Днес почина Маргарет Тачър. Наистина беше „Желязна лейди”. Проявяваше самообладание и непоколебимост, на които дори и мъже не са способни. Сега си мисля дали понякога не й се е искало да не бъде толкова силна. На повечето съвременни жени ни се случва да водим житейски битки, всекидневно да отстояваме себе си, но в даден момент изпитваме желание да се видим и в друга роля...
ЕМАНЦИПАЦИЯ
Равноправни сме вече и никой
не спестява болезнена рана
на онези, които в анкети
са в графата на „слабия” пол.
И ръката ми вече привикна
да се свива в юмрук при закана,
без да търси наивно подкрепа
в кавалерския стар протокол.
Вече имам законното право
да се вдигна сама, ако падна,
а в борбата с различни стихии
всеки става безстрастен и смел.
Нежността ми за миг е готова
да премине в разсъдъчност хладна,
ако в нечия нежност открие
завоалирана користна цел.
Все по-рядко и трудно решавам
да забравя за чуждата грешка,
но за чужди отстъпки не моля,
щом пострадам по своя вина.
А светът ме приема такава
и не зная дали се досеща,
че мечтая за старата роля
на закриляна, крехка жена.
1981 г.
Гергина Дворецка
от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”
Няма коментари:
Публикуване на коментар