За лъжите и истината

Днес постоянно се сещам за сутрешния постинг на стената ми от една моя скъпа виртуална приятелка, с която се запознах задочно благодарение на нейната голяма любов към Радиото. Мисля си какво богатство са в живота ни чувствителните хора и колко са раними, как трябва да ги съхраняваме с всичките си сили. Някога, когато се чувствах безсилна пред дебелокожието и лъжите, си мислех, че лъжците и дебелокожите трябва да бъдат наказани да изпитат същата болка, както чувствителните хора, за да разберат, че не бива да бъдат такива, каквито са. Сега вече съм убедена, че Доброто е сила със самото си съществуване и рано или късно засенчва онези, които се опитват да го наранят.  Тук си припомних едно стихотворение от младостта ми...

Понятни са ми вече всички хора,

които са ме лъгали спокойно.

Аз също се научих да говоря

красиви думи без реална стойност.

Сега без угризение ще кажа,

че есенният лист е късче злато,

че сивкавият сняг, покрил паважа,

е, всъщност, предусещане за лято.

Дори във най-безсмислената врява

ще доловя възвишени акорди

и убедително ще ви представя

бездушните за благородно горди.

В очите ми примамливо ще плува

на добротата облакът изкуствен.

Дълбоко някого ще развълнувам

с подправени до съвършенство чувства

и всеки, свикнал другите да мами,

ще възхвалява мойта артистичност.

Измамникът, повярвал в любовта ми,

два пъти повече ще ме обича...

И само вас, наивници небрежни,

ще съхраня от точните куршуми –

не вярвайте в пресилената нежност

и в лесно произнесените думи!

Гергина Дворецка

от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”