След
като през миналата седмица написах постинга по повод случая в Радио София,
попаднах в интернет на запис от пресконференцията на Кин Стоянов и Емил Янев от
2 октомври в НДК във връзка със свалянето
на предаванията „Инфохолиците”. Разбирам колегите – търсят подкрепа, за
да върнат предаванията си в ефир. Бяха поканили свои именити събеседници, за да
обяснят каква трибуна са изгубили, след като предаванията „Инфохолиците” вече
ги няма. В записа чух и гласовете на бившия генерален директор на БНР Валери
Тодоров, както и на бивши радионачалници от неговия управленски екип. През
цялото време многократно се спрягаше името на младия директор на Радио София
Митко Димитров. Не знам дали самият той е бил поканен на пресконференцията. Би
било редно, след като предварително се е знаело колко много ще се говори по
негов адрес. По-точно – против него. От думите на двамата току-що напуснали БНР
колеги, разбрах, че Митко имал голям гръб. Нямам представа какъв гръб има той,
за мен е важно, че има много качества.
Атмосферата от записа на
пресконференцията ми заприлича на официално създаване на фронт на доволните от
Валери Тодоров. Изглежда целта на този фронт е реставрацията на
Валеритодоровото време. Май вече започва и медийна кампания, която да показва
колко светъл период е било за БНР управлението на В.Тодоров. Е, отново ще
напомня, че за по-голямата част от колегията този период никак не беше светъл и
ще се аргументирам обстойно в бъдещи свои публикации.
Сега се връщам на пресконференцията на „Инфохолиците”.
Думата взе и Паулиана Новакова, бивша директорка на „Хр.Ботев”, а после и на
Радио Бинар, както и авторка на текста с остроумното заглавие „Радиото в часа
на щастливите кокошки”. Тя реши отново да влезе в ролята, в която особено много харесва себе си – като познавач на световните тенденции в радиожурналистиката -
и цитира директорката на радио ВВС Хелън
Боудън, че за съвременното радио е важно качественото съдържание и
дигитализацията. Впрочем, това го е казвала не само Хелън Боудън. Само че
Паулиана Новакова произнесе името й като Елен Боаден. Тъй като явно доста залага на това име, за да си повдигне авторитета, в блога си Новакова също го е цитирала,
като в един и същ текст го е изписала един път като Хелен Боаден, а малко след
това, като Елън Боаден, т.е. и двата пъти невярно. Може това да изглежда дребен
детайл, но е доста конфузно, когато искаш да демонстрираш, че знаеш известни
имена, а не можеш да ги произнесеш или транскрибираш правилно. За такова
народът казва „учило, недоучило”. А когато такова учило, недоучило напира да
поучава другите, не е особено убедително.
Не е вярно
твърдението на Новакова, че само допреди година Радиото вървяло в крак с
радиооператорите в европейски мащаб. Напротив, още по времето на В.Тодоров БНР много
сериозно изоставаше от водещите европейски радиа. За съжаление, тази тенденция
продължи и при новия генерален директор. И като ще се цитират общоизвестни
истини, казани от ръководител на ВВС, нека се вгледаме в друг важен пример,
който дава тази обществена медия – пълната прозрачност! В сайта на ВВС са публикувани
не само конкретните ангажименти на всеки ръководител, но и точната му заплата,
както и какви допълнителни служебни разходи е направил. Докато В.Тодоров винаги
е твърдял, че заплатите в БНР са фирмена тайна. Доста хора сме се питали, например, каква ли
заплата получаваше Паулиана Новакова, когато В.Тодоров създаде заради нея интернет
Радио Бинар и тя, тъй като нямаше никаква квалификация да прави такова радио, в
продължение на повече от година се подготвяше, за да научи нещо в тази област,
включително и чрез командировки в чужбина. През това време се водеше директор
на Радио Бинар, т.е. получаваше съответната заплата, както и всички директорски
екстри – ползване на секретарки, служебна кола и т.н. По-късно, когато
въпросното интернет радио тръгна, се оказа, че въпреки дългото обмисляне, за
доста неща не е помислено и Бинар по времето на Паулиана си остана под знака на
любителството. Да не говорим колко безсмислено беше да се създава радио, чиято
авторска продукция почти напълно повтаряше като тематика вече съществуващи предавания
по пр. „Хр.Ботев”. Вместо да се
разположат камери в студиата на „Хоризонт” и „Хр.Ботев”, каквато е тенденцията
във водещите европейски радиа, тази привилегия беше запазена само за Радио
Бинар. По времето на В.Тодоров неведнаж съм питала защо в сайтовете на
отделните програми в БНР няма видеоклипове, видеозаписи от предавания, от пресконференции
и т.н., както е в сайтовете на други утвърдени радиопрограми в Европа, с половин
уста ми се отговаряше – защото това е запазено право само за Радио Бинар! Ето
така се създава ореол на уникалност на нещо, което отдавна е всекидневие за
другите европейски радиа.
