2025-а беше година, в която се
случиха и лоши, и хубави неща. През февруари с огромно закъснение и то съвсем
случайно научих, че моята колежка от БНР и добра приятелка Фани Чоджумова е починала
през ноември 2023 г. Приех го много тежко. Не бях виждала Фани от години, но да
разбера, че вече не е в този свят, беше голям шок за мен. Това обаче стана
повод да се запозная най-после със сестрата на Фани, художничката Ема Вертерова,
за която само бях чувала. С нея ме свърза известната преводачка и преподавателка
Виолета Цонева, която ми съобщи тъжната вест за приятелката ми. Благодарение на
Вили се свързах, засега само виртуално, и с Илин, синът на Фани. Това донякъде
запълва празнотата от нейното отсъствие.
Другото лошо нещо,
което се случи през 2025 г., беше смъртта на Доли Дворецка, сестрата на съпруга
ми Владимир Дворецки, която аз също приемах като сестра. Реално той й е полубрат - от един баща са, а от различни майки, но винаги сме я
чувствали много близка. Лошото е не само че си отиде една ярка, артистична
личност, а и че не остави преки наследници. В такива случаи наследници се
явяват братя, сестри, племенници. Никога не съм допускала, че ще имаме проблеми
с тези хора. Не ги познавах добре, почти не сме общували, но изпитвах симпатия
към тях, защото са кръвни роднини на любимия ми мъж. Онова, което се стовари на
главите ни, е трудно да се опише. Сега, в края на годината, хич не ми се иска
да ги споменавам, не заслужават вниманието ми, но е истина, че през лятото, та
до началото на есента, доста нерви изхабих, съпреживявайки заедно с Владко. После
в един момент престанах да се ядосвам. Житейският ми опит е доказал, че всеки рано
или късно сърба онова, което е надробил.
През 2025 г. обаче ни
се случиха и хубави неща. Получихме отличие от Държавния културен институт към
министъра на външните работи, с който фондацията ни „Европа и светът“ си
партнира, във връзка с 20-годишнината му и за съвместната ни работа в културната
сфера.
Издадохме една книга
бижу – стихосбирката на поета Георги Славчев „Урала, Майсторе“, в която е
събрал свои стихове, вдъхновени от картини на Владимир Димитров-Майстора.
От личните си творчески изяви мога да отбележа публикуването на разказа ми "Късмет" в новия брой в алманаха "Любослов", годишник на Лигата на българските писатели в САЩ и по света, по покана на талантливата писателка Людмила Калоянова.
Тъй като съпругът ми Владимир Дворецки не прави годишни равносметки, не мога да не спомена впечатляващата му презентация на тема „По следите на първите български преводачи в София“, изнесена по време на литературната разходка на 1 октомври т.г. Тя се проведе в рамките на проекта „Литературни маршрути“ на Фондация „Прочети София“. Впоследствие я публикувахме в две части на сайта ни: „По следите на първите български преводачи в София - I част“, „По следите на първите български преводачи в София - II част“
Отбелязахме със стилно
тържество в галерия „Мисията“ към Държавния
културен институт 10-годишнината на сайта ни www.evropaworld.eu. Посветихме на това събитие поредица от публикации в сайта: Отбелязахме 10-годишнината на сайта evropaworld.eu, Награди за успешно партньорство по повод 10-годишнината на сайта evropaworld.eu, Специално отличие "Посланик, изграждащ мостове" за Н. Пр. Закиа Ел Мидауи и др.
И още хубави преживявания – в Боровец на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“, пътуването ни до Габрово с Академичен хор „Св. Параскева“ при НХА, в който пеят двама представители на семейството ни – Боби и Владко.
А колко хубави емоции
имахме на кино-литературния фестивал Синелибри, на Софийския международен
литературен фестивал и Коледния панаир на книгата!
Такава беше 2025 г. за
мен – и хубава, и лоша. Все пак, хубавото имаше превес. Продължаваме
напред!
