четвъртък, 30 април 2020 г.

Лайкни и препрати да лайкват!



Ако ви изпратя на „Лични“ във Фейсбук тази рисунка с молба да я лайкнете и да я препратите на други ваши познати също да я лайкнат, ще го направите ли? Ей така, за черните ми очи! Ами ако ви кажа, че това е важно за мен? Е, ще го направите ли? Не ви питам харесва ли ви рисунката, лайкове ми трябват! Ще ми скършите ли хатъра или ще ми демонстрирате солидарност? Все пак сме приятели, макар и виртуални!   
Наскоро получих в месинджъра си една детска рисунка (не е тази, която виждате тук, но доста подобна на нея) и съобщение да я лайкна и да препратя на колкото може повече мои приятели във Фейсбук, да я лайкнат и те. Писах, че нямам време да препращам рисунката и хич не я погледнах. По-късно обаче я получих отново, препратена в месинджъра ми от друга моя приятелка, пак с молба да я лайкна и да препращам на още хора, защото е важно да се събират повече лайкове. Тогава кликнах върху линка към рисунката и, както може да се предположи, открих, че тя участва в ученически конкурс по конкретна тема. Полюбопитствах какво са нарисували другите участници и между тях открих деца със заложби и талант, докато рисунката, която искаха да лайкна, ми изглеждаше съвсем обикновена. Обясних, че нито ще я лайквам, нито ще я препращам. Приятелката ми отговори, че няма проблем. На самата нея й я препратили с такава молба и тя я изпълнила. Същия ден обаче получих линка към рисунката от трета приятелка – естествено, с молба да я лайкна. Отговорих, че вече съм видяла – става дума за конкурс и не е редно някои амбициозни родители да лобират масово за детето си, за да спечели то. Не е честно спрямо другите участници в конкурса, много от които са далеч по-талантливи от въпросното дете. „Тогава лайкни рисунката на друго дете, която ти харесва повече“ – посъветва ме тази моя приятелка.
Загледах се отново в рисунките. И открих, че те са от конкурс, проведен през 2018 г.! Прочетох и регламента му. В него никъде не се споменаваше, че лайковете имат някакво значение за класирането. То беше поверено на авторитетно жури. Някой или си беше направил майтап, или провеждаше социален експеримент, за да провери колко души ще се хванат на въдицата с лайковете.
Констатирах, че в конкретния случай се бяха хванали доста мои приятели, сред които журналисти, писатели, поети. Някои, освен че лайкваха, пожелаваха успех в конкурса, други пък си бяха направили труда да тълкуват тази съвсем обикновена детска рисунка, да търсят дълбок подтекст в нея, да предвещават на детето блестящо бъдеще на художник. Ясно ми беше, че го правят от добро сърце, от желание да помогнат. Само че аз никога не бих „помогнала“ по този начин, особено на едно дете, като създам у него усещането, че има талант за дадено изкуство, а всъщност не е така. В колко озлобен зрял човек би се превърнало то, ако след време очаква същите похвали, а не ги получава. Няма да му е лесно да осъзнае, че са го надценявали и лайковете във Фейсбук не са били заслужени. В края на деня под тази рисунка те бяха вече над 200 (двеста) хиляди, а когато линкът ми беше изпратен за първи път, под рисунката имаше около 1000 лайка! Към днешна дата са станали вече 239 хиляди, защото акцията с препращането явно продължава. Допускам, че детето, автор на тази рисунка, дори не подозира какво се случва с нея във виртуалното пространство. Конкурсът отдавна е приключил.
Важното е какъв ефект дава масираната акция с молбата „Лайкни и препрати да лайкнат!“
Та пак ви питам, ако помоля стотина мои приятели във Фейсбук да ви изпратят на „Лични“ рисунчицата в началото на този текст с молба да я лайкнете, защото ми е важно, ще го направите ли? Аз съм я рисувала и тя е единственото нещо, което мога да нарисувам и да изглежда що-годе прилично.
Е, ще има ли лайкове? Дано да няма! Дано превъзмогнем желанието да „услужваме“ по този начин. Никаква услуга не е, само истината се изопачава.  
По етични съображения не споделям линка към въпросната рисунка. Все пак авторът й е дете.



вторник, 21 април 2020 г.

Тъжен Светъл понеделник... без Милен Цветков

Цялото ни семейство изживя шок от новината, че навръх Великден в жестока катастрофа е загинал журналистът Милен Цветков. Познавам го от началото на 90-те, когато за известно време идваше в Младежка редакция на програма „Христо Ботев“ и понякога участваше в авторските ми предавания „Шарена Гага“. Проявяваше силно чувство за екипност, стараеше се да съдейства на водещия, с който работеше, предлагаше теми, събеседници. Благодарение на него в „Шарена Гага“ се включи на два пъти Камен Воденичаров, който тогава беше започнал да става знаменитост с предаването "Ку-ку".Мисля, че Милен по-късно стана толкова добър телевизионен водещ, защото не се заслепяваше от собственото си его. Приемаше да играе и второстепенна роля в един екип, в името на работата. Запомнила съм с каква гордост разказваше как Бригита Чолакова го е харесала за репортер в нейния „Телевизионен неделник“ и каква школа е било това за него. В БНР се задържа за кратко, телевизията го привличаше повече. Изненадвала съм се от обратите в професионалния му път. По едно време беше в някакъв колбасарски цех. Явно предпочиташе да е честен пред себе си и другите. Такъв беше и със събеседниците си като водещ.
През последните часове гледах някои записи на интервюта, които е правил. Наистина не си поплюваше Милен. Така, както си беше майтапчия, така можеше да бъде настъпателен, да не привежда глава пред властимащите. А самата аз съм го запомнила с епизодична случка, която го показва и в друга светлина: преди 30-ина години, докато участваше в едно от радиопредаванията, които водех на живо, Милен усети как в гърлото ми напира кашлица и се втурна да отваря прозореца на студиото, за да влезе чист въздух. Дадох му знак, че не е нужно, успях да овладея гласа си, но така и не мога да забравя този спонтанен жест на съпричастност и желание да помогне.    
Ех, Милене... Беше непокорен дух и същевременно – добра душа. Ще липсваш на много хора. Светъл път!

*       *       *

Стихотворението, което добавям към тази публикация, се появи вчера, на Светъл понеделник, докато гледах вишната в двора и усетих, че красотата й не ме радва, а ме натъжава:

На Милен Цветков, загинал на Великден

Тъжен Светъл понеделник
след един живот прекъснат...
Знак, че хората сме тленни,
даже Бог да е възкръснал.

Тази гибел ни стъписа.
Бе жестока и нелепа.
Ала тя добива смисъл,
щом ни кара да се сепнем,

да задаваме въпроси,
да крещим за справедливост.
Който пламъче е носил,
то у нас остава живо!

Гергина Дворецка


20.04.2020 г.

четвъртък, 2 април 2020 г.

Антикоронавирусно стихотворение


Споделям в блога си четиристишието, което ми хрумна вчера, 1 април 2020 г., след всички новини за пандемията от коронавируса, наречен COVID-19. 
При извънредни ситуации бодрият дух и усмивката помагат, затова реших да постихоплетствам:

Нападна ненадейно, подъл COVID,
и радостта в живота ни отрови.
Но щом отхвърлим твоите окови,
ще продължим напред със сили нови!

Гергина Дворецка

Добавям снимка от прекрасното Амалфийско крайбрежие в Италия, където с любимия ми Владимир Дворецки мечтаем да отидем отново след пандемията.