Когато поетите минават отвъд

В дните преди Великден съвсем случайно научих, че двама поети, които познавах още от студентските си години, са си отишли от този свят – Велизар Николов и Петко Кицов. С първия съм се срещала инцидентно, с втория работихме заедно няколко години в „Младежка редакция“ на БНР – починал е преди половин година. Така и не съм разбрала, че вече ги няма... Написах това стихотворение за тях и за всички поети, които са си тръгнали незабелязано от шумното ни ежедневие. Чие отсъствие ще се усети - времето ще покаже.

***

Когато поетите минават отвъд,

прелитат ли птици по техния път?

Шумят ли дървета, жужат ли пчели?

И манна небесна над тях ли вали?

Дали се познава по знаци безчет,

когато земята напуска поет,

а ние, безсилни да ги доловим,

допускаме да отлети като дим?

Гергина Дворецка

5.04.2018 г.