10 години от началото на блога ми

 

На днешния ден преди 10 години поставих началото на личния си блог. Първоначално публикувах в него мои стихове, а после и публицистични текстове, както и мои разкази, откъси от романите ми.

Откакто преди 8 години започнахме да правим сайта на нашата фондация „Европа и светът“, постепенно публикациите ми в блога започнаха да намаляват, но аз продължавам да държа на него. Това е мястото, където споделям личното си мнение, докато на сайта ни предимно отразявам събития като репортер и се стремя към неутралност.     

Най-неочаквано преди 2 години получих съобщение на имейла си, че сигналите срещу две от публикациите ми са се оказали безпочвени и администраторите на платформата, на която се намира блогът ми, са ги възстановили. Така и не бях разбрала, че временно са били премахнати. Още по-малко бях допускала, че някой ще ме „докладва“ за тях. Покрай това съобщение научих, че заради нечий донос блогът ми рискува да бъде блокиран. Добре, че е имало мислещи хора сред преценяващите дали са верни доносите срещу публикациите ми.

  Набелязала съм си много теми, по които ще пиша в блога си занапред, така че ще се срещаме отново в това мое пространство.

Към днешната публикация за 10-годишнината добавям една от снимките, които най-често използвам: една жена в есента на живота си, а в сърцето й – пролет! Усмивката й го показва.