна продукция на БНТ. Наскоро, щракайки с дистанционното, попаднах по bTv Action на сериала „Последното кралство“ – върви всяка вечер от 21 ч. Действието се развива през 872 г., т.е. няколко десетилетия преди действието във „Войната на буквите“. За разлика от нашия сериал обаче в тази британска продукция не долових нищо бутафорно. В интернет прочетох, че в „Последното кралство“ се разказва за времето на краля на Уесекс Алфред Велики, който води битки с викингите и обединява Англия. Само че за главен герой е избран не кралят, а измислен персонаж – потомък на благороден саксонски род, възпитаван като викинг и разкъсван между двете си идентичности. Когато главният герой не е реална историческа фигура, може творческият екип на един филм да си позволи полети на въображението, но ако става дума за известни личности от историята, е добре много да се внимава как са представени на екрана. Въпреки великолепната актьорска игра и автентичната средновековна атмосфера в „Последното кралство“, няма да го гледам редовно, защото не обичам екшъни. „Войната на буквите“ обаче ще си го причинявам, поне засега, от семейна солидарност с Владимир Дворецки, който ме убеди с два аргумента: талантливите млади актьори и майсторството на оператора Борис Славков. 

30.01.2023 г. 

Забелязвам, че много хора, които са гледали трети епизод от „Войната на буквите“ продължават да споделят във Фейсбук какви недомислици са открили в него. Правя го и аз. Какво ме изуми, извън хъшлашко-просташките реплики от сорта „Ти ненормален ли си?“ (вдовицата на цар Симеон към брат си Георги Сурсувул). Аз ли не разбрах добре, но май според филма царицата отрови съпруга си, цар Симеон? След смъртта му тя нареди да се раздадат на народа вещите и остатъците от хляба, който царят беше ял, след което един просяк, а по-късно и едно куче, хапнали от хляба, умряха. За първи път се натъквам на такава версия за смъртта на Симеон Велики! Оказва се, че и след смъртта му, екипът на сериала не спира да хвърля кал върху образа му. Приживе го представи като недодялан истерик и невротик, а след като почина, стана жертва на злословието на царицата, която започна да го описва пред брат си Георги Сурсувул като човек, който не се е интересувал от никого освен от себе си. Хайде спрете се! Като нямаме достатъчно исторически сведения за характера на цар Симеон, защо трябва да го доизмисляте с отрицателен знак? Ами царицата защо трябва да е показана така злобна, властна, студена, след като за нея сведенията са още по-малко. Дари името й не е останало. Знае се само, че е била сестра на Георги Сурсувул. И като не знаем каква е била в действителност, защо на екипа на филма му е хрумнало да я покаже толкова отблъскваща? Ето това се нарича хейт, а не справедливите критики към „Войната на буквите“. На всичкото отгоре едва в трети епизод се разбра, че Мириам (измислено име) е арменка, а брат й всъщност е Кеворк и преди да бъде издигнат от Симеон с ходатайството на сестра си (тя тържествуващо-ехидно му заяви, че той дължи успеха си на нея) някакъв Ашот му бил навирал главата в конските фъшкии (пак реплика на царицата от филма). От това пък съвсем нищо не разбрах. Ясно ми стана само, че и Георги Сурсувул е обект на хейт от страна на филмовия екип, щом и неговото достойнство не е пощадено. Образът му е не по-малко отблъскващ от този на сестра му: жесток е – отсича, без да му мигне окото, главата на византиеца Нестор, когато сърцето на цар Петър не му дава да направи това. После пък Георги/Кеворк принуждава една прислужница да спи с него, за да проверял дали е девствена... Боже, прибери си вересиите! И още веднъж питам: защо трябваше тези двама персонажи да се представят като арменци, при положение, че никъде не се споменава такава информация за тях?

Но да преминем към по-смешни неща във филма: лежи Баян в тъмницата на Константинопол, а пред него е приклекал василевсът и му размотава пред очите някаква връзка ключета. Следва кратък тъповат диалог колко Баян обича внучката на василевса и последният заявява: „Ти ми доведи Черноризец Храбър, пазителят на тайната на българските букви, и ще се ожениш за внучката ми!“ Цитирам по памет. И хуква Баян да търси Черноризец Храбър, та да го хване и предаде на василевса и да се ожени за ромейската принцеса! Това и за юношески филм е повече от наивно, само деца може да се залисат с такава история, но пък филмът е забранен за лица под 12 години. Да не говорим колко си е изгубил Баян ума по принцесата, та е готов да предаде Черноризец Храбър на василевса. Голям патриот тоз Баян!

