Припомних
си тази история, докато разглеждах снимките от вечерните ни разходки по
крайбрежния булевард на Копакабана преди около месец. Фотоси на залези над
неповторимо красиви хълмове... и сред тях – снимка на едно сърце. Сърцето е
порцеланово, с майсторски изрисувана на него романтична сцена. Всъщност, то е
кутийка. В нея келнерката в ресторант „Саломе“ ни даде сметката първия път,
когато вечеряхме там.
Сърцето
наистина ни трогна и на следващата вечер решихме отново да отидем в „Саломе“. Ресторантът
е на крайбрежната улица, но не на самия бряг, а откъм застроената отсрещна
страна, така че от морето го делят няколкото редуващи се платна за автомобили и
пешеходни зони. С други думи, не изгледът ни привлече отново в това заведение,
а... трогателното сърце-кутийка със сметката ни в него. Затова изневерихме на
традицията си в непознат град да се храним в различни ресторанти, за да
опознаем повече места.
Същата
келнерка отново беше на смяна. Позна ни и много ни се зарадва. Ние пък се
зарадвахме, че сме станали очаквани клиенти. Разгледахме менюто заедно с нея,
както бяхме направили и предишната вечер, тя ни обясняваше любезно на английски
кое ястие какво е. Ние си избрахме две неща, които ни се сториха интересни, а
тя ни предупреди, че това са само предястия. Отговорихме, че после може да
вземем още нещо. Поръчахме си и по една кайпириня.
Останахме
доволни. Почувствахме се сити и поискахме да платим. „Сметката?“ – учуди се
келнерката. Да, беше ни предупредила, че това са само предястия, но те бяха в достатъчно
количество, за да се нахраним на вечеря.
Келнерката
донесе сметката. Този път беше не в красивото порцеланово сърчице, а в кръгла
безцветна метална кутийка. Жената явно ни санкционираше, че сме поръчали само
предястие. Забелязахме, че хвърля крадешком погледи, когато минава покрай нашата
маса, интересуваше се каква ще е реакцията ни. Когато видя израженията на
лицата ни, се притесни и не посмя да се приближи, за да вземе парите. Дойде
нейна колежка, изключително любезна.
Оставаха
ни още 3 вечери в Рио де Жанейро и се случи така, че с българската група ги
прекарахме на други места. И да имахме свободно време обаче, никога вече не
бихме се върнали в „Саломе“. Има ли нужда да обяснявам защо? Иначе там готвят
вкусно, а и кайпиринята е само по 15 реала – в други заведения е по-скъпа.
Не
пожелахме да снимаме безцветната метална кутийка със сметката ни от втората
вечер. Не искахме да пазим този спомен. Само че, когато сега гледам заснетото
красиво порцеланово сърчице, все се сещам с какво беше заменено на следващия
път.
Нищо.
Рио е наистина прекрасен град! Жалко за ресторант „Саломе“.
Прекрасно!
ОтговорИзтриване