Да поругаеш луната

Обикновено некадърниците и бедните духом се хвалят с това, че са напакостили на талантлив човек или са го унижили. По този повод си припомних това мое стихотворение от ранната ми младост.

  *  *  * 

Луната се вдигна полека нагоре,

огря над заспалия свят.

И ето, окото си мътно отвори

и зърна я стар лешояд.

„Аз тази луна я познавам – си рече –

веднаж мина близо до мен.

Насън ли се случи, наяве ли беше,

но ясно ми е като ден.

Тогава не знаеше никой за нея –

тъй жалка и хилава бе.

И  кой би допуснал, че после ще грее

над цялото звездно небе!

Тя може сега да е много високо,

далече от земната прах,

но някога аз я измъчих жестоко,

до болка лика й кълвах!

И нека се прави, че нищо й няма

през бъдещите времена!

Во веки веков ти от мен поругана,

нещастна, нещастна луна!”

Гергина Дворецка

 „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”