Приятно ми е да поставя началото на своя блог в един слънчев пролетен ден като днешния 6 април 2013. Това ще бъде блог за поезия, проза и журналистика. Посочвам поезията на първо място, защото, пребивавайки в пространството на социалните медии, все повече се убеждавам, че много хора днес търсят поезията, имат нужда от нея. Бих искала да споделя свои стихове, които съм писала през годините, но и текстове в проза, размисли по актуални и... неактуални теми.
Както вече казах, започвам с поезията - с едно стихотворение, което даде заглавието на първата ми стихосбирка, излязла през много далечната 1978 г. в сборник "Петима млади поети". По онова време, както и сега, имаше изобилие от поети, и само няколко държавни издателства, които прибягваха до подобни сборници, за да изпълнят издателските си планове за дебютни книги. Естествено, издаваха се и самостоятелни стихосбирки на млади автори, но аз тогава нямах този късмет!
Понякога е обич да си тръгнеш
от хората, които са ти близки.
Оставяш настрана венеца трънен
и заминаваш тихо, без въздишки.
И знаеш, че след теб не ще
затичат,
макар за миг да ги е заболяло.
Излишна е фалшивата трагичност
в една отдавна търсена раздяла.
А има нещо тъжно – да съзнаваш,
когато доброволно си отиваш,
че хората, които тук остават,
без теб ще бъдат малко
по-щастливи...
От стихосбирката „Понякога е
обич” изд. „Народна младеж” 1978 г., включено и в „Сняг и нежност” – избрани
стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”
Това мое стихотворение стана популярно заради хубавата песен по него, която изпя Тони Димитрова. В
текста на песента има промени, които, като автор, не харесвам, но самата песен
е наистина сполучлива. Все пак, никога не пропускам възможността да покажа
какъв е оригиналът на стихотворението ми.