Засега толкова. Следващата неделя пак ще гледам. Все някой трябва да се жертва и да следи сериала, за да разкрива още и още недомислици и приумици в него. Това е нужно да се прави публично, за да се привлече вниманието на ръководството на БНТ, което като че ли е мобилизирало екипите на всичките си по-гледани предавания да хвалят сериала по повод и без повод и да наричат хейтъри онези, които му намират недостатъци. Аргументираната критика не е хейт! Хейт е окепазяването на велики образи от българската история чрез нескопосани творчески инвенции!

5.02.2023 г. 

Гледах и епизод 4 на "Войната на буквите". Кавханът Сурсувул вече се представя като Георги Кеворк, а визатийският император се обръща към него с: "Арменецо!" Явно сценаристите, (а може би самата авторка на романа) твърдо са решили да утвърждават недоказананата хипотеза са арменско присъствие в двора на цар Симеон. Дотук добре - хипотези всякакви! - но защо съчинителите на сценария продължават да трупат негативи върху образа на царицата, вдовица на Симеон? Освен че все така се проявява като злобна и коварна (изпраща отровител на княз Михаил, първородния син на Симеон), се оказва и похотлива. Мъжът й още не e изстинал в гроба, а тя прелъсти един от болярите. В този епизод не се разбра защо го направи - от чист мерак или с цел да го манипулира в бъдеще. В това време Баян се лута из някакви пещери да търси Черноризец Храбър около когото загадката все повече се заплита. Явно той е основен източник на съспенс за сценаристите. Влюбената в Баян Мария, внучка на византийския император, пък е обещана от дядо си за жена на цар Петър и се опитва да избяга, но е заловена... Личният ми извод е, че ако човек се навие да гледа този сериал, трябва да подходи като към юношески приключенски филм с много измишльотини и тук-там, за цвят, по някоя историческа истина. Само че все пак става дума за важен период от историята на България! У мен все повече изкристализира въпросът: при това произволно смесване на исторически факти и художествени измислици как редовият зрител, който не е историк по образование, да се ориентира кое е истина и кое плод на творческо въображение? Няма ли представите му за българската история доста да се объркат?          

13.02.23 г. 

Петият епизод на „Войната на буквите“ така ме потресе, че снощи, след като свърши, не ми се пишеше. Днес все пак ще споделя какво причини потреса ми. Мисля, че това беше най-жестокият епизод, не в смисъл „най-готиния“, а най-буквално. Жестоко налагане с камшик на прислужницата Елени, с която внучката на византийския император искаше да избяга при своя любим Баян в България. Жестока натуралистична сцена, в която кавханът Сурсувул лично отрязва езика на един „предател“. Предател ли беше или просто знаеше нелицеприятни истини, не ми стана ясно, но тази сцена дотолкова ме отврати, че даже вече не ми беше смешна репликата на царицата към кавхана в друг момент от същия епизод: „Кеворк, ти да не си слънчасал?“ Предполагам, че оттук нататък съответният жесток персонаж ще се подвизава в сериала само с арменско име, и се опитвам да проумея какво целят да внушат сценаристите. Все повече се заплита и интригата, че цар Симеон е бил отровен и то май от самата царица. Да не говорим колко заплетена става историята със забранените букви, които Баян търси из мрачни пещери и в един манастир. Някой системно избива монасите, които знаят тайната на тези забранени букви. Творческото въображение на сценаристите май се изчерпва, защото в манастира пламва пожар, както в първия епизод, и пак изгарят всички ценни книги. За подпалвач този път е набеден един слепец, който се оказва син на Черноризец Храбър – Баян го срещна в един от предишните епизоди. Баян спасява слепеца от линча на монасите, а той заявява, че ще възстанови всички изгорели книги, защото ги знае. Тогава си помислих, че не съм разбрала добре и той може би вижда с едното око, но по едно време Баян го изведе по улиците на Преслав и човекът се държеше точно като напълно сляп, вървеше вкопчен в принца и без него като че ли не би могъл да направи крачка. Ама пък щял да възстанови изгорелите книги! Ех, сценаристи, сценаристи! И понеже в страницата на сериала във Фейсбук се похвалиха, че в едно белоградчишко училище в часовете по БЕЛ ученици обсъждали сериала, си мисля какви исторически истини са научили от този епизод: че цар Симеон е бил отровен от жена си, че по негово време и при царуването на сина му Петър монасите, ползващи кирилицата, са били системно избивани от неизвестни лица, че неуловимият Черноризец Храбър е имал син...  По-добре да не продължавам... Финалният ми потрес беше, когато обещаната за съпруга на цар Петър принцеса Мария се държа саркастично-истерично пред почетния гост на дядо си, княза от Киевска Рус, и дори пред него заплаши с нож в ръка да си пререже гърлото. Май на доста зрители, които издържаха докрая този епизод, им идваше да направят същото.    

