вторник, 9 април 2013 г.

Гротеска

В края на този уж пролетен, а всъщност зимен ден – едно гротескно настроение отпреди много години:

ГРОТЕСКА
Весело-сиво е утрото
с вятър по голите клони...
Има ли нещо пропуснато,
нещо от мен недогонено?

Хубаво беше суетното
яркозелено начало:
Мене обичаше цветето,
в чуждия двор разцъфтяло,

Мене възпяваха птиците,
пазени в чуждата клетка,
и водоскоците, плиснали
струи край чужда пътека...

Мене...Едно допълнение
В този триумф неоспорен –
че от нещата спечелени
нито едно не бе мое.

Има ли време пропуснато?
Има ли миг недогонен?
Весело-сиво е утрото
с вятър по голите клони...

Гергина Дворецка
От стихосбирката „Понякога е обич” изд. „Народна младеж” 1978 г., включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”


Няма коментари:

Публикуване на коментар