Апостроф

Напоследък преглеждам свои стари стихове. Преди много години, преди да срещна любимия си съпруг Владимир Дворецки, харесвах това свое стихотворение, защото е като кратък проблясък на спомен за нещо, което някога ни е вълнувало... а вече не съвсем :)

АПОСТРОФ

Все някога ще те потърся пак,

през някой слънчев пролетен следобед.

Ще се топи сковаващият сняг

и рейсът ще е станал пак редовен.

Ще имаш други грижи в този ден,

ще чакаш някой друг да се обади

и хора, неприличащи на мен,

ще ти поднасят нови изненади.

И ще е много пролетно навън.

Светът ще бъде весело забързан

дори без моя телефонен звън.

Дори ако съвсем не те потърся.

1981 г.

Гергина Дворецка

от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”