20.02.23 г. – понеделник 

Все по-умопомрачително се развива действието във „Войната на буквите“. В шести епизод още в първите минути се разигра як кютек между братята цар Петър и княз Баян. Млатеха се с модерни хватки като в гангстерски филм. Това май се случи в църквата. Не мога да съм сигурна, защото като зрител невинаги се ориентирам къде точно се развива действието във филма. Изненадващо в ръкопашната схватка победи миролюбивият Петър и тръгна да вика стражите да арестуват брат му. Но междувременно иззад подвижните стени на помещението (църквата?) изпълзя слепият Вениамен, който се самоопределя като син на Черноризец Храбър, опипом набара тялото на поваления Баян и ловко го извлече през пролуката, която се беше отворила между стените, след което тази пролука се затвори. Ехааа! Идва цар Петър със стражите, призовава ги да хванат брат му, ама ядец! Княз Баян вече се спотайва в някакъв тайник зад стената, спасен от слепеца Вениамин.

Не ми е интересно да се спирам подробно на всички нелепици в този епизод, че те край нямат. Как да не спомена обаче истеричната сцена, когато царицата реве към болярите, че сред тях има предател и призовава човека с отрязания език от предишния епизод да го разпознае кой е. Друг скандал се разигра между Кеворк Сурсувул и сестра му царицата пред пратениците годежари на византийския император – защото принцеса Мария все пак кандиса да се омъжи за цар Петър, подведена, че княз Баян е женкар, който лъже почтени девойки. Скандал, скандал, ама в края на епизода се оказа, че всичко било инсценировка, и братът и сестрата заговорнически се хвалеха един друг как са преигравали по време на инсценираната си публична разпра. Това пък с каква цел беше? Да се изложат тотално пред византийските пратеници, които са не кои да е, а бащата на принцеса Мария и братовчед й! Каква ли полза за България ще произлезе от това? Да видим какво са измъдрили сценаристите в следващия епизод.

А иначе и други съшити с бели конци ситуации имаше. Млечната сестра на Баян, преоблечена за пореден път като войник, отива с българска войска в Константинопол. Баян й е поставил задачата да предаде негово писмо до принцеса Мария. Шляе се момата-войник из града със свои колеги войници и им подхвърля лежерно, че иска да види принцесата, ама не знае къде е. „Ей, натам!“ – посочва един от тях и момата тръгва натам. В следващ кадър се оказва, че тя не само е открила къде живее принцеса Мария, но дори успява да проникне в спалнята й през прозореца. Разглежда завистливо нейна рокля и обеци... Ех, да беше тя на мястото на любимата жена на Баян! Но принцесата влиза и момата-войник ловко й запушва устата, след което й оставя писмото от Баян и изскача през прозореца. Но, късно е чадо! Принцесата вече не вярва на княза и изгаря писмото, без да го прочете. Ето така се е стигнало до историческата истина, че внучката на византийския император се е омъжила за цар Петър! Да си знаете! То е, защото коварният дядо на Мария е успял да я убеди, че Баян е неверен мъж.

Пак така на магия, питайки тук-там из тържището, княз Баян случайно се натъква на пазителите на тайната на буквите. Задава той напосоки на двама-трима минувачи въпроса къде в града е пребивавал Константин Философ, но те не знаят. Един монах, който ми се стори в облекло на арменски поп (пак арменска нишка в сюжета!) дочува за кого пита Баян и се приближава към него. От две думи се разбират, че са се открили взаимно. Така князът попада в леговището, където се пази тайната на магичните букви. Оказва се, че пазителите на тайната само Баян са чакали и му се възрадваха. От тях той научи за кирилицата, която била измислена от Константин Кирил Философ, защото разбрал, че глаголицата е много сложна за изписване. Значи братята Кирил и Методий създават глаголицата, борят се да я наложат като писменост, а после Кирил бие отбой и създава алтернатива на собственото си творение, защото то се е оказало непрактично!

Не знам как учителите по история ще обясняват на подрастващите, гледали този сериал, че кирилицата е създадена в Преславската школа в края на Х век и никой не я е преследвал.

