Приказка

Една романтична приказка, която в реалността продължи щастливо :)

ПРИКАЗКА

На Владко

Там, където слиза пипнешком лагуната

между камънаци и тревички,

край морето, светло като сън на юноша,

спря се Оле-затвори-очички.

Може би разбрало колко е мъчително

приказка да оживява денем,

слънцето се пръсна весело в очите му

и света обагри във зелено.

С шеметна вълна ме плисна чудотворството,

закъсняло с толкова години!

И ми бе така тревожно и несвойствено,

че се молех бързо да отмине.

И отмина. Само вятърът унесено

очерта красивите му скули,

а над мен кръжеше, ведро и болезнено,

дъх на водорасли и зюмбюли...

И ако се вглеждам в хората напрегнато,

сепвана от всяка нова пролет,

то е от страха, че някъде във времето

приказен и млад пътува Оле.

Гергина Дворецка

от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”