Моята 2017 г.

Една отминаваща година никога не е само добра или само лоша – в нея обикновено има и от едното, и от другото. Важното е кое преобладава. През 2017 г. имах толкова много хубави преживявания, че бих я определила като една от най-вълнуващите в живота ми. Случи се и нещо изключително тъжно – почина братовчед ми Асен Гаргов. Утехата е, че той остави следа в българската музика и името му ще се помни.

През тази година за пореден път се убедих, че денят не се познава от сутринта. Изпратих 2016-а и започнах 2017-а болна от грип. Може да изглежда странно, но нямам лош спомен от това боледуване. Вярно е, че се чувствах отпаднала, но се завивах с пухкав шал, сядах пред прозореца, отпивах горещо какао с кардамон и карамфил, препрочитах Гогол и от време на време поглеждах заснежените клони навън. Изживявах такава огромна наслада с ума и сетивата си, че изобщо не се сещах колко съм  болна от грип. Всичко зависи от нагласата ни.

През отминаващата година работата по сайта ни продължи на пълни обороти. Стараем се да популяризираме чрез него стойностни събития и личности, които невинаги привличат прожекторите на публичното внимание, но заслужават за тях да се пише и говори.

Важен момент за нас като журналисти беше, че фондацията ни „Европа и светът“ застана твърдо в подкрепа на чуждоезиковата програма на БНР „Радио България“, която през лятото беше пред закриване. Засега деструктивните процеси са спрени. Тепърва ще се види каква ще е съдбата на тази програма с дългогодишна история и традиции.  

През 2017-а с мъжа ми отново не си купихме никакви скъпи вещи, но пък пътувахме до места, откъдето ни останаха скъпи спомени. От всяко пътуване донасяме толкова много снимки, че е напълно невъзможно да ги споделим веднага, но си обещавам, живот и здраве, през 2018 г. да го направя в отделни фотоалбуми. За самата мен е приятно да се връщам мислено там, където съм била, а виждам, че и на много приятели им е интересно.

Едно от нашите открития през отминаващата година е Малта – малка островна държава, която може да бъде пребродена за една седмица, а същевременно ти дава усещане за простор, заради морските хоризонти наоколо. Там за първи път научих, че в нашия фолклор има песен в многобройни варианти как българска мома брани острова от войските на Сюлейман Великолепни. Писах в блога си за това.

И други неща ми се случиха за първи път през 2017-а. Досега се бях качвала на слон – в Индия, и на камила – в Мароко, но никога не бях яздила кон. Това стана в ранчото Санта Сусана недалече от Буенос Айрес.

В Латинска Америка също бях за първи път и то в страни, които винаги са ме привличали – Аржентина и Бразилия. Понесоха ме ритмите на аржентинското танго, окъпа ме водният прах край величествените водопади Игуасу, изпълниха с ярки багри очите ми паркове и градини с екзотични птици и цветя, а в Рио де Жанейро открих места, за които съм писала в книгите си, и те се оказаха точно такива, каквито съм си ги представяла. Не бях допускала с каква сила ще ме зареди пътуването до Латинска Америка!

С други думи – започнах годината с грип, а я завършвам изпълнена с енергия. Наистина, невинаги денят се познава от сутринта.