На снимката Фани Чоджумова е в Белград на връщане от международен младежки семинар в Австрия през лятото на 1988 г., в който участваха със съпруга ми Владимир Дворецки
На днешния ден, 2 март, се навършват 73 години
от рождението на талантливата журналистка Фани Чоджумова. Изпитах огромна скръб,
научавайки наскоро от известната преподавателка и преводачка Виолета Цонева, че
тя е починала на 6 ноември 2023 г. С Фани работихме заедно в Младежка редакция
на Българското национално радио над 15 години – от 1975 до началото на 90-те и
съм я запомнила като сърдечен, отзивчив човек, неправещ компромиси със себе си,
винаги със собствено мнение, което не се страхуваше да изрази публично.
Благодарна съм на Виолета, че ме свърза със сестрата на Фани – художничката Ема
Вертерова, която живее и твори в Габрово, както и със сина на моята колежка и
приятелка – Илин Чоджумов. От тях научих някои детайли за живота и професионалния
й път през времето, когато вече не работеше в БНР. Няколко години е била част
от екипа на радио „Тангра“, а после е преминала в печатните медии – вестниците „Континент“,
„Българска армия“, „Новинар“.
Озаглавих спомените си "Цвете за Фани Чоджумова". Развълнувах се от реакциите на споделеното от мен за нея! Мнозина от онези, които са я познавали, в коментарите си изразиха не само болката си от тъжната вест, но разказаха накратко с какво са запомнили тази ярка личност в българската журналистика. Така към спомените ми се добавиха още словесни цветя. Реших да ги събера в букет и да й ги поднеса на рождената й дата 2 март.
Започвам от най-близките й хора:
Синът й Илин Чоджумов: „Такава беше мама -
непоколебима, неотстъпваща на милиметър от принципите си, вечно готова да
помогне и да влиза в битки в името на истината. Не обичаше течението и се
носеше срещу него в по-голямата част от живота си. Вече повече от година сме
без нея. Светла й памет!“
Сестра й Ема Вертерова: „Обичах силата на характера и непримиримостта на
сестра ми Фани. Обичам те, Фанка! Душата ти намери покой.“
Милена Димитрова, която като студентка сътрудничеше в Младежка редакция на
БНР: „Фани Чоджумова беше различна от младите журналисти, мислеше извън калъпа
и само с добро я почитам.“
Иван Такев: „Светла й памет на Фани Вертер Чоджумова, част от славната
Младежка редакция на БНР! Пред очите ми е пълната редакционна стая. Фани седеше
до теб на бюрото, а пред вас седеше Емил Рафаилов. Славни времена.“
Николай Кръстев: „Бог да я прости! Помня гласа й от вечерните новини на „Хоризонт“
и после нейните публикации в „Новинар“.“
Елена Тарашева: „Помня Фани с много добро чувство. Единственият човек,
който отиде да интервюира майка ми и я попита каква връзка има с мен. Повечето
правеха обратното – аз се мержелеех в ореола на майка си. Светъл път на добрата
й душа!“
Случаят е следният: в началото на 80-те Фани е командирована в Шумен,
където търси съдействие в районната радиостанция. По същото време Елена сътрудничи
там като репортер. Майка й е известната и обичана в целия град д-р Елка Тарашева,
акушер-гинеколог. Фани отива да я интервюира и споделя с нея, че в Радио Шумен
се е запознала с журналистка със същата фамилия. Колко окриляващо е било за
един млад човек, правещ първите си стъпки в журналистиката, да бъде запомнен от
някого при краткотрайна делова среща!
Стоян Сираков: „Бог да я прости! Никой не е разбрал (за кончината й). Ужасно. Аз също работих с нея в „Новинар“... Беше много ценен човек!“
Иван Тодоров: „Бог да я прости Фани Чоджумова, която не познавах лично, но
познавах гласа й. А и фамилията й не може да бъде забравена.“
Светлана Трифоновска: „Светла да е паметта й на Фани!
Работих с нея в „Новинар“ в един отдел.“
Къдринка
Къдринова: „Колко тъжно... И аз познавах Фани от младежките ми години, но
отдавна загубих контакт с нея... Светъл човек! Да й е светло и сега... Поклон.“
Донка Ганева:
„Боже, Фани... Бяхме съседки през два етажа... Бог да я прости!“
Надя Стамболиева: „Бог да я прости! Не
знаех, че си е отишла! Мир и светлина на душата й!“
Елеонора Маркова за, както я определя, „прекрасното
момиче Фани“: „Преди три години и половина стана дума за нея в Торонто.
