сряда, 27 април 2016 г.

Ще пребъде ли „Лозановщината“ в СЕМ?

И какво стана? С мои приятели и колеги бяхме единодушни кои са двете най-силни кандидатури за нови членове на СЕМ, а Народното събрание друго реши! Ти да видиш! За София Владимирова потвърждавам мнението си от вчерашния постинг в блога ми и след време ще се аргументирам защо мисля така. За г-жа Розита Еленова се разбра, че е бивш  PR на хранителния холдинг "Белла България", Министерството на транспорта и съобщенията и Национална компания "Железопътна инфраструктура". Била е водеща на предаването "Звездите спят, ние не" по Канал 2001, както и на културно предаване по "7 дни". Сиреч, докоснала се е и до телевизионната журналистика! Тази нейна професионална биография предизвика у мен най-искрена усмивка, когато чух, че госпожата се е кандидатирала за член на СЕМ, а ето, че точно тя беше избрана! Далеч по-смущаващото беше, че представяйки вижданията си за развитие на СЕМ, тя наблегна на принципа „парите да следват зрителя/слушателя“ и прилагането на стандартите от частния сектор. А предстои да се избират генерални директори на обществените медии БНР и БНТ, в които пазарният подход не може да е водещ.
Та така…
И понеже вчера обещах да пиша за опасенията си да не би Лозановщината да пребъде в СЕМ, въпреки че доц.Лозанов вече, слава Богу, не е там, продължавам по темата:
Какво точно е „Лозановщината“? На първо място, говорене на красиви думи, които обикновено звучат умно, но най-често са без покритие. На такова нещо му се казва пустословие или „Не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря!“ А какво точно правеше доц. Лозанов като председател на СЕМ? Най-вече се съобразяваше с конюнктурата. Стремеше да се улови и най-лекия полъх на вятъра в дадена посока и да следва този полъх. Нюх се иска за това, безспорно! Но и този, който умее добре да нюха, може да се окаже подведен. Така стана при избора на Радослав Янкулов за ген.директор на БНР през 2013 г. По-късно доц. Лозанов не можеше да се начуди как така се получи конфликтът между Янкуловото ръководство и подчинените му. В интервю за transmedia.bg от 25.06.2015 г., доцентът, тогава все още председател  на СЕМ, доверява какви очаквания е имал относно Янкулов: … хората да го приемат с радост. Може и да не е най-големият управленец, но поне няма да управлява в конфликт. Така че това конфликтно развитие сега е далеч от първоначалната ми представа…“ В същото интервю доц. Лозанов е още по-конкретен: „..на изслушването му дойдоха застъпници на Радко, като например Лили Маринкова, другите кандидати също имаха свои застъпници. И аз нямах чувството, че изборът ни може да доведе до криза. Така че това, което се случва в момента, е непредвидимо развитие от гледна точка на онзи конкурс отпреди две години.“
Всъщност, било е много лесно да се предвиди, че при толкова слаба концепция, като тази на Р.Янкулов, както и при толкова неубедителното му представяне при събеседването със СЕМ (видно от протокола от 23.05.2013 г.), не е имало начин той да стане добър ръководител на Радиото. В случая от основно значение в полза на Радко явно се е оказало присъствието на застъпници „като например Лили Маринкова“, защото то е подсказвало, че в БНР не би имало протести, ако Радко бъде избран. (То пък какво се получи!) Естествено, такъв аргумент не може да бъде представен като основен, затова като извинение на лошия си избор доц. Лозанов във вече цитираното интервю за transmedia.bg за пореден път си криви душата: „Радко Янкулов беше най-перспективната възможност. Това не е оценка въобще и по принцип, а в границите на един конкурс. Ако някой твърди друго, трябва да посочи кой от участниците в конкурса е трябвало да бъде избран.“ Вече и друг път съм писала в блога си, че след конкурса ми беше интересно да прочета концепциите на останалите участници. Без никакво съмнение, тази на Янкулов е най-бедната откъм идеи. Така че твърдението на доцента, че Радко бил „най-перспективната възможност“ е клевета по отношение на всички други кандидати през 2013 г.
Но прегрешението да се съобразява с външни фактори и дори с натиск, доц. Лозанов си позволи и при преизбирането на Валери Тодоров за ген.директор през 2010 г. Тогава, говорейки с гордост, че не се е поддал на никакви политически влияния при повторния избор на В.Тодоров, доцентът споделя: „Искам да кажа, че в тази процедура имаше един единствен натиск. Това беше натиска, който оказваше колегията от националното радио в полза на Валерий Тодоров. Как оценяваме този натиск, това е отделен въпрос. За мен той е полезен, защото винаги съм настоявал за това Съветът да взима своите решения в такъв диалог с колегията, засегнати от тях. Може да има хора в радиото да мислят друго, но те не го казаха, въпреки че направихме всичко необходимо, за да има и място, и време, където да говорят. Липсваха ми гласовете, например, на емблематични журналисти от радиото като Петър Волгин или Силвия Великова. Те какво мислеха за бъдещия директор? Иска ми се да  предполагам, че също са подкрепяли Валерий Тодоров, щом не са казали друго. А също и останалите журналисти. На срещите бяха повече хора от административната йерархия… Така или иначе, ако е имало такива, които са си мълчали от страх, трябва да знаят, че всеки страх си има цена. И в 2010 година цената на страха се нарича Валерий Тодоров.“
