Тъжен Светъл понеделник... без Милен Цветков

Цялото ни семейство изживя шок от новината, че навръх Великден в жестока катастрофа е загинал журналистът Милен Цветков. Познавам го от началото на 90-те, когато за известно време идваше в Младежка редакция на програма „Христо Ботев“ и понякога участваше в авторските ми предавания „Шарена Гага“. Проявяваше силно чувство за екипност, стараеше се да съдейства на водещия, с който работеше, предлагаше теми, събеседници. Благодарение на него в „Шарена Гага“ се включи на два пъти Камен Воденичаров, който тогава беше започнал да става знаменитост с предаването "Ку-ку".. Мисля, че Милен по-късно стана толкова добър телевизионен водещ, защото не се заслепяваше от собственото си его. Приемаше да играе и второстепенна роля в един екип, в името на работата. Запомнила съм с каква гордост разказваше как Бригита Чолакова го е харесала за репортер в нейния „Телевизионен неделник“ и каква школа е било това за него. В БНР се задържа за кратко, телевизията го привличаше повече. Изненадвала съм се от обратите в професионалния му път. По едно време беше в някакъв колбасарски цех. Явно предпочиташе да е честен пред себе си и другите. Такъв беше и със събеседниците си като водещ.

През последните часове гледах някои записи на интервюта, които е правил. Наистина не си поплюваше Милен. Така, както си беше майтапчия, така можеше да бъде настъпателен, да не привежда глава пред властимащите. А самата аз съм го запомнила с епизодична случка, която го показва и в друга светлина: преди 30-ина години, докато участваше в едно от радиопредаванията, които водех на живо, Милен усети как в гърлото ми напира кашлица и се втурна да отваря прозореца на студиото, за да влезе чист въздух. Дадох му знак, че не е нужно, успях да овладея гласа си, но така и не мога да забравя този спонтанен жест на съпричастност и желание да помогне.    

Ех, Милене... Беше непокорен дух и същевременно – добра душа. Ще липсваш на много хора. Светъл път!

*       *       *

Стихотворението, което добавям към тази публикация, се появи вчера, на Светъл понеделник, докато гледах вишната в двора и усетих, че красотата й не ме радва, а ме натъжава:

На Милен Цветков, загинал на Великден

Тъжен Светъл понеделник

след един живот прекъснат...

Знак, че хората сме тленни,

даже Бог да е възкръснал.

Тази гибел ни стъписа.

Бе жестока и нелепа.

Ала тя добива смисъл,

щом ни кара да се сепнем,

да задаваме въпроси,

да крещим за справедливост.

Който пламъче е носил,

то у нас остава живо!

Гергина Дворецка

20.04.2020 г.