От 9 години насам прекрасният празник Цветница за мен е свързан и с тъгата, че преди вкъщи го празнувахме две цветя, майка ми Маргарита и аз, а вече цветето остана едно. Разбира се, на този празник продължавам да поздравявам мама. Правя го и днес с това стихотворение, което написах отдавна:
Ти все се шегуваш, мамо!
С листенце ми правиш вятър,
заставаш зад моето рамо
и с дъх ми разрошваш косата...
Цетята пред мен разлюляваш
с едно докосване само...
И как при това да повярвам,
че вече те няма, мамо?
Гергина Дворецка
22.04.2007 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар