Рим – сърце на Европа

Разбира се, може някой да оспори това заглавие и да каже, че има други градове, които трябва да се нарекат сърце на Европа: Брюксел, където са повечето институции на Европейския съюз, или Париж, Берлин… Моето усещане за Рим е субективно. Обичам Рим още от най-ранното си детство. Майка ми, която в младостта си е следвала за кратко време архитектура в Италия, беше донесла оттам един албум, който се пазеше като семейна реликва и като малка го разглеждах с благоговение. Наричаше се “Ricordi di Roma” – Спомени от Рим.

Аз имам много спомени от Рим и повечето от тях са свързани със сърцето ми и с Европа. Когато за първи път отидох в този град, изпитах щастието, че една моя детска мечта се е осъществила. В детството си толкова много исках да отида в Италия, заради любовта на майка ми към тази страна, че осъществяването на дългогодишното ми желание ме изпълни с върховно блаженство. Случи се така, че по време на това мое първо отиване в Рим – бях командирована там като журналистка от Българското национално радио - за първи път научих за един младежки конкурс, „Младежта среща Европа“, организиран от Италианското радио и телевизия (RAI). Той приканваше младите хора от целия континент да представят чрез художествено произведение мечтата си за обединена Европа. Пренесох идеята за този конкурс в България, защото се влюбих в мечтата за единна Европа. Към днешна дата тази мечта може да изглежда наивна, но аз наистина се въодушевих от нея. Тя ми е близка и до днес, макар че въодушевлението вече е отстъпило място на по-трезви размисли.  

С времето осъзнавах, че Римската империя е първообразът на днешния Европейски съюз, макар че в онези времена римляните са завоювали с оръжие териториите, които са обединявали под своя власт, а сега страните се кандидатират за членство в ЕС и трябва да се доказват, че са достойни да станат част от него. Все пак в моите очи Рим е историческото сърце на обединена Европа.

С Рим ме свързват и лични сърдечни връзки – с мъжа ми отпразнувахме там 30-ата годишнина от сватбата  ни.

На 25 март гледах в Интернет церемонията по отбелязването на 60-ата годишнина от подписването на Римските договори, с които се поставят основите на днешния Европейски съюз. 27-те държавни и правителствени ръководители (този път без британския) се събираха на площадчето на  Капитолийския хълм, преди да влязат в двореца, където подписаха тържествено Декларацията за бъдещето на Европа.

Беше ми приятно да си припомням как и ние се разхождахме по същите места преди 4 години, макар и не по толкова грандиозен повод, но затова пък – много наш и скъп – годишнината от сватбата ни.   

Така за мен Рим винаги ще си остане сърце на Европа и част от сърцето ми. А Европа… дано бъде обединена. Поне в сърцата на хората.