Гротеска

В края на този уж пролетен, а всъщност зимен ден – едно гротескно настроение отпреди много години:

ГРОТЕСКА

Весело-сиво е утрото

с вятър по голите клони...

Има ли нещо пропуснато,

нещо от мен недогонено?

Хубаво беше суетното

яркозелено начало:

Мене обичаше цветето,

в чуждия двор разцъфтяло,

Мене възпяваха птиците,

пазени в чуждата клетка,

и водоскоците, плиснали

струи край чужда пътека...

Мене...Едно допълнение

В този триумф неоспорен –

че от нещата спечелени

нито едно не бе мое.

Има ли време пропуснато?

Има ли миг недогонен?

Весело-сиво е утрото

с вятър по голите клони...

Гергина Дворецка

От стихосбирката „Понякога е обич” изд. „Народна младеж” 1978 г., включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”