Доц. Лозанов не подаде оставка

„И стало безпощадно ясно”... доц. Георги Лозанов не подаде оставка като председател на СЕМ. Само че стихотворението на Александър Блок, което цитирам, продължава: „жизнь прошумела и ушла.” В нашия прозаичен вариант доц. Лозанов "прошумел, но не ушел"... не си отиде, а напротив, още по-здраво се окопа в регулаторния орган. По едно време предположих, че ще я подаде тази оставка, но тя няма да му бъде приета. Днес друго се случи. Имало дори едно писмо, подписано от БТА, БНТ и АБРО, в което те твърдели, че не е основателно председателят на СЕМ да напуска поста си. В това писмо ми липсва само подпис от страна на ръководството на БНР. Има сходство в подхода: и Радослав Янкулов, и доц. Лозанов изведнаж започнаха притеснено да събират подписи в своя подкрепа, макар че със сигурност ще твърдят колко спонтанно са били подкрепени.

         Дали пък заявявайки, че ще подаде оставката си, доц. Лозанов не е очаквал да чуе: „Ама доц. Лозанов, защо вие? Не си го и помисляйте! Толкова сте нужен на СЕМ!” Но за негово учудване не стана така. Хората веднага започнаха обратното броене и напомняне колко дни остават до развръзката. И тогава доцентът се зае дискретно да обяснява в интервюта, че друго е имал предвид – не толкова самият той да напусне поста си, ами ръководството на БНР да се стресне и т.н. И като не дочака от широката общественост увещания да остане, ето че днес му беше дадено рамо от БТА, БНТ АБРО. Както и да е.  Факт е, че досегашният председател на СЕМ остава в тази си роля.

         Споменавам за роля и веднага се сещам, че преди малко повече от 2 години, когато присъствах на откритото заседание на СЕМ при вземането на решение за избор на генерален директор на БНР, в един момент изпитах чувството, че съм на спектакъл. Бях отишла на това заседание, защото в деня, когато то се провеждаше, мой близък ми се обади по телефона и ми съобщи, че във в. „24 часа” аз съм посочена сред петимата фаворити за поста генерален директор на БНР http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2005314 и би било неучтиво, ако не присъствам при обявяването на решението. В крайна сметка, прецених, че не е зле да съм там, макар и без да съм изпълнена с ентусиазъм.

При събеседването ми със СЕМ като участник в конкурса бях забелязала как в един момент предубеждението и нескритата ирония, с която бях посрещната отначало, премина в изненада и дори симпатия, но накрая доц. Лозанов ме приземи с думите, че „конкурсът си е конкурс, но една от важните му страни е да водим един разговор за БНР и въобще за радиосредата.” Т.е. той недвусмислено ми подсказа, че конкурса няма да го спечеля, но е добре, че си поговорихме.

         На въпросното заседание за избор на генерален директор на 23 май 2013 г., което се предаваше директно и по телевизионния Канал 3, чух от почти всички членове на СЕМ хубави думи за представянето си на конкурса. Беше ми приятно, защото все пак участвахме 12 кандидати. Но започна обсъждането и гласуването... и се оказа, че най-много точки събра Радослав Янкулов. По онова време не бях чела концепцията на Янкулов, нито протокола от събеседването му. Нямах никаква представа, че тази концепция е едно „есе”, както наскоро я определи самият доц. Лозанов, нито че по време на събеседването Янкулов реално не е дал почти никакъв конкретен отговор на задаваните му въпроси – преобладават дълги вметнати изречения, оригиналничене в изказа и често повтаряне на думите „не знам”, „ще помисля”. Има и един съществен момент, в който Мария Стоянова го пита какво е посланието, което се крие зад употребената от него поговорка „Надсвирил Стоян баща си” и Радослав Янкулов обяснява пред СЕМ смисъла на тази поговорка. Когато няколко месеца след конкурса най-после излязоха протоколите от събеседванията ни, бях изумена от съдържателността на Радковото препитване. Тогава осъзнах, че аз напразно съм се опитвала да обяснявам как чрез новите социални медии радиото може да печели по-голяма аудитория, как ръководството да бъде в непрекъснат контакт с работещите в медията, как кандидатирайки се за този отговорен пост, бих искала да помагам на колегите си да показват най-доброто, на което са способни, да бъда ръката, която ще ги подкрепя... Далеч по-съществено се е оказало разяснението на поговорката „Надсвирил Стоян баща си.”.

Който си направи труда да прочете Протокол 21 на СЕМ от 21.05.2013 г. от събеседването на Р.Янкулов (от 18 до 26 стр.), ще има възможност да разбере дали при разговора си със СЕМ той е показал визия за развитието на радиото и дали доц. Лозанов има основание сега да заявява, че това е бил най-добре представилият се кандидат. След като се позачетох в протоколите от другите събеседвания, мога със сигурност да твърдя, че Янкулов е бил един от най-слабо представилите се кандидати. Това обаче го констатирах доста по-късно. А как при толкова неубедително представяне точно този кандидат събра най-много гласове в СЕМ е интересен въпрос.

         Защо обаче, присъствайки на онова решително заседание на 23 май 2013 г., ми се стори, че пред мен се разиграва спектакъл? Защото уж всичко трябваше да се случва в момента, а имах усещането, че ролите са били предварително разпределени и дори се изпълняваха малко опипом, внимателно, та да не се обърка нещо от предначертания сценарий. Когато накрая Радослав Янкулов беше избран с 4 гласа срещу един – за Иво Тодоров, това, което особено ме смути, беше, че дни преди провеждането на самия конкурс един колега от БНР ми беше казал: „Радко Янкулов ще е!” Честно казано, тогава не му повярвах. Но ето, че се оказваше истина. Как ставаше така, че уж всичко беше плод на обсъждания в момента, а се стигна до резултата, който съм чула преди самия конкурс? Разбира се, тогава аз поздравих СЕМ за избора – бях чела отзиви за представянето на Янкулов в различни медии и някои от идеите му намирах за сходни с моите – училището за радио, стремежът хората да бъдат мотивирани да ходят с удоволствие на работа.  По-късно, когато за пръв и единствен път се срещнах с Янкулов в шефския му кабинет, за да го поздравя лично и да му предложа концепцията си, той вече се беше главозамаял от успеха си.

         Така че СЕМ, ръководен от доц. Георги Лозанов, наистина направи много несполучлив избор и не бива да се учудва от последвалите събития, а самият факт, че доц. Лозанов продължава да твърди, че не е имало по-добри кандидати, показва за пореден път, че той не може да преценява правилно хората.

         Но това е само върхът на айсберга.

Независимо от днешната мощна подкрепа, която е получил от разни посоки, продължавам да твърдя, че доц. Лозанов трябва да си подаде оставката като председател на СЕМ и изобщо като член на СЕМ. Той няма да го направи, както вече стана ясно, което обаче няма да ми попречи да обясня аргументирано защо неговото присъствие в регулаторния орган е контрапродуктивно.

От доста време съм си набелязала няколко теми за БНР, които не ми остава време да превърна в публикации: „БНР в менгемето на статуквото”, „За елитите и простосмъртните в БНР”, „Как се става НЕизвестен в БНР”, „Какво показаха протестите в БНР”, „Защо Валери Тодоров не е спасителят” и т.н. Ще намеря време и ще ги напиша, но първата, която ще последва, е по темата „Защо Георги Лозанов трябваше да подаде оставка като председател на СЕМ”.

А сега няма да ви занимавам повече, защото днес имаме семеен празник.

To be continued