Размисли по повод годишнините на БНР и БНТ

Откакто в новия си офис имам телевизор (за разлика от предишното ми работно място в БНР), следя редовно предаването на БНТ „55 години от вашия живот” и правя паралел с проявите, които БНР посвещава на своята 80-годишнина. Споменатото предаване на БНТ проследява историята на медията по години – на пръв поглед не особено оригинален подход, но резултатът е много добър. Припомнянето на всяка година от съществуването на медията дава възможност да се представят по-важните събития, които са се случвали тогава, и как са били отразявани на малкия екран, какви предавания са се появили през съответната година, какво послание са носели, кой ги е правел. Така не само добиваме представа как се е вписвала телевизията в тогавашната действителност, но си припомняме предавания, някои от които вече отдавна не се излъчват, но са част от историята на БНТ. Забелязвам как авторите на „55 години от вашия живот” се стремят да не бъде забравен никой от колегите, които са се изявявали през годината от поредния епизод.

         През последните месеци преди да напусна радиото преглеждах личните си архиви от 39-годишната ми работа там и си помислих колко интересни предавания са звучали някога, дори в периода, който сега носи етикета „тоталитарен”. Казах си, колко хубаво би било да се припомнят някогашни рубрики, както и колеги, които вече не са сред нас. Оказва се, че БНТ пряви точно това в „55 години от вашия живот”. Мисля си дали нямаше да бъде добре да върви подобно предаване и по БНР, така както двете обществени медии неведнаж са действали заедно по различни поводи. Разбира се, тази възможност вече е пропусната, но общественото радио би могло по друг повод да се възползва от идеята. Лично аз с удоволствие бих чула и прочела спомените за авторските изяви през годините не само на журналисти, а и на хора от техническите и др. отдели, защото работата в радиото е съавторство и екипност.  

         В момента 80-годишнината на БНР се отбелязва предимно с концерти на съставите на радиото. Програмният директор Иво Тодоров имаше хубавата идея тези концерти да се съчетаят с литературни четения на хора от медията, които пишат поезия и проза. С голяма радост си спомням първото и останало единствено такова четене, в което имах удоволствието да участвам през май пред Първо студио на БНР. Всички присъствали на събитието после дълго коментираха каква атмосфера на духовност и вътрешна светлина се създаде тогава, как видяхме познати колеги в по-различно амплоа. Идеята беше четенията да продължат и в други градове, но на това внезапно беше наложен административен край – някой от висшето ръководство, очевидно човек чужд на литературното творчество, прецени, че е излишно разхищение на средства командироването из страната на няколко поети и писатели от БНР. Странен аргумент, като се вземе предвид колко пари се дават за командировките на многочислените радиосъстави, които изнасят концерти в различни градове по повод годишнината. 
Началници, които се дразнят от творческите изяви на колегите в други сфери извън журналистиката, винаги е имало. Наскоро случайно попаднах на блога на една бивша директорка на пр. „Хр.Ботев”. Поразгледах го, защото ми стана любопитно с какво ли се занимава тази бивша администраторка, след като вече не е в БНР, поради навършване на съответната възраст, и попаднах на злъчно нейно писание по повод горепоменатите литературни четения. Госпожата се възмущаваше от идеята 80-годишнината на БНР да  бъде отбелязвана с представяне на „знайни и най-вече незнайни пишещи стихове”. Намекваше, че някои използват микрофона и на гърба на медията израстват като творци.

         Самата аз бях назначена като стажант-редактор в Младежка редакция още като студентка, защото тогавашният главен редактор Стефан Симеонов беше чел мои стихове в литературните издания и ги беше харесал. Когато постъпих в БНР през май 1975 г., аз бях една позната и ценена в тогавашните литературни среди млада поетеса. Когато преди месец напуснах БНР, аз не само вече не съм млада, но не съм и добре позната като поетеса. Дългогодишният ми труд в радиото не ми е помогнал да спечеля популярност като литературен творец, а напротив, допринесе много за маргинализирането ми в литературата. Но друг път ще пиша по темата „Как се става НЕизвестен в БНР”.

         А сега продължавам за 80-тата годишнина на БНР – радиото, което, независимо от всичко, е моя голяма любов. По програма „Христо Ботев” върви чудесната рубрика на Здравко Петров „Всяка песен разказва история”, посветена на годишнината. Има рубрика „Златните гласове на радиото”, както и  „Азбука на любимите думи” - в нея колеги от медията казват любимата си дума и отговарят на въпроса какво е радиото за тях. Интервюираните са се постарали да кажат нещо оригинално, свежо и това е хубаво. Проблемът е как точно е бил направен подборът на участниците в рубриката, защо са точно те, а не други колеги. Явно - въпрос на лични предпочитания. Друг проблем е, че в записа не се пояснява кой е интервюираният - от коя програма е или е бил, когато е работил в БНР. Някои от имената са известни, но други не са. Интересно ми е дали някой по-млад колега знае коя е Роксандра Апостолова, която звучи в последното издание на рубриката? Сигурно не, защото тя беше пенсионирана преди 25 години. Аз знам коя е Роксандра – главната редакторка на Младежка редакция от началото на 80-те до 1990 г. Както за всеки човек, и за нея някои ще кажат хубави неща, а други – лоши. Със сигурност ще я похвали Антон Митов от настоящото административно ръководство на БНР, защото точно тя го доведе навремето в нашата Младежка редакция и благоговейно го представи с думите: „Той е правнук на художника Антон Митов, внук на Калина Млина и Д.Б.Митов”. И след това представяне плътно застана зад утвърждаването на Антон Митов в редакцията. Аз пък съм от хората, които могат да кажат твърде лоши неща за Роксандра Апостолова. Често се държеше грубо с нас. Тя е първият ми шеф, у когото открих една изумителна за мен особеност – вбесяваше се от успехите на всеки свой подчинен, който не й е симпатичен, и използваше поста си на главен редактор, за да му пакости. По-късно откривах тази особеност и у други мои началници. Аз определено не бях симпатична на Роксандра Апостолова.  Не можах да я впечатля дори когато споделих с нея, че по майчина линия съм от рода на Елин Пелин – явно тя си имаше предпочитания към рода на художника Антон Митов. Никога не съм й мълчала, когато ме е хокала, никога не съм се старала да й се харесам. Роксандра доста ми пакостеше и ми лазеше по нервите през годините, докато беше главен редактор. Впрочем, тя изключително много се дразнеше от публикациите на мои стихове в пресата. Същевременно беше майчински грижовна към любимците си – все позната картинка, която виждах впоследствие и при други администратори. Та да се учудвам ли, че сега, когато нейното протеже Антон Митов след дълго отсъствие от БНР се върна преди месеци като голям началник, изведнаж Роксандра Апостолова беше извадена от прашасалите архиви и зазвуча в рубриката „Азбука на любимите думи”? Не е чудно и дори намирам, че е съвсем логично, защото отбелязването на 80-тата годишнина на медията ни отразява нейното състояние в момента. А в момента сянката на хора като Роксандра Апостолова все още тегне над БНР. Тя отново е на власт чрез Антон Митов и не само.

         Но засега толкова.  Да не си разваляме празничното настроение. Благодаря на колегите, които ме поканиха на връчването на наградите на пр. „Хр.Ботев” „Златен будилник” днес! Няма да успея да дойда. А и присъствието ми не е наложително на тази церемония.