Публичните творчески изяви

Да е светъл небесният път на големия поет Евгений Евтушенко… Поетът, който пълнеше стадиони, когато четеше свои стихове… Все си мисля, че в бъдеще почитателите му ще си припомнят неговите стихове в усамотение, а не ако попаднат на някой стадион. Субективното ми усещане за поезията е, че тя, ако не самотно, то със сигурност е интимно занимание. Разбира се, това че Евтушенко е бил аплодиран от хиляди, събрани на едно място, е впечатляващо…

И отново се замислих за публичните изяви на поети и писатели... 

Бях писала в блога си на тази тема в края на миналата година по повод литературното четене на трима млади, но вече много известни български автори: Рене Карабаш (псевдоним на Ирена Иванова), Илиян Любомиров (популярен и като Августин Господинов) и Константин Трендафилов. Веднага ще призная, че нямаше да попадна на това четене, ако не бях поканена от талантливата Силви Стам. Тя беше направила изложба с толкова артистични фотоколажи по стихотворения на тримата поети, че самите те признаха как започват по оценяват повече своите творби, благодарение на Силви. Така че аз отидох за откриването на изложба, но се озовах и на литературно четене. И то много ми хареса. Тримата младежи се редуваха да четат стиховете си, разменяха си реплики, правеха кратки весели коментари… Правеха шоу. Залата в НДК, където бяха изложени фотоколажите на Силви Стам., беше препълнена с почитатели - и на Силви, и на тримата поети. 

(Илиян Любомиров, Рене Карабаш, Силви Стам, Конст. Трендафилов)

Хората реагираха възторжено на спектакъла им. Споделях напълно това ведро настроение.

После чух, че някои пък се дразнели от такива литературни четения и по-конкретно - от елементите на шоу в тях. На мен те ми допадат. Това съвсем не означава, че не съпреживявам най-искрено стиховете на автори, които застават пред публиката с поглед, забит в листовете си (или в смартфона, както вече е модерно), и четат смутено, често неизразително… Изпитвам дълбока топлота към такива поети. Но да се сърдим ли на онези, които умеят да превръщат представянето на свои произведения в пърформънс? Могат - правят го! Приличали на кино или поп звезди! А кой може да каже как точно трябва да изглежда един поет?

Все си спомням как, когато бях ученичка, дъщерята на една колежка на майка ми беше чела мои публикации в списание “Родна реч“ и поиска да се запознае с мен. После споделила разочаровано, че не й приличам на поетеса. Не уточнила защо, но предполагам, че не съм й се сторила достатъчно хубава. В ранната младост май такава е представата ни за осенените от поезията: да са красиви. Наивна младежка представа! В живота си съм срещала поети и писатели, които не само не притежават привлекателна външност, а дори изглеждат напълно неодухотворени, но пишат прекрасно. Когато обаче на едно място се събере творческа дарба и външна красота – това действително заслужава адмирации!

Наскоро беше представен първият роман на Константин Трендафилов „Затворисърце“. За събитието научихме не от самия автор, а от профилите във Фейсбук на родителите му, които много уважаваме и ценим: поетесата и писателка Кристин Димитрова и проф. Владимир Трендафилов. Мъжът ми отиде на премиерата. Нямало никакви места в залата и той обещал само да влезе, за да си купи книгата и да направи няколко снимки, след което веднага да си тръгне, защото вътре направо не можело да се диша от народ. Ето, това се казва премиера! Кой автор не би мечтал за такава! Мъжът ми се върна оттам  с няколко неясни снимки – светлината в помещението била артистично приглушена. На тези фотоси Константин Трендафилов го нямаше. 

Видях само неговите приятели и колеги по перо Рене Карабаш и Илиян Любомиров, както и поета Марин Бодаков. Тримата говорели за романа на Константин. Според очевидци, малко по-късно той излязъл издад сцената, прочел откъс от романа си и дал разяснения по текста. Много добре намерен начин да се заинтригуват присъстващите – предимно млади хора! Младите обичат съспенса.

Веднага ще добавя, че всичко не се свежда само до ефектно представление, защото вече започнах да чета романа на Константин Трендафилов и той ме заинтригува. Стиховете му също ми харесват.

И тук стигаме до върховната справедливост – рано или късно читатели остават насаме с творбите на авторите и ги оценяват независимо дали са се запознали за първи път с тях на бляскаво артистично шоу или на не особено атрактивен рецитал. В крайна сметка всичко се свежда до момента, в който произведението започва само да говори за себе си. В този момент на откровена читателска преценка авторът печели или губи. Независимо дали е външно красив или не толкова.

А поетите, които могат да правят спектакъл от литературните си изяви, ще продължават да предизвикват възторг у едни и раздразнение у други. Лично аз съм от възторжената част!