За френските приеми по случай 14 юли

Вчера Фейсбук ми припомни мои снимки от приеми във Френското посолство в София по случай националния празник на страната. Помислих си дали да не споделя някои от тях, но би трябвало да поясня, че от миналата година вече не ме канят на този прием. Тъй като това не ме интересува особено, реших изобщо да не пиша нищо на тази тема. По-късно обаче попаднах в интернет на коментари на други българи франкофони, които споделяха, че също не са били поканени на приема, макар че са превели по 50-60 книги от френски автори на български език. Затова прецених, че е добре да кажа все пак няколко думи по въпроса.

Любопитното е, че отпадането ми от списъка с гостите за 14 юли съвпадна с номинацията ми през 2018 г. за наградата „Трофеи на Франкофонията“ в категорията „Журналистика“. Тя се дава в 5 категории от посланиците на франкофонските страни в България. Тогава наградата я получи друг колега, който не пише точно за Франкофонията, а коментира политиката на Франция. Аз пък, като „компенсация“ за моята номинация, отпаднах от списъка на поканените за френския национален празник. Истината е, че сайтът ни www.evropaworld.eu още от създаването си през 2015 г. има рубрика Francophonie. В нея публикуваме информации на френски език, които могат да бъдат прочетени на сайта и на български. Отделно от това фондацията ни „Европа и светът“ редовно организира франкофонски събития – през 2018 г. заедно с посолството на Кралство Мароко направихме две вечери на мароканската поезия, в които един от работните езици беше френският.

През 2019 г. пак бях номинирана за същата награда, но този път я получи една съвсем млада журналистка. А аз отново не бях поканена на приема във Френското посолство. Пиша този текст не с огорчение, а от солидарност с други франкофони, които за пореден път вчера се питаха по какви критерии се подбират поканените за 14 юли. Че защо да ме канят мен? Аз и бездруго ще продължавам да популяризирам френския език и култура, както съм го правила винаги. Нали затова през 2006 г. бях удостоена с Ордена на Академичните палми – третото по значимост отличие на Франция. Оттогава чувствам като свой морален дълг да работя за франкофонията при всички обстоятелства.

На тържеството за 14 юли  явно с предимство са гости, които може и само да са минали покрай франкофонията (виждала съм много такива на приемите през предишни години), но пък заради този жест на внимание към тях току-виж се заинтересували повече от Франция. А ние, които сме посветили живота си на френския език и култура, нямаме нужда от допълнителни стимули, защото вече сме спечелени за каузата и ще й бъдем верни докрай. 
Това, което пиша, ще заинтригува малко хора, тъй като сред приятелите ми в социалните мрежи малцина владеят френски. Просто този език вече е отстъпил позициите си на английския, испанския и др. Защо ли?

                                На приема за 14 юли в София през 2016 г.