         Приведох този дълъг цитат от протокола на СЕМ от 28.05.2010 г., защото предпочитам, описвайки „Лозановщината“ да не използвам епитети, а да представям собствените думи на бившия председател на СЕМ. И при избора през 2010 г. той е настройвал сетивата си, за да долови „народните“ настроения. А какво ли ще кажат за новия генерален директор Петър Волгин и Силвия Великова? – питаше се тогава Лозанов.  Колко екзистенциален въпрос, наистина! Ами направо да беше поставил като най-важно условие пред всички кандидати за генерални директори на БНР първо да се допитат до Волгин и Великова и едва ако са получили карт бланш от тях двамата, да подават документите си. Сега ще отворя една много голяма скоба. (Аз, например, нито през 2010, нито през 2013 г. се допитах до тези двама „емблематични журналисти“ от БНР… и не спечелих конкурса. Нещо повече, през 2013 г., след като се разбра, че се кандидатирам за втори път, при мен дойде колега и ми донесе хабер: „Силвия Великова е казала, че, ако изберат човек от пр. „Хр.Ботев“, ще стачкуват!“ Тъй като аз работех в пр. „Хр.Ботев“ и заплахата явно се отнасяше и до мен, му отговорих: „Да стачкуват! Хайде да видим как ще обосноват този път протеста си, защото изборът ми очевидно не би бил политически, за какъвто през 2001 г. стачкуващите обявиха избора на Иван Бориславов!“ Тогава не се разколебах от потенциалната заплаха на „емблематичните“ протестиращи в БНР отново да се вдигнат на бунт и се явих на конкурса. Само че доц. Лозанов явно вече беше уведомен, че не съм „нашият кандидат“ и когато при събеседването ми членовете на СЕМ в един момент спонтанно превъзмогнаха предубеждението си към мен и се заслушаха в идеите ми за Радиото, доц. Лозанов набързо и категорично ги приземи и им подсказа да не се поддават на емоции, защото не аз съм подходящият избор. Точно тогава ме попита: „Мислите ли, че колегията ще ви приеме?“  Отговорих утвърдително, тъй като имах предвид колегите от БНР, които наистина ме подкрепяха, но със сигурност между тях не са били Силвия Великова и Петър Волгин. Затова, въпреки утвърдителния ми отговор, доц. Лозанов побърза да приключи събеседването с мен. Дори не даде възможност да ми бъдат задавани въпроси от присъстващите, с което за пореден път наруши принципа на равнопоставеност на всички кандидати.)    
Но да се върна на преизбирането на В.Тодоров през 2010 г. С верния си нюх тогава доцентът беше забелязал, че мощната подкрепа от колегията в БНР за Валери Тодоров е предимно от хора в административната йерархия, т.е. най-облагодетелстваните от гендира, тези, на които той даде високи заплати и власт. Доцентът е усетил правилно също така, че останалите работещи в БНР са си мълчали от страх – действително, страшничко си беше да те нарочи Валери Тодоров! Бял ден не виждаше нароченият – знам го от личен опит! И все пак доц. Лозанов се беше поддал на натиска на обединената около В.Тодоров администрация. Като аргумент за преизбирането му обаче за пред хората тогава беше изтъкната „блестящата“ му концепция. Ако си направите труда да прочетете целия цитиран по-горе протокол от  28.05.2010 г., ще видите как членовете на регулаторния орган буквално се надпреварват кой по-красноречиво да я похвали, втренчват се в детайлите й, търсят в тях дълбок смисъл… Истината е, че „визионерската“ концепция на В.Тодоров от 2010 г. беше пълна най-вече с чуждици, целящи да покажат терминологичната му компетентност. В нея става дума за „ребрандинга на националните програми и след рестайлинга на логото на БНР“, или пък занова софтуертна контент-навигация на програмите и предаванията“ и т.н.! А иначе в съдържанието си Валеритодоровата концепция от 2010 г. беше пълна със самохвални констатации за постигнатото от него през първия му мандат и с хаотично нахвърляни радиомечти на килограм, много от които не се и осъществиха. Но за това ще пиша в предстоящата си публикация „Защо Валери Тодоров не е спасителят на БНР“.
         Преизбирането на В.Тодоров за втори мандат беше също толкова голяма грешка, както и изборът на Р.Янкулов през 2013г., но те се случиха най-вече заради нюхането на доц. Лозанов какво ще каже "емблематичната" колегия в БНР. А обикновено се чува какво казват най-напористите в отстояването на личния си интерес, те са най-гласовити. Така че, не това трябва да бъде подходът при избор на нов генерален директор на медията, а стойностната концепция, богатата професионална биография и правилната оценка на самата личност на кандидата.
Искаше ми се да се надявам, че новоизбраните двама членове на СЕМ ще се ръководят най-вече от това, а няма да се поддават на какъвто и да било външен натиск. Защото държим да живеем в демокрация, а не в охлокрация, т.е. власт на тълпата - под тълпа разбирам хора, водени от някаква своя емоция, която често ги заслепява. Искаше ми се да се надявам, но… както припомня в. „Капитал“ от днес, избраната София Владимирова гласува през 2013 г. Радослав Янкулов да стане ген.директор на БНР. Аз пък ще припомня, че тя гласува и за преизбирането на Валери Тодоров през 2010 г. – един също толкова несполучлив избор…
Та да видим какво ще стане на конкурса за шеф на БНР през тази година… ще наблюдаваме, ще коментираме, ще пишем!

To be continued…
        
        


Няма коментари:

Публикуване на коментар