Българската консулка е една млада дама, неуморна да популяризира страната ни в
Канада (става дума за Велислава Панова, която е работила като
журналистка). Седейки на сладка приказка, тя ме попита дали
познавам Фани. Връхлетяха ме мили спомени. Оказа се, че са работили в „Новинар“.
Сподели колко е била отзивчива и колко е помагала. Толкова прекрасни думи за
нея! Цвете за Фани!“
Владо Йончев: „Не знаех, че е починала.
Най-хубавият глас, който съм чувал някога. С нейния глас бяха сигналите на OFFRoad radio, когато го имаше. Вечна й памет!
Седяхме един срещу друг в „Новинар“.“
Лидия Гълъбова: „Познавах я бегло при моето периодично пребиваване в
програмите „Христо Ботев“ и „Хоризонт“. Съвестен журналист! Които са малко
днес, а в оредяващите редици се настаняват лица, при които критериите за морал
и качества не са на първо място. Да е светло на душата й!"
Ани Петрова: „Светлина на душата й! Фани беше единственият колега, който
дойде с мене на разпита с полицаите по така наречения случай „бомба в метрото“.
(Тогава екип от „Новинар“ сложи пакет в метрото, за да провери колко бързо ще
реагира полицията)
Георги Славчев, поет: „Прекрасен човек и журналист! Слушал съм я многократно
и с удоволствие по радиото.“
И обобщаващи думи, отново от сестра й
Ема Вертерова: „Проблемът й беше, че е отдадена на това, за което е призвана,
семейна черта...“
Тъжна констатация, която казва
много. Всеотдайността ти да се превърне в твой проблем! Сигурно по тази причина
след пенсионирането си Фани вече не с занимаваше с журналистика. Тя,
непримиримата борбена душа, си тръгна тихо от този свят. Но не бива да бъде забравена!
В интернет
вече може да бъде намерена кратка статия в Уикипедия за нея - Фани Чоджумова.
Още веднъж изказвам сърдечната си
благодарност на Виолета Цонева, която ме свърза с най-близките хора на Фани!
На
днешния ден Виолета написа: „Днес е денят на Фани, утре – на татко й, след това
– моят. Риби. Три дни празници на живота и на следите, оставени от рождениците.
Фани и татко й бяха журналисти от началото до края на живота си, с присъствие в
радиоефира, ежедневниците и периодиката. От Вертер Хлебаров чух за първи път името
на изкуствоведката Ружа Маринска, а в дома на родителите на Ема и Фани видях за
първи път картина на Георги Ковачев-Гришата. Изобразително изкуство в
семейството творяха майката на Ема и Фани, Стоянка, и Ема. Там винаги се чуваше
пишеща машина и се усещаше тютюнев дим. Дом на творци.“
През
последните седмици неведнъж се чухме по телефона с Ема Вертерова. В гласа й
долавям нотки от гласа на Фани и ми става много мило. Мили са ми и житейските подробности,
които Ема ми разказва. Самата тя е родена в София, но по-малката й сестра се
ражда в Русе, защото баща им, журналистът Вертер Хлебаров, е изпратен като кореспондент
за военните медии. После се преместват в неговия роден град Севлиево, а оттам –
във Владая, където изчакват да бъде построен апартаментът им на някогашния
булевард „Волгоград“, днес „Васил Левски“. Фани учи до седми клас в 11-о
училище, а после в 35-о, известно тогава като Руското училище. Дипломира се по
специалността българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
От
Ема научих, че като 7-8-годишна Фани е ходила на уроци по цигулка при г-н
Бехтеров, който живеел на първия етаж в тяхната кооперация. Не я привличало
свиренето, все с нежелание посещавала уроците и накрая се отказала. Заявила, че
всичко си знае и няма нужда да се учи да свири. Още като дете е проявявала
силния си характер!
През
всички тези дни, откакто научих за кончината на Фани, тя като че ли стана още
по-жива в спомените ми. Все си я представям, сякаш беше вчера, как влиза в
редакцията, бърза към бюрото си и се навежда към мен конфиденциално с въпроса: „Търсиха
ли ме от щаба!?“. „Щабът“ беше нейното семейство: майка й и съпругът й Анри, по
онова време студент в днешния НАТФИЗ, които се грижеха за бебето Илинчо. Скоро
след като го роди, Фани се върна на работа в Радиото. Наистина беше
изключително отдадена на професията си, но духом оставаше при най-скъпите на
сърцето й хора!
Такава
я помни цялото ни семейство.
Винаги
ще те обичаме, скъпа Фани!
