Случи се така, че точно днес, когато се навършват 15 години, откакто баща ми си тръгна от този свят, пиша за кончината и на друг
скъп на сърцето ми човек – нашата сестра Доли, която също си отиде в края
на юни. Долорес Дворецка е сестра на съпруга ми Владимир по бащина линия – деца
са на актьора от Димитровградския театър Моше Дворецки. Имат различни майки, но
винаги ги е свързала голяма братско-сестринска обич, която се предаде и на мен.
В профила си във Фейсбук Доли ме е посочила като своя сестра и аз така я
чувствам.
Тя живееше в Пловдив, а ние в София, но в социалните
мрежи постоянно чувствахме нейното присъствие до нас. Не пропускаше да ни
честити рождените и имените дни, лайкваше, коментираше и често споделяше публикациите
ни. Последното, което е споделила във Фейсбук, е нашата статия по повод 10-годишнината
на сайта ни www.evropaworld.eu. По политически теми не бяхме на едно мнение – например, за Европейския съюз, и тя,
като прям човек, понякога поставяше гневно емотиконче под нещо, което съм публикувала. Но това по
никакъв начин не променяше сестринските й чувства към мен. Затова наистина ще
ми липсва, макар че за последен път се видяхме преди около година и половина.
Тогава в София бяха дошли наши роднини от Израел и тя, въпреки че беше трудно
подвижна, дойде чак от Пловдив, за да се види с тях и с нас.
Доли изпитваше силна привързаност към всичките си близки: сестра си, двамата си братя, техните деца и внуци, братовчедите си. Мисля, че беше наследила това свое любвеобилно сърце от майка си, леля Данче, първата съпруга на Моше Дворецки, която съм чувала да казва с гордост: „Аз съм първата Дворецка!“. Леля Данче се омъжила за него съвсем млада и му родила три деца: две дъщери – Сули и Доли и един син – Олег. По-късно от брака му с Лилка, се родил любимият ми съпруг Владимир. Моше Дворецки се разделил и с нея, докато накрая намерил жената на живота си – леля Радка, с която живяха повече от 23 години, чак до смъртта му през 1988 г. Приемаше заварения си син Жоро като свое дете и се разтапяше от нежност пред неговата дъщеричка Радост. Хубавото е, че всички споменати дотук, винаги са се отнасяли помежду си с обич и уважение. Снимката по-долу е от второто тържество за сватбата ни с Владимир Дворецки през 1983 г., което, след това в София, направихме в Димитровград заради роднините му там. На нея вдясно е Доли, прегърната майчински от втората съпруга на баща си, моята свекърва мама Лилка.
Когато леля Данче научила, че в пловдивската Английска
гимназия е приет да учи Владко, синът на Моше Дворецки от втория му брак,
отишли с Доли да го намерят в общежитието. Той отначало малко се притеснил, но
леля Данче му обяснила, че винаги може да разчита на тях и домът им е отворен
за него. В този дом гостоприемство е намирала и майка му Лилка, когато е идвала
от Димитровград да го навести. Още в първите седмици, след като се оженихме
през лятото на 1983 г. Владко ме заведе в Пловдив, да се видим с леля Данче и Доли.
Те живееха в една еврейска къща близо до Четвъртък пазар. По-късно
сме им ходили на гости в новото им жилище в район „Тракия“.
Доли е завършила Националното училище за приложни
изкуства в Троян и работеше като графичен дизайнер във фирма „Ален мак“ , а
после и в „Биосет“. Гордеехме се с красивите опаковки за чайове, които изработваше.
По стените на дома си беше окачила нарисувани от нея картини на библейска
тематика. Иначе беше част от пловдивската артистична бохема.
Тежко понесе смъртта на майка си, леля Данче, през
2004 г. (същата
година почина и моята майка),
а смъртта на по-малкия й брат Олег през 2015 г. я съкрушиха. Тя така
и не можа да се съвземе от тези загуби.
Не обичаше да пътува, но духът й летеше в различни
посоки. Интересуваше се живо от ставащото по света, обожаваше да чете поезия и
често споделяше стихове в профила си във Фейсбук. Имаше си любими съвременни
български поетеси, които не са сред най-нашумелите имена в публичното
пространство, но Доли ги беше открила за себе си и ценеше таланта им.
Ще я запомня нежно усмихната, излъчваща топлота и обич.
Винаги ще те обичаме, скъпа Доли!
Няма коментари:
Публикуване на коментар