За четенето

През последните дни във фейсбук лавинообразно се разпространи предложението да споделим кои са 10-те важни за нас книги. После попаднах на някои саркастични коментари. Подтекстът на сарказма беше: „Аз непрекъснато чета! Как си позволявате да ме питате само за 10 книги, които харесвам!” Аз също съм прочела повече от 10 книги – надявам се да ми личи – но с удоволствие се включих в играта. Беше ми интересно да видя кои са любимите заглавия на мои познати и приятели. Не е ли вярно, че „по любимите им книги ще ги познаете”! В списъците с 10 любими книги във фейсбук, си проличава същността на човека – дали е искрен, дали иска да парадира с имена на модни автори. Бих се радвала политиците, които се кандидатират в предстоящите избори, да отговорят на въпроса за 10-те книги.  Самата аз си казах, че наистина ще изброя първите заглавия, които ми идват наум. Доста от тях отсях – беше ми интересно да открия какво остава след това пресяване, кои са най-ярките 10 зрънца за мен. Припомних си междучасията, които като ученичка прекарвах в библиотеката на 9-та френска гимназия в София – в крайна сметка, в моя списък останаха само двама френски писатели, което е несправедливо, много повече френски творци са ме формирали като личност, но спазих правилата на играта с 10-те заглавия. Бях щастлива, когато в паметта ми изкрастилизира и „Герой на нашето време” на Лермонтов. Колко се бях вълнувала в юношеството си от образа на Печорин, когото днешното поколение младежи сигурно би определило като „разбивач на сърца”, а той е толкова по-сложен и трагичен. Впрочем, разбрах от сина ми, който завърши гимназия преди 10 години, че „Герой на нашето време” не е фигурирал в учебната им програма. Не е чудно – ние го изучавахме в задължителните часове по руски  език. Само съм спечелила от това, че научих още един език и съм чела руски класици в оригинал.

         Та въпросът за 10-те най-важни за мен книги ме накара да осмисля отново каква литература ме е изграждала в най-ранната ми младост, да осъзная какво не е чело днешното поколение.

         А за онези, които сеят из фейсбук подигравки за списъците с по 10 книги, защото те самите били чели много повече, си мисля: аман от такива, които демонстрират интелектуално превъзходство...