Виждам, че през месец август 2020 г. не съм пу,бликувала нищо в блога си, а е добре да остане и в него писмено свидетелство за палатковите протести през лятото на 2020 г. Това е мой текст с днешна дата, който споделих във Фейсбук.
Няма
шега, другарки и другари! С протестната ви машина на времето ме върнахте в
първите години след 9.09.1944 г. и продължавате да ме държите там! Тогава надъханите
с „правилната“ идеология народни маси са громели „реакционерите“, които не
мислят като тях. Същото правят днес и протестиращите от палатковите лагери. Освен
публичното заклеймяване и сатанизиране на отделни личности, както е било по
онова време, и днес вече се чуват призиви интелигенцията да се определи ясно с
кого е. Талантливият театрален режисьор Теди Москов беше разкритикуван от „революционери“
във Фейсбук, че не взе „правилната страна“, та да придаде повече тежест на
протестите. Затова пък се възвеличават имената на дейци от културния фронт,
изразили на всеослушание солидарността си. Така след 9.09.1944 г. за пример са
били сочени творци, заели „правилната“ позиция. Не всички от тях са блестели с
талант, но пък са се заявили като „наши“! Имало е и талантливи, които тогава са
се изкушили да се понесат с вятъра на времето. Така са се родили такива стихчета:
„От всички станах аз най-рано/ облякох се и съм готов./ Да може да ме види
само/ другарят Георги Димитров!/... Той имал, казват, много грижи/ и все замислени
очи./ Републиката ни е млада/ и трябва да я подреди!“ Стихчетата са от безспорно
талантливата Дора Габе. Заради тях веднага са я нарекли "Дорчето с
моторчето“. Но поетесата е имала основание да се страхува за себе си, защото
преди вододелния Девети септември е посветила стихове на царските деца (за справка – „Литературен вестник“, бр. 8, 2019 г.), така че е предпочела да се застрахова като демонстрира
лоялност към силните на деня.
И
в един момент се замислих в колко ли черни списъци на протестиращи съм влязла с
моите критики към някои от изявите им. Защо ли не взема да напиша стихове за
протестите, та да имам и аз някакъв творчески актив пред бъдещата нова власт.
Речено-сторено! Ето началото на моето стихотворение „Към протеста, лято 2020“:
С
какво ще ни зарадваш днес
палатков
уличен протест?
с яйца
и скапани домати
кой враг
народен днес ще млатиш?
Тук
ми се искаше да спомена нещо и за незабравимото хвърляне на риба пред Министерския
съвет, но на думата „риба“, първата рима, която ми хрумна, беше „Чиба!“ и
веднага се въздържах, защото стихът щеше да избие в неправилна посока. Та,
продължавам:
А в
полупразните палатки
на
бира и раздумки сладки
как
бъдещето ще чертаеш?
Е,
как ли? Май и ти не знаеш!.
Забелязвам,
че не ми се получава правилно стихотворението. Не става от мен „Дорчето с моторчето“
А и, слава Богу, тя е запомнена най-вече с искрените си хубави стихове. Обаче
истината е, че аз не съумях да стана част от „прогресивната вълна“ на лято 2020. не успях да изляза от черните списъци на протестиращите, Какво ли ми се
пише? Дали същото, което е сполетяло някои автори и хора на изкуството, които
не са влезли в крак с „правилната линия“ след 9.09.1944 г.?
Няма коментари:
Публикуване на коментар