Делнично любовно стихотворение

 

                                      

Вчера за момент попаднах в стихотворение на Жак Превер. Може би в „Хиляди, хиляди години не биха ми стигнали/ да разкажа онзи миг вечност...“ или още по точно – в стихотворението, в което поетът гледа от автобуса как жени слизат на спирка „Амстердам“ и „Внезапно през стъклото/ видях една, /която не се бе качила./ Седнала сама, изглеждаше, че се усмихва./ На мига усетих, че страшно много я харесвам,/ но в същия миг открих, че е жена ми./ Бях доволен.“ 

За такъв прекрасен миг, когато една напълно делнична случка ти разкрива за пореден път какво щастие е да споделяш живота си с човек, когото обичаш, написах моето „Делнично любовно стихотворение“, което посвещавам на любимия ми съпруг Владимир Дворецки:

Колко те обичам

вървящ усмихнато към мен,

понесъл две торби с продукти!

Щастлив, че си подсигурил

добре семейната вечеря!

Какво ли бих била без теб!

 

Снимката на Владимир Дворецки в публикацията не е буквална илюстрация на стихотворението. Направена е при откриването на една италианска изложба на сцена „Централни хали“, 28.03.2025 г., но посещението на културни събития също е основна част от нашия делник!