От няколко дни чета коментари за
литературната награда „Никола Вапцаров“, но важни лични ангажименти не ми
оставиха време самата аз да изразя мнението си. Междувременно видях как самото
определение за наградата претърпя метаморфоза: от Национална литературна
награда „Никола Вапцаров“ тя беше сведена до „награда „Никола Вапцаров“. Това
очевидно се прави, за да се поуспокоят онези, които възроптаха, че не може да
има национална награда на името на автор, за когото мненията са диаметрално
противоположни, т.е. – разделял нацията. Така се стига до парадокса, че,
например, съществува учредената през 2014 г. в гр. Стрелча Национална литературна награда „Богдан Овесянин“
- писател с местно значение и с абсолютно непознато на широката публика творчество,
но наградата на името на поет, известен в цял свят, не бива да бъде национална!
Имаше Международна литературна награда „Никола Вапцаров“, учредена през 1979 г.
Връчена е през същата година, а после още два пъти – през 1984 и 1989 г. и
нейни носители са известни чуждестранни автори. През януари 2023 г. Министерството
на културата решава да учреди награда за поезия „Никола Вапцаров“, но тогава
това остава само на книга. Три години и половина по-късно идеята е приведена в изпълнение.
Благодаря на Силвия Недкова, която ми припомни тези факти!
Личното ми мнение е, че трябва да има
награда на името на Вапцаров за високи постижения в поезията. Той е автор,
любим на много българи, включително и мой. Като ученичка обичах да си рецитирам
вкъщи на глас стихотворения и откъси от романи, които харесвам и ги знам
наизуст. Нямате представа колко пъти съм си повтаряла „Песен за човека“! Такова
просветление настъпваше в душата ми накрая, че си го казвах отново и отново, за
да изживея цялата история и да стигна до нейния трагичен, но всъщност
оптимистичен финал. Както слушаме отново и отново мелодия, която ни пречиства и
извисява! Няма да изреждам всичките му стихотворения, които ми въздействат по
същия начин. По-важното е да спомена, че неговите стихове вдъхновяват и
чужденци от цял свят. Имала съм възможност да се убедя в това, защото покрай
приятелството ни с изследователката и писателка Катя Зографова с Владимир
Дворецки присъстваме на всички събития, които тя организира като главен уредник
на къщата музей „Никола Вапцаров“ в София. В книгата за впечатления ще намерите
възторжени думи на негови почитатели от различни държави.
Хубаво е да имаме литературна награда „Никола
Вапцаров“, защото ако ние я нямаме, нищо чудно нашите съседи от Северна
Македония да я учредят. Те все повтарят, че Вапцаров е техен, а ние се
възмущаваме и в същото време у нас има хора, които сипят огън и жупел срещу личността
му. Бил терорист, предател, убиец (това пък е съвсем абсурдно, Вапцаров никого не е убил,
ама като се посипят наплевателствата, хайде и това да се добави, та да стане
още по-отблъскващ образът му). Бил и македонист. В Уикипедия за Никола Вапцаров пише, че е
бил повлиян от тезата на Коминтерна от 1934 г. за създаването на македонска
народност, но: „Когато по-късно осъзнава, че е станал проводник на политика, която има
отрицателни последици, Вапцаров постепенно се завръща към българските си
корени.“ При това, статията в Уикипедия очевидно е написана от човек, гледащ критично на
дейността му, описва я като „подривна и противодържавна“.
Колкото до обвиненията, че е терорист и
предател, ще цитирам коментара на Михаил Иванов, когото не познавам лично, но
ми попадна във Фейсбук:
„Във връзка с дискусията по повод
наградата за поезия на името на Никола Вапцаров искам да напомня обръщението по
радио BBC, произнесено вечерта на 22 юни 1941 г. от Уинстън Чърчил - човекът,
който повежда свободния свят срещу Хитлер. Чърчил, съгласувано с американския
президент Франклин Рузвелт, в този съдбоносен ден казва:
„Ние имаме само един стремеж и една единствена неотменима цел. Ние твърдо
сме решени да унищожим Хитлер и всяка следа от нацисткия режим. От това нищо
няма да ни отклони – нищо…ВСЕКИ ЧОВЕК ИЛИ ДЪРЖАВА, КОЯТО СЕ БОРИ СРЕЩУ НАЦИЗМА,
ЩЕ ИМА НАШАТА ПОДКРЕПА. ВСЕКИ ЧОВЕК ИЛИ ДЪРЖАВА, КОЙТО ВЪРВИ С ХИТЛЕР, Е НАШ
ВРАГ. Това се отнася не само до организираните държави, но до всички
представители на тази долна порода на колаборационисти, които са се превърнали
в инструменти и агенти на нацисткия режим срещу техните събратя съотечественици
и срещу тяхната родна земя.… Следователно ние ще помогнем с всичко, което
можем, на Русия и на руския народ.
(…) Заплахата за Русия е заплаха за нас и е заплаха за Съединените щати,
така както каузата на всеки руснак, борещ се за своя дом и огнище, е кауза на
свободните хора и свободните народи от всяко кътче на земното кълбо.“
За мене няма никакво съмнение, че, както това следва еднозначно от думите на Чърчил, в този върхов исторически момент, Никола Вапцаров застава на правилната страна на историята, когато в ранната есен на 1941 г. става деловодител на "минноподривната комисия" на Българската работническа партия (комунисти).“ (край на цитата).
Добавям линк към цялата реч на Чърчил в оригинал, ще видите, че
цитатите са автентични. Winston Churchill's Broadcast on the Soviet-German War, 1941
Така че никакъв предател към
България не е Вапцаров, както не е бил предател никой, който тогава по всякакъв
начин се е борил срещу хитлеристка Германия. Ще се намери ли някой да ми каже
колко неправ е бил Чърчил в онзи момент и дали, подкрепяйки СССР срещу
агресора, е предал нацията си? А в заповедта за разстрела на Вапцаров и
съратниците му откровено си пише, че са работили срещу „нашите съюзници
германците“. Не им ли е неудобно на тези, които днес го хулят, че бил извършвал
противодържавна дейност срещу установения обществен строй? Подривна дейност в
държава, съюзник на Хитлер! Ако беше жив Чърчил, би ви се изсмял.
Дейността на Вапцаров не бива
да бъде вадена от контекста на времето си. Бил е воден от идеал, който
впоследствие се е оказал мираж, но той не е могъл да го знае. Не е знаел за
лагерите в СССР, не може да носи отговорност и за онова, което е последвало у
нас след 9.09.1944 г.
Ама пък вие знаете ли как се
е държал по време на ареста, как е писал десетки страници с признания, как
взаимно са се клепали с другарите му? Четете книгата на Ивайла Александрова „Оловна
тишина“, за да разберете цялата истина! Ивайла ми е колежка от програма „Христо
Ботев“ в БНР. Веднъж преди години я видях на събитие в къщата музей на Вапцаров
в София и се учудих, защото, доколкото я познавам, не мислех, че е фен на Вапцаров.
Сега разбирам, че е била там във връзка с книгата си. Не съм я чела и нямам
намерение да я чета. Не ми се гледат документи, които показват на какво е
способен човек, когато е жестоко притиснат от обстоятелствата. То е все едно да
гледаш снимки, безпощадно направени, когато някой е изпаднал в унизяваща
достойнството му ситуация. Няма да си причиня това.
За мен Вапцаров е преди
всичко поезия – сурова, но и нежна, реалистична, но и изпълнена с оптимизъм.
Толкова човешка топлота и светлина има в стиховете му, че се чудя как дава
сърце на някои да го обсипват с толкова обиди като личност.
Да, литературна награда на
негово име трябва да имаме! Разбира се, важно е кой ще бъде първият й носител. Мисля,
че към нея гледа с въжделение председателят на СПБ Боян Ангелов, който според
проучвания на сайта „Площад Славейков“, е носител на най-много български
награди. В последно време върви акция от членове на СБП, които заявяват колко е
талантлив и какъв голям човек е. Имам мнение по въпроса, но не му е мястото да
го споделям тук. Ще го направя в друга публикация.
