Потъва пясъчният вал,
успокоен и влажен.
Мария, вятърът е спрял
и е утихнал плажа.
Помамен от копнежа глух
на силите безплътни,
ще дойде пламенният дух
да оплоди духа ти.
На упоените звезди
сърцата ще забият
и твоят син ще се роди,
красив като месия.
Но ще попаднеш в адски кръг
от болка и магия,
за да изстрадаш всеки дъх
на своя син, Мария.
Ще го създаваш звук по звук,
замаяна от грижа,
и ще долавяш, че е тук,
но няма да го виждаш
и хората на сутринта
сами ще го открият –
пречистващ, като нежността...
и като стих, Мария.
Гергина Дворецка
от стихосбирката „Човекът, когото
си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани
стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”
Няма коментари:
Публикуване на коментар