Най-драматично на пресконференцията на „Инфохолиците”
прозвуча изказването на Валери Тодоров. Той описа една изключително безрадостна
картина в БНР и сподели, че е загрижен за ставащото там. Мога да разбера
страданието на човек, който вижда как нещата не вървят така, както той би
искал. Самата аз изпитвах същото, когато В.Тодоров се стремеше да открива все
нови и нови районни радиостанции, а програмата за култура и образование „Хр.Ботев”
винаги оставаше на опашката, все нямаше пари за нея. В.Тодоров обича да се хвали и с най-модерното
оборудване, което е подсигурил за новооткритите РРС. Да не говорим за парите,
които хвърли за закупуване на техниката за Радио Бинар. А „Хр.Ботев” трябваше
да чака да бъдат бракувани компютри от други, по-облагодетелствани програми, за
да се „обнови” технически. Дори само този факт е достатъчен, за да покаже, че и
при В.Тодоров имаше разделение на обичани и необичани, на толерирани и
нетолерирани и той напразно се възмущава, че в момента се е появило такова
разделение.
Учудващо за мен беше участието в
пресконференцията на „Инфохолиците” на Таня Величкова, като представител на
синдикат „Свободно слово”. Винаги съм уважавала критичността на този синдикат,
който не се съобразява кой какъв е в административната йерархия. Разбирам защо
проявява критичност и към настоящото ръководство на БНР. Това, което ме изуми,
е, че „Свободно слово” де факто се подрежда под знамената на Валери Тодоров,
който не само че не приема никаква критика по отношение на действията си, но
обикновено отговаря с неадекватно силни контраатаки при всеки опит да бъде показана
негова грешка.
И още нещо. В изказването си на пресконференцията
Таня Величкова зададе въпроса: Какво ли щеше да се случи, ако някой друг беше
избран за генерален директор, когато всъщност конкурентите на Радослав Янкулов влязоха
в управленския му екип? Е, аз например, не влязох в управленския му екип,
въпреки че бях сред петимата най-добре представили се кандидати при
събеседването със СЕМ. Р.Янкулов не ме покани в екипа си, вероятно по същите
причини, поради които не го направи и В.Тодоров. Основната от тези причини е,
че установеното статукво не допуска лесно нови хора в лоното на административния
елит.
Лично аз не виждам почти никаква
разлика между В.Тодоров и Р.Янкулов. Само дето единият говори по-гладко от
другия. А какво щеше да се случи, ако аз бях избрана за генерален директор,
може да бъде прочетено в концепцията ми. В нея е заложена и пълната
прозрачност, и диалогичността между ръководството и работещите в БНР, и грижата
за таланта на всеки в Радиото, и, разбира се, най-новите тенденции в
радиожурналистиката – пълноценното използване на социалните медии за
популяризирането на програмите.
За да завърша темата с
пресконференцията на „Инфохолиците”: като цяло тя ми заприлича (с малки изключение)
на
сбор на стари пушки, готови да стрелят, за да си възвърнат изгубените позиции. За
да бъда точна, ще кажа, че и аз съм стара пушка. Само че аз стрелям единствено
срещу реставраторските амбиции на онези, които са си въобразили, че удобното за
тях статукво не бива да се променя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар