Капричио

В момента подготвям един текст, който е много далече от поезията, затова ми е приятно да поглеждам за отмора към младежките си стихове. И може би защото навън се раззеленява, но все още не съвсем, си припомням това свое стихотворение.

КАПРИЧИО

Ще трябва нещо повече от есен,

зеленото реши ли да си иде.

Метачът на листа ще се надвеси

над пладнето – бездеен и обиден.

Алеята суетно ще надене

една фалшива слънчева перука,

а топлината – ясна и втвърдена –

по пейките опразнени ще пука.

Метачът, под безкрилите тополи,

ще се запретне – весел и прегърбен.

И ще е нужно повече от пролет

зеленото отново да се върне.

От стихосбирката „Понякога е обич” изд. „Народна младеж” 1978 г., включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”

Когато бях студентка, това стихотворение имаше голям успех – публикуваха го във в. „Литературен фронт”, рецитирах го по литературни четения, а в крайна сметка, накрая остана само като хербаризиран зелен лист в стихосбирките ми. И ще е нужно повече от пролет зеленото отново да се върне...