понеделник, 21 септември 2020 г.

Тъга и радост, когато си тръгваш

Още в подготвителния клас на софийската Френска гимназия научих израза „Partir, c’est mourir un peu“ и се замислих как може да бъде преведен на български така, че да звучи толкова кратко и силно, както е на френски. Харесва ми вариантът „Всяко заминаване е една малка смърт“, но е доста описателен. Буквалният превод е: „Да заминеш означава малко да умреш“, но какво ли означава за българина „малко да умреш“?

Самата аз разбрах какво означава преди 6 години по това време при мисълта, че след 22 септември вече няма да съм в БНР. 39 години от живота ми са свързани с тази медия. Помня как оглеждах стаята, в която работех с още три колежки, бюрото си, саксиите с цветя и малките забавни сувенири, които бях носила от мои командировки. Всичко това щеше да остане на мястото си и след 22 септември, но аз вече нямаше да бъда тук. Не е ли така и след смъртта? Тогава осъзнах напълно какво означава „Partir, c’est mourir un peu“ - „Да заминеш означава малко да умреш.“

Разбира се, често можем да се върнем отново там, откъдето сме си тръгнали, затова смъртта при отпътуването е „малка“. Реално животът продължава. Затова и аз не изпитвах особена тъга при раздялата си с БНР. Чувствах се като абитуриентка, на която предстои да се впусне в Големия живот, защото всеки, който е работил в Радиото, знае колко обсебваща медия е то: винаги е в мислите ти, дори в сънищата ти. Преди 6 г. душата ми се освободи от този свой напълно доброволен и сладък плен, потърси и намери нови хоризонти.

Веднага започнах работа по информационния сайт на фондацията ни „Европа и светът“. Бях убедена, че радиожурналистиката много ще ми липсва и затова наред със сайта обмислях и програмата на бъдещото ни интернет радио. Постепенно сайтът изцяло ме погълна и не ми оставаше време да мисля за радио. А само като се представех, че радиопредаванията трябва да започват винаги в определен час и какви нерви ми е струвало понякога да спазя този час в БНР, не ми се искаше да преживея такива моменти отново. Така отложих във времето, а сега вече напълно се отказах от идеята за интернет радио. Благодаря на всички, които ми казват, че гласът ми им липсва, но няма да могат да го чуват често.

Колкото до тъгата при тръгването ни отнякъде, тя постепенно се разсейва от новото, към което сме се запътили. Така че „Partir, c’est mourir un peu“, mais juste un peu! „Да заминеш означава малко да умреш“, но само малко!  




Снимката е направена от редакторката Цвета Николова в студиото на програма "Христо Ботев" на БНР след излъчването на последния брой на авторско ми предаване "Европа без граници" на 17 септември 2014 г.