Притча

...И ще каже, че много е бързал,

за да мине пустинята бос...

един мъж на Христова възраст

и с лице на Христос...

...И ще каже, че много е страдал,

за да стигне до твоя праг.

И макар да си вдигнал ограда,

ще го пуснеш все пак.

...Ще прилича на тъжен наивник,

изранен от враждебни стрели,

и ще видиш в очите му сини,

че до днес го боли...

...И ще мислиш: какво го подгони,

та си тръгна така изведнаж,

и дали ще намира подслони,

да го пазят от дъжд?

Ще се молиш на всички стихии

и за него ще ти е жал,

и на съмване чак ще откриеш,

че парите ти е обрал.

Ще си свиеш сърцето на възел,

ще запалиш последния мост

и ще тръгнеш – в Христова възраст

и с лице на Христос.

1981 г.

Гергина Дворецка

от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”