Без БНР - лично

Днес се навършват точно 2 месеца, откакто напуснах БНР. Нито в един момент не ми е домъчняло за него, нито пък пазя лоши чувства. За тези два месеца не свърших нещата, които предварително си бях намислила – не дописах романа си,  сайтът на фондацията ни още не е напълно готов, но работата продължи, макар и някак на забавени обороти. Изглежда през последните месеци съм насъбрала твърде много умора и след като излязох извън орбитата на радиовъртележката, тази умора изведнаж забави движенията ми. Наслаждавам се на удоволствието да не бързам, да не се тревожа за срокове - ако нещата станат, когато съм си наумила, съм доволна, ако не станат, не се притеснявам никак. Оказва се, че съм имала нужда от голяма почивка. Всъщност, почивам си, работейки, но по-бавно. И всичко постепенно си отива на мястото. Идеята за сайта ни вече придоби цялост, а за да допиша последните страници от романи си „Искрено ваша” , са ми нужни не повече от два дни. Енергията ми се завръща...  А като казвам, че не ми е домъчняло за БНР, трябва да добавя, че има много хора там, които са ми скъпи, само че работната атмосфера, микроклиматът в Радиото отдавна вече не ми понасяше и затова не ми липсва.