Видях интервю с авторката на романа Людмила Филипова, в което тя се хвали, че благодарение на сериала по книгата й, се е засилил интересът към този период от историята ни. И си представям как хората четат автентична информация за епохата,  сравняват с измишльотините в книгата и се питат кое, аджеба, е истина. Не знам как някой автор може да се гордее, че поставя читателите в такова недоумение и несигурност в историческата истина.               

27.02.23 г. – понеделник 

Продължавам стоически да гледам и коментирам нескопосаната измишльотина „Войната на буквите“ с единствената цел да споделям и критично мнение за този сериал, който си има и фенове. Седмият епизод започна със стресираща сцена, както и предишният – тогава цар Петър и брат му Баян се сбиха яко в една църква, сега пък Баян реши да изложи на безсмислен риск живота си и със завързани очи пипнешком измъкваше монети изпод един скорпион. Накрая, пак без да гледа, хвана скорпиона за опашката и го вдигна победоносно. Голямо напрежение беше, докато българският княз опипваше около крачката на скорпиона и той аха да го клъвне с отровното си жило, ама аз нали си знам, че Баян има тепърва да играе роля в сериала, та успях да си сдържа притеснението. Едно е ясно: откакто режисьорът Зоран Петровски замени Виктор Чучков и пое нещата в свои ръце, иска да шокира зрителя още с първите сцени на всеки епизод.

След успешното справяне със скорпиона върху монетите Баян, като истински победител в игра „тука има-тука нема“, предизвика възхитата на уличните зяпачи и продължи по своите задачи – ще ходи до Херсон да търси тайната на буквите! Уж щеше да мине през Месемврия, но се озова край Златните мостове на Витоша – морените там не могат да се сбъркат с друго място. Та край витошките морени Баян, сподвижникът му, слепецът Вениамин, който твърди, че е син на Черноризец Храбър, и един монах от Солун, който кандиса да ги съпровожда до Херсон, първо видяха на някакъв камък изписан прабългарски рунически знак и се изказаха позитивно за него. После се натъкнаха сред дърветата на баща, носещ на гръб болно детенце - бил му дал билка, но не оздравявало. Това беше ключовият момент, когато си пролича каква вълшебна сила е кирилицата! Баян накара детето да повтаря след него: Аз, буки, веди, глголи. То едва отваряше устица да ги произнесе. Сетне князът Маг написа на челцето му буквата „ж“ – като „живот“- на „българица“, както я нарече, но съпровождащият монах го поправи, че е кирилица. И ти да видиш: в следващите кадри умиращото детенце вече бодро припкаше из гората край витошките морени, напълно оздравяло след магията на Баян с буквите. Това ли иска да ни внуши авторката Людмила Филипова и сценаристите – че азбуката има реалната способност да лекува болести, да спасява живот? Значи освен екшън "Войната на буквите“ вече откровено включва елементи на детска приказка, само че представена съвсем на сериозно. После пак имаше екшън – разбойници нападнаха тримата пътешественици край морените. Монахът бе пронизан с копие в устата, а Баян влезе в люта схватка с меч, получи дълбока рана, но херсонските монаси го измъкнаха. Режисьорът явно има афинитет към натуралистични жестоки сцени, защото със садистични подробности показа как горят раната на Баян с нагорещено желязо и след това съшиват кървящите меса. По-противно от това беше само отрязването на езика на един нещастник, извършено от кавхана Сурсувул в предишен епизод. В следващи кадри оцелелият Баян разбра за пореден път, че е избран за велики дела. Бил „ичи“! На кой език „ичи“ значи избран, не разбрах, но звучи тайнствено! Кулминацията настъпи, когато един монах от Херсон даде на Баян древна „българска“ книга, за която поясни, че е от четвърти век! Едно, че живеещите през Средновековието едва ли са могли с точност да датират книгата. Второ, каква е тази „българска“ книга от четвърти век, още отпреди глаголицата и кирилицата? По датата обаче Владимир Дворецки, с когото семейно гледаме този умопомрачителен сериал, се досети, че Людмила Филипова и сценарисите очевидно имат предвид Библията на Вулфила, наричана също Готската библия. Епископ Вулфила, живял през четвърти век, създава готската писменост, за да запише на нея Библията. Дотогава готите пишели с руни. Една справка в интернет веднага показва голяма прилика на готските букви с кирилицата. Ама защо тези букви да са български? Ами защото преводът на Вулфила бил създаден в Никополис ад Иструм, тоест в днешна България! Ех, Филипова, Филипова! Ех, сценаристи, сценаристи! Къде отива тогава приносът на братята Кирил и Методий и техните последователи?

Да видим как ще се развие все по-безумната сюжетна линия с буквите. Междувременно освен екшън и наивна детска приказка, „Войната на буквите“ продължава да се развива и като смехотворна мелодрама. В седми епизод ми стана ясно защо българската царица и брат й Сурсувул разиграваха демонстративно пред византийските пратеници годежари някаква пародия на семейна кавга. То било, защото царицата искала да се представи пред византийците като жертва на брат си, да ги убеди, че е техен таен съюзник и да изкопчи от тях кой е шпиоининът им в преславския дворец. И синът на византийският император аха да се хване на тази въдица, обаче неестествената любов, която на моменти избликва между брат и сестра ги издаде. В един тъмен коридор на двореца двамата се срещнаха тайно, шепнеха си страстно, царицата говореше на брат си нещо от сорта, че не е свикнала без него да живее, той й отговаряше задъхано. Камерата се измести настрани, от което трябваше да се досетим, че някой друг в тъмния коридор става свидетел на тази откровена сцена на интимна близост. На следващия ден, когато трябваше да се разбере кой болярин няма да дойде на свиканото от Сурсувул съвещание в двореца и да бъде разобличен като предател, всички се оказаха налични. Сурсувул беше изумен, а синът на византийския император тържествуваше. Разкрил беше коварната игра на брата и сестрата, че уж враждуват, и беше взел мерки да опази своя човек в българския дворец.

Имаше и други мелодраматични моменти, свързани с любовните интриги във филма. Слугиня любовница на Сурсувул отиде при баячка и гадателка (пра-прабаба на Ванга) за любовно биле, даде му го, но беше неблагоразумна да се изпусне, че царицата е в момента с болярина, който й стана любовник след смъртта на цар Симеон. Както беше полузамаян от любовното биле, хукна Сурсувул към кръчмата, където в този момент любовниците се отдаваха на ласки в една стаичка, блъскаше маси, дърпаше хора, питаше: „Една знатна жена да е идвала тук?“ Девойка от кръчмата му показа къде е тайната стаичка и той, залитайки, нахълта там, но късно – птичките вече бяха отлетели! Вилня Сурсувул из стаичката, после, все по-отпаднал, се дотътри (как ли успя?) до двореца, а там – ни лук яла, ни лук мирисала – го пресреща сестра му! Връх на пародийния драматизъм !

Друга любовна интрига във филма също ме развесели. Млечната сестра на Баян, вече осъзнала, че не може да разчита на взаимни чувства с него, решава да играе на сигурно и да си върне кандидата, когото е отхвърлила. Облича се пак като войник, отива в кръчмата, блъска тук там някои от насядалите мъже по гърбовете, да покаже, че е мъжкарка, сяда до някогашния си кандидат и му дава съвет да отиде да я поиска отново. Оня се колебае, но момата-войник настоява с преправен груб глас кандидатът да си пробва пак късмета. И той взе, че я послуша. Тръгна пак да я иска от майка й. Междувременно момата, вече в женски дрехи, переше на реката с приятелка. Някакъв перверзник я наблюдаваше иззад дърветата и когато тя си тръгна, я нападна да я насилва. Тя се развихри с тоягата като монахиня от Шаолин и му показа къде зимуват раците. Точно в този момент я зърна сред дърветата нейният кандидат жених и оттук нататък вече очаквам в следващия епизод да ги оженим.

Ще се жени и внучката на византийския император, Мария, която съобщи, че вече ще се казва Ирина в името на мира, който ще бъде скрепен чрез брака й с цар Петър. Те вече се срещнаха, той беше очарован от нея, тя от него – очевидно не, но се постара да не й проличи. Подхвърли му средновековната фраза, че вече „се е засичала“ с брат му Баян, но не додаде нищо повече по темата. После, вървейки из улиците на Константинопол със слугинята си, която ползва за изповедница, й даде да се разбере, че приема разумно ролята си на българска царица. Слугинята попита нещо, но не чух добре какво, затова пък се чу ясно как принцесата й се тросна: „Ти добре ли си?“ Също много средновековно звучи. И в този момент по улицата премина човек, носещ клетката с папагала, който Баян подари на принцесата. Приемайки да се омъжи за цар Петър, тя беше поискала да се отърве от птицата, която й напомня за някогашната любов. И ето, че клетката с тази птица неочаквано мина точно покрай нея и папагалът извряка. Чувайки гласа му, Мария-Ирина почти припадна насред улицата. Ех, любов, любов, не може да се избяга от теб! 

От наивно по-наивно, от глупаво, по-глупаво! Докъде ли ще се стигне в осми епизод?   

Продължението може да прочетете тук:

Впечатления от сериала „Войната на Буквите“ - II част