Днес, 11 ноември, е националният празник на Полша, Денят на независимостта. Припомням си времето когато учих полски език, а после написах книгата "Славянско танго", част от която е на полски. Тук споделям малък откъс от тази книга:
... Когато тръгнах по
алеята към езерото пред паметника на Шопен в парка Лаженки... инстинктивно
изпитах желание да се прекръстя... като че ли бях в църква... Седнах на една от
пейките... до мен достигаха далечни откъслечни шумове от варшавския следобед,
но тук беззвучно ме обгръщаше музиката на Шопен...
После поех по-нататък...
Усетих отново, както преди година, че този град преизпълва всяка моя частица...
Усетих и още нещо... Градът също ме обичаше... Усмихваше ми се щастливо с
най-лятното си слънце... улиците му ме прегръщаха и сякаш следваха ритъма на стъпките ми... на
движенията ми... в юлския следобед аз... танцувах с Варшава!
Беше едно невероятно славянско
танго на дансинг от десетки километри... Летях по варшавските тротоари, правех
резки завои и спирах за кратко, за да не пропусна някоя незабелязана досега
сграда или паметник, после отново се втурвах напред... а градът ме държеше в
прегръдките си... деликатно... влюбено... страстно...
Когато в края на деня за
малко се прибрах на ул. „Радомска”, забелязах в огледалото зачервената си от
жаркото слънце кожа... Като след вихрен танц...
от книгата "Славянско танго", 2009 г.
изд. "Книжен тигър"
Няма коментари:
Публикуване на коментар