2025-а беше година, в която се
случиха и лоши, и хубави неща. През февруари с огромно закъснение и то съвсем
случайно научих, че моята колежка от БНР и добра приятелка Фани Чоджумова е починала
през ноември 2023 г. Приех го много тежко. Не бях виждала Фани от години, но да
разбера, че вече не е в този свят, беше голям шок за мен. Това обаче стана
повод да се запозная най-после със сестрата на Фани, художничката Ема Вертерова,
за която само бях чувала. С нея ме свърза известната преводачка и преподавателка
Виолета Цонева, която ми съобщи тъжната вест за приятелката ми. Благодарение на
Вили се свързах, засега само виртуално, и с Илин, синът на Фани. Това донякъде
запълва празнотата от нейното отсъствие.
Другото лошо нещо,
което се случи през 2025 г., беше смъртта на Доли Дворецка, сестрата на съпруга
ми Владимир Дворецки, която аз също приемах като сестра. Реално той и е полубрат - от един баща са, а от различни майки, но винаги сме я
чувствали много близка. Лошото е не само че си отиде една ярка, артистична
личност, а и че не остави преки наследници. В такива случаи наследници се
явяват братя, сестри, племенници. Никога не съм допускала, че ще имаме проблеми
с тези хора. Не ги познавах добре, почти не сме общували, но изпитвах симпатия
към тях, защото са кръвни роднини на любимия ми мъж. Онова, което се стовари на
главите ни, е трудно да се опише. Сега, в края на годината, хич не ми се иска
да ги споменавам, не заслужават вниманието ми, но е истина, че през лятото, та
до началото на есента, доста нерви изхабих, съпреживявайки заедно с Владко. После
в един момент престанах да се ядосвам. Житейският ми опит е доказал, че всеки рано
или късно сърба онова, което е надробил.
През 2025 г. обаче ни
се срлучиха и хубави неща. Получихме отличие от Държавния културен институт към
министъра на външните работи, с който фондацията ни „Европа и светът“ си
партнира, във връзка с 20-годишнината му и за съвместната ни работа в културната
сфера.
Издадохме една книга
бижу – стихосбирката на поета Георги Славчев „Урала, Майсторе“, в която е
събрал свои стихове, вдъхновени от картини на Владимир Димитров-Майстора.
Отбелязахме със стилно
тържество в галерия „Мисията“ към Държавния
културен институт 10-годишнината на сайта ни www.evropaworld.eu.
И още хубави преживявания – в Боровец на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“, пътуването ни до Габрово с Академичен хор „Св. Параскева“ при НХА, в който пеят двама представители на семейството ни – Боби и Владко.
А колко хубави емоции
имахме на кино-литературния фестивал Синелибри, на Софийския международен
литературен фестивал и Коледния панаир на книгата.
Такава беше 2025 г. за
мен – и хубава, и лоша. Все пак, накрая хубавото имаше превес. Продължаваме
напред!
Няма коментари:
Публикуване на коментар