Преводи на 3 стихотворения от Анна Ахматова

Превеждам стихове за собствено удоволствие и рядко ги публикувам, но сега в блога си споделям три мои превода на стихотворения от великата Анна Ахматова. Добавила съм оригиналите на руски.

Любов

Ту змийка, на малко кълбо

в сърцето ти скрита, врачува,

ту гълъб от бяло сребро

да гука отвън ти се счува,

проблясва по-ярко от скреж,

докосва съня на шибоя,

прогонва с потаен копнеж

от теб радостта и покоя.

В плача на цигулка звучи

със сладостно-тъжна молитва

и сепнат ще я различиш

в една непозната усмивка.

Превод от руски: Гергина Дворецка

Любовь

То змейкой, свернувшись клубком,

У самого сердца колдует,

То целые дни голубком

На белом окошке воркует,

То в инее ярком блеснет,

Почудится в дреме левкоя...

Но верно и тайно ведет

От радости и от покоя.

Умеет так сладко рыдать

В молитве тоскующей скрипки,

И страшно ее угадать

В еще незнакомой улыбке.

Анна Ахматова

24 ноября 1911 Царское Село

Тук включвам и майсторския превод на Иван Николов на същото стихотворение, защото е интересно да се види как всеки преводач по свой начин осмисля оригинала на български:

Любов

Ту змийка, преплетена зло,
сега ми предрича сполука,
ту гълъбка с бяло крило
отвън на прозореца гука,

привиди се в скрежа ли мек,
в съня ли дълбок на шибоя.
Но с нея забравя човек
утеха и радост какво е.

Тя шепне с молитвен копнеж,
ридае в звънтеж на соната.
И страшно е, щом я съзреш
в усмивка съвсем непозната.

1911 г.

Превод от руски: Иван Николов, 1974 г.

За другите две стихотворения, които публикувам тук не намерих други преводи на български.

                 „    „    „

Знам, ти си моята награда

за болките и за труда,

и затова, че не се радвах

на преходната суета,

и че не бях жената мила,

която влюбено шепти,

и че на всички съм простила,

мой светъл ангел ще си ти.

Превод от руски: Гергина Дворецка

„

Я знаю, ты моя награда

За годы боли и труда,

За то, что я земным отрадам

Не предавалась никогда,

За то, что я не говорила

Возлюбленному: «Ты любим».

За то, что всем я всё простила,

Ты будешь ангелом моим.

Анна Ахматова

1916

„      „    „

Кукувицата попитах

колко дълго ще живея...

Боровете се снишиха,

паднал лъч в тревата грее,

ала звук в леса не чувам...

Тръгвам към селцето,

хладен вятър ме целува

нежно по лицето.

Превод от руски: Гергина Дворецка

„

Я спросила у кукушки,

Сколько лет я проживу...

Сосен дрогнули верхушки,

Желтый луч упал в траву,

Но ни звука в чаще свежей...

Я иду домой,

И прохладный ветер нежит

Лоб горячий мой.

Анна Ахматова

1 июня 1919

                                    Портрет на Анна Ахматова от Кузма Петров